Николай Василев

След като отказа за стане църква-майка на МПЦ ОА, БПЦ призна македонската църква като дъщерна на сръбската. Но уточни, че тя не била правоприемник на старата българска Охридска архиепископия. 
Това пояснение, може само да засили негативните чувства край Вардара към България.
Този подход не е ограничен до нашата „църковна дипломация”.  Последното условие, което България постави за вдигане на ветото за започване преговори на Скопие в ЕС е в същия дух и в пълна противоположност на духа на „Илинденския „ договор от 1 август 2017 г., който признава наличието на две държави, два народа, които обаче са свързани с „обща история”.

Вече е очевидно, че със своите действия през последните пет години българската държава, българската църква и голяма част от българската общественост на практика настояват за

друг принцип на урегулиране на отношенията между двете страни

Щом имаме две държави и два народа, значи нямаме ОБЩА история. Всеки трябва да си вземе своето. Трябва да се постави ясна граница между понятията „българин” и „македонец” (включително и за историческите персонажи) и македонците да спрат да „крадат" българската история. Македонските българи да бъдат обособени като отделен конституционно признат народ в Северна Македония и само те да имат право да се определят като наследници на българското културно наследство в страната. 
Нескритата надежда на някои от нашите адвокати на тази линия е, че с течение на времето броят на македонците, които се определят като българи ще се увеличи. Останалите ще бъдат разглеждани от България като хора „с промити мозъци”, със сменен „етнонационален код” итн. Изобщо хора, с които не може да постигнем никакво смислено сътрудничество.

От другата страна на Осогово също има привърженици на идеята, че общата история трябва да бъде разделена, колкото и това да е болезнено за много македонци. На 14 юни 2019 г. известният македонски журналист Бранко Тричковски използвайки нецензурен език, написа на своята Facebook страница за Гоце Делчев: 
„Бил македонец. На оная ми работа бил македонец. Да се каже, че е бил македонец в днешния смисъл, е като да каже, че е използвал смартфон, за да се свързва с Централния комитет. Бил е българин. Бил е македонец в смисъла, в който аз съм овчеполец“.
Тричковки обаче не призовава Македония да признае българските си етнически корени, а точно обратното – да се откаже от „мита за ВМРО“. Според него не можело да си едновременно „ВМРО-вец” и македонец. За разлика от съименника си Героски той дори не настоява за отбрана на мита за македонската самобитност, която оцеляла под „привнесената” и „повърхностната” българщина на възрожденците и на комитите, за да намери своята реализация в „народоосвободителната война“ срещу българския фашистки окупатор. За Тричковски дори само борбата срещу „ВМРО-вците” и историята на модерната македонска държава са достатъчни, за да легитимират държавата и народа на Македония. 

Българските тричковисти на практика казват същото. Македонците, които не искат да са българи, да си вземат Тито и Темпо и да не пипат българската история!
През последните дни се разгоря нова „тричковистка” полемика между председателят на Фондация „Българска памет” Д-р Милен Врабевски и авторът на съвременното македонско знаме Мирослав Гърчев. 
Според писания в македонската преса българският филантроп, който подпомогна финансово откриването на клубовете „Иван Михайлов” в Битоля и „Цар Борис III” в Охрид е обидил хората с македонско национално съзнание и се зарекъл да финансира още много български клубове. Мирослва Гърчев му отговори гневно:
„Болният (мозък) Милен Врабевски с ненормална глупост, маскирана като арогантност, щял да реши проблема с българските клубове в Северна Македония по същия начин, както го направила Българската екзархия от 1870 до 1912 г., която открива стотици български клубове - училища и църкви – в македонската. Румелия, за да прекрои македонските мозъци в българско народно облекло. С тази цел Милен щял да отвори още 20 клуба (ако трябва и 200, добросъвестно добавяме ние) и с тях ще се изясни истината и нашите промити мозъци ще ги оваля като кнедли в брашното на святата българщина.” 
Гърчев разбира се изрича една грандиозна лъжа. Българските общини в Македония през Възраждането са домородни. Много от тях се появяват преди Екзархията. Те не са спонсорирани от някой като д-р Врабевски от земите на днешна България, а от местните еснафи. 

Гърчев много добре знае това. Преди няколко години самият той написа, че връстниците му са жертви на „грандиозна измама“ ! Но и той, подобно на Тричковски се опитва да я ограничи до ВМРО и то това на Александров и Михайлов:
„„ВМРО е основана след Първата световна война от българската царска полиция с единствената цел да поддържа живи великобългарските интереси във Вардарска Македония. (...) Други са

двете истински приемствености:

едната е между илинденците и партизаните на Тито, които воюваха за същата македонска кауза по време на Втората световна война и бяха на антифашистката страна, другата приемственост е между фашистката ВМРО от времето между двете световни войни и тази днес.”
Писал съм за неадекватността на тези привидени от Гърчев приемствености, но те не идват на празно място. Те имат определен рационал, който упорито остава незабелязан от българските политици и общественици, но и от повечето наши изследователи.

През 19 век основното население в Македония е етнически българско и участва в ранната фаза на българската национална консолидация. Но макар първоначално то да е в ядрото на българския национален проект – Кърчовски, Пейчинович, Джинот, Жинзифов, Миладиновци, по-късно то изпада в културната периферия, с появата на Славейков, Каравелов, Ботев, Вазов... Настояванията на множество местни български книжовници като Кузман Шапкарев за приемане на повече елементи от македонските говори в книжовния език са игнорирани. Спорът как да изглежда българския език изглежда решен в последните години на 19 век и всички крила на ВМОРО пишат единствено на книжовен български. Гоце Делчев говори на него дори със селяните. И все пак македонския партикуларизъм в българското етнонационално тяло е очевиден за всички. Понятията „Македония” и „македонци” се сакрализират, макар за мнозинството това все още да се разбира като „част от българския народ”. След като обаче нито „Целокупна България”, нито „Македония с българска боя” биват реализирани, в условията на Кралство Югосалвия, откъдето е прогонена почти цялата интелигенция и където не се допуска никакъв досег с българската култура, разколебаването на македонците в принадлежността им към българския народ се засилва. И ако за разлика от сърбите и гърците, българите не могат да бъдат обвинени, че са се опитвали да превърнат македонците в българи (защото последните, или поне предците им са били такива), то е видно, че българите и повечето от македонските българи (т.е. македонците, за които българщината остава ценност) не реагират адекватно на процеса на разколебаване на чувството на много от македонците за принадлежност към българския народ. Това довежда до „Македонската гражданска война” (между тези, за които българшината е непрежалима, но които не по своя вина нямат други съюзници освен фашистите и нацистите и тези, които виждат решението на „Македонския въпрос” в „извеждането на македонците от българската етнинационална тъкан” (Дарко Митревски).

В хода на Втората световна война първата група е не само победена, но и (честно или не) дискредитирана. Втората група триумфира. И макар през първите години комунистическият режим в Югославия да е особено жесток и безмилостен, след като Тито изведе страната от Съветската зона, Македония наистина процъфтява, докато България деградира и дегенерира зад Желязната завеса! 

Гърчев откровено

лъже за периода на Българската екзархия,

но споделя вижданията на повечето македонци (а и на много българи) свидетели на късната Югославия, които днешния български политически и научен елит упорито игнорира:
„Той (Врабевски) казва, че Македония е „територия, открадната с много кръв и прегрешения, отделена от България и асимилирана по много грозен начин, по  югославски модел, от който няма по-гаден. (...) Единствената причина, поради която цитирах изказването на болния Милен е, защото припомня за бившата родина Югославия. Това ми освети деня, защото в перверзен обрат разбрах, че с болния (мозък) сме единомишленици по отношение на Югославия, макар от противоположни позиции. Ако за него (и за тежко болната България) Югославия беше нещо адски лощо, то за мен и за моята непокаяна Македония беше нещо райски добро. Родната майка!"
Неведнъж съм споделял популяения в България възглед, че нормализиране на отношенията между българи и македонци ще се случи, след като в Македония настъпи исторически катарзис. (с политиката си през последните пет години нашите институции направиха подобен катарзис почти невъзможен за поне още едно поколение). Но катарзис е нужен и в България. Българите знаят, че предците на повечето македонци са били българи (според разбирането за това какво значи да си българин отпреди повече от век) и че са били силово откъснати от България. Но повечето българи имат дълбоко погрешна предсатва за това как се е стигнало до формирането на съвременната македонска нация и до появата и утвърждаването на съвремнния македонски език. Не осъзнават, че и дискредитацията на България и на българската кауза е една от причините за преосмислянето на македонската идентичност. Не разбират и че през последните пет години действията на българската държава, научен естаблишмент и църква нанесоха непоправими щети на самата България! (А невъзможността на българите като народ да осмислим, колко отвратителна беше тодорживкова България е една от причините за провалите на Прехода, но това е друга тема.)

Днес българската позиция спрямо Македония варира между отрицанието на македонската нация, демонстрирано от Костадин Константинов насред Скопие и тричковизмът – „всичко българско принадлежи само на България (и на македонците, които се определят като българи) , тези, които се определят като македонци, да се взимат югославското”. 
Двата подхода генерират остра конфронтация и докато те доминират българското мислене,  Договорът от 2017 г. , който гласи, че имаме: „обща им история, която свързва двете държави и народите им” ще остава мъртва хартия!