Георги Петров

По времето на сключването на мирния ни договор в Ньой през 1919 г. българската делегация начело със земеделския лидер Александър Стамболийски са отведени в замък и са държани като затворници , без да имат контакти със западните медии. В същото време сръбската делегация начело с премиера Пашич и гръцката делегация водена от тяхния премиер Венизелос, от о-в Крит водят злостна антибългарска пропаганда в западния печат,  изкарват ни непоправими агресори, убийци, хора на които не може да им се има доверие. Така на западното общество се създава едно негативно отношение към България, което се оказва предпоставка за сключване на един крайно неизгоден договор за нас,  със загуба на големи  територии. Националните ни интереси пропилени още на Берлинския конгрес през 1878 г. когато изконната българска държава бе разделена на пет части - Поморавието ведно с Ниш, Пирот, Неготин и Враня бяха дадени на Сърбия. Румъния получи като подарък Северна Добруджа от Русия, която откъсна от нея Молдова. Източна Румелия бе полуавтономна под управлението на представител на Султана но без да има там турски войски. Македония бе върната изцяло на Османската империя, а Беломорието и Одринско остават в пределите на Турция. От съществуващата Сан Стефанска България с близо над 255 х. кв. км. не остава почти нищо - само Княжество България обхващащо територията на Северна България ведно със Софийския санджак. Западните страни, а и най-вече Русия не желаеха на Балканите да има една голяма българска държава, защото Русия иска влияние над  Проливите, ведно с Одрин и Източна Тракия, а една голяма България би им попречила за тези амбиции.

Правя условно тази историческа разходка, защото политиците в сегашна Северна Македония – Никола Димитров, Зоран Заев и Стево Пендаровски обикалят през последните месеци европейските столици, канят в Скопие западни политици опитвайки се да прокарват политики, които навремето реализираха Пашич и Венизелос - оплюват европейска България, че  е спирачката им за тяхното влизане в ЕС, без да  обелват и дума, че те нарушават човешките права на българите в Македония като ги гонят и преследват, уволняват ги от работа само заради това, че се чувстват българи. Това е крещящо нарушение на Копенхагенските критерии за правата на човека, за които уж Западните страни и САЩ много държат.  Северна Македония не спазва и сключения договор  с България от  2017 г., а се надяват  да бъдем вразумени чрез Западен натиск,  докато съседите продължават да сипят нападки срещу нас за  някаква фашистка окупация. Македонците отказват да прочистят учебниците и историята си измислени комунистически митове, отказват да признаят чрез Конституцията си факта, че в Северна Македония, въпреки репресиите срещу тях има хора с българско етническо самосъзнание, което е наследено от  бащи и деди, а само до преди 70 години основната част от това население се е е самоопределяло като православни българи.

България не може да продължи да стои безмълвна в позиция на изчакване и оправдание. Крайно време е нашите държавници и дипломатите ни по света да започнат далеч по ясно и постоянно да защитават българските интереси  срещу измислените претенции на Северна Македония. Исторически и фактологически българската кауза е правата, но отново можем да бъдем обвинени в недалновидност във виновност, в спирачка за европейското бъдеще на Балканите и конкретно на македонците. Но пътят към Европа не трябва да бъде застлан с лъжи и фалшифициране на историята. Още повече, че на Балканите имаме подобни примери – кипърците съвсем не се отказват, че са гърци, молдовците открито се чувстват румънци и постоянно се надигат гласове за обединение с Румъния. Само нашите сърбизирани с насилие братя македонци търсят все някаква друга истина за произхода си. 
България за тях е тясна дреха, внушаваха си години наред, че са наследници на Александър Велики, но гърците бързо им пречупиха мераците, принуждавайки ги чрез Преспанското споразумение да  се откажат от бутафорната и измислена антикизация.

Сега е ред на България да отстои правото си и вековната си история, но за това не трябва да бъдем затворени вътре в проблемите си, а да ги превърнем в мисия сред другите европейски народи, като разясняваме истината и оборваме с аргументи измислиците на съседите.

Днес ЕС няма нужда да се привнасят в Съюза нови конфликти, да се чертаят между партньори разделителни линии, да се дава път на омразата и разделението. До сега удържахме тази исторически битка. Дано президентът Радев да е наясно с отговорности пред бъдещите поколения и не се поддаде на западния натиск Северна Македония да влезе през задната врата в ЕС.

Откраднеш ли история на един народ, ти го обезкървяваш и бавно с времето унищожаваш.  За такова предателство Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Кочо Честименски, полковник Дрангов, Димчо Дебелянов и стотици хиляди загинали за обединението на милото ни отечество България не биха ни простили.