Д-р Петър Величков е писател, поет, литературен историк, журналист и изследовател на писателката Яна Язова. Лауреат е на званието „Рицар на книгата“.
„Появата на този том е много закъсняло, тъй като в него влизат първите ѝ три стихосбирки „Язове“, „Бунт“ и „Кръстове“. Останалите стихотворения, които е писала, преди да премине интензивно към прозата с романите си „Ана Дюлгерова“ и „Капитан“, както и към драмата с „Последният езичник“ и към литературата за деца, не са достъпни. Нейните стихосбирки, поради нейната съдба на отхвърлена от режима от 1944 г., са трудни за намиране, няма ги в повечето библиотеки, само в няколко от големите библиотеки. Онова, което е отпечатано в периодичния печат е още по-трудно за намиране. Яна Язова старателно подготвя своите книги, въпреки че е знаела, че няма никаква надежда те да бъдат отпечатани. През 1960-та г. тя представя ръкописа на романа си „Левски“ в тогавашното издателство „Народна култура“ и той е бил одобрен. След намеса от вестник „Работническо дело“ с поръчка да напише стихотворение за Георги Димитров, на което тя отказва и поради този отказ, издателството ѝ връща ръкописа.“, казва д-р Петър Величков за събраните в един том всички стихотворения на Яна Язова.

„Тя вътрешно не приема тази власт след 1944 г. Това е развитие в самота и изолация и посвещаване само на творчеството. Мисля, че днес много хора ще се зачудят как е възможно 30 години ти да си по архиви и да си на пишещата машина, да си изолиран от света, да се пазиш от всеки, защото тя е била следена, нейното досие го покриха, както и всички други неща от втория период са покрити. За нещастие на „покривачите“ през 1985-та година, пуснах (във вестник „АБВ“) откъси от романа „Левски“ на Яна Язова, за да спрем кражбата на ръкописа от влиятелен тогава, наш „писател“, разказва изследователят. „Просто цяла София се разбуни - нямаше много такива случаи, когато автор със съдбата на Яна Язова да излезе отново и то по такъв повод - да му е откраднато произведението и други да се опитват да спрат тази кражба.“

„Помня, че беше един дълъг коридор, в който нямаше никой, само в дъното имаше нещо неподвижно и аз реших че това е бюст на Ленин или на някой друг, но той се оказа, че е жив човек и оттам ме вкараха в една стая, като преди да ме вкарат ми казаха: „И внимателно, защото няма да излезеш иначе от тука жив.“. При предния случай, когато е заведена Екатерина Томова, вътре е била секретарката на Живков, Ангелина, а сега нямаше никой. Те директно ме заведоха при Живков и той беше седнал, имаше маса с нещо приготвено. И той ми каза: „Сядай“ и седнах аз, а той: "Почерпи се“, а аз казах: „Др. Живков, не мога да преглътна нищо сега.“ и аз го помолих, „Редно е тази жена, каквото е написала, да си излезе с нейно име.“ и той ми каза: „Романът на Яна Язова ще излезе с нейното име, но крадеца Хайтов няма да го закачаме, той няма да те закача и ти няма да го закачаш. Айде сега отивай си.” и излязох аз, горилите пак ме гепиха за ръцете….“

Целият разговор на Васил Данов с д-р Петър Величков в предаването „Видимо и невидимо: Абордаж можете да гледате във видеото:

<iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/qB7dynI0LT0" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" allowfullscreen></iframe>