„Управляващите работят с пороците на хората. При нас това нещо много силно се изрази, особено в последните 20 години.“, Това, според мен, е единственото и то е много развращаващо, защото стана норма на поведение. Много по-трудно е, и за някои изглежда безнадеждно, да работиш с добродетелите и за добродетелите на хората. Това води до тежък дисонанс в обществото.“ казва д-р Константин Гърневски, гост на Цветан Томчев в предаването "Видимо и невидимо: Освобождение". Д-р Гърневски е хирург, има и икономическо образование. Понастоящем е съветник в кабинета на здравния министър. Д-р Гърневски има ярко изразена позиция по горещите въпроси в историята и на деня. 
„Разсъждавайки на основата на здравия разум, стигам до някакви не много лицеприятни изводи, които са свързани особено с алчността на хората, с пороците. Всеки един го носи, нали сме хора. Ние носим и добродетели и пороци. Зависи от нас до колко можем да потиснем пороците си в себе си, да осъзнаем че това не е редно. Това важи не само в личен, но и в обществен план. Ако го пренесем в обществен план, това означава да потиснем пороците. Какви са пороците? Корупция, измами, с които ни заливат. Резултантната от това нещо е липсата на правосъдие, например. Липсата на правосъдие е олицетворение на силата на тези пороци, които са се наложили като норма на поведение.“

Според д-р Гърневски обществените отношения в България бяха покварени още преди 1989 г. В т. нар. социалистическо общество се считаше за нещо нормално „да бутнеш бакшиш тук, рушвет там“, да купиш с връзки жилище, телевизор, автомобил. „Това е начин, народопсихология, навлязла още от преди 89-та г. и не е дошла с демокрацията. Липсата на несправедливост, липсата на наказание на провинение, независимо от размера на провинението, тази безнаказаност доведе до разширяване на проблема и от малък, да го наречем кокошкарски елемент, и по-голямата част бяха такива кокошкарски неща, се превърна в основен проблем на обществото.“

Нужно е България да предприеме краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за да има положителна промяна. Краткосрочната мярка е свързана с непрекъсната борба срещу дезинформацията, срещу здравия разум. В близък и средносрочен план е борбата за справедливост. Трябва да бъде проведена истинска реформа на правоохранителните институции, а за най-малкото провинение да има санкция, съответстваща на провинението. Третата и най-важна мярка е образованието. „Не можем да оставим децата ни да изучават съветска митология, като българска история. Това е недопустимо. изпуснали сме 30 години.“

Защо, за разлика от другите бивши социалистически републики, България не е успешна в промените си по пътя към демокрацията, защо българското село се обезлюди, а България от производител и износител се превърна във вносител на земеделска продукция, отговор на тези и други интересни въпроси ще намерите във видеото: