Радан Кънев

Много искам да съм възпитан и умерен. Затова ще се въздържа от всякакви лични квалификации за човека, който по неясни причини заема поста министър на енергетиката в разгара на най-сериозната енергийна криза от годината преди раждането ми досега. Криза, за разлика от 70-те на ХХ век, съчетана с жестока война в Европа, на хвърлей от нашите граници… 
Само ще кажа, че 

енергийната ни политика е пълно недоразумение

 Възможно е и да е предателство - но дори като предателство е толкова тъпа и непоследователна, че - слава Богу - няма да има търсения от Кремъл ефект да подчини българската политика на #Gazprom. 

Накратко - първо, преговори няма. Няма и да има. Второ, очевидно от тях няма да има никакъв резултат, ни “положителен” (каквото и да значи това), ни отрицателен.
Преди всичко - губим най-ценното - време. Време 

да се адаптираме към кризата:

- Да се снабдим с достатъчно газ (българското хранилище е най-празно в ЕС, върнахме танкерите с #LNG, мотаем се с интерконектора);
- Да създадем разумен механизъм за частично компенсиране на неизбежно кошмарно високите цени, със съответните бюджетни разчети, за да не се стигне до свръхдефицит както в Унгария;
- Да подпомогнем замяната на газа с друг енергоносител във всяко приложение и производство, където това е непосредствено възможно; 
- Да ускорим до краен предел мерките за енергийна ефективност и намаляване на потреблението на газ, както в производството, така и в бита.

Както вече писах, става дума за продължителна криза (ЕК очаква спад на цените през 2024г.), причинена от дълга война без видима надежда за примирие, камо ли траен мир, а и от десетилетни грешни политики на ниво България и ЕС. 
Тази криза ще промени из основи много бизнес модели, социални политики и потребителски навици. Няма никакъв мегдан за отлагане на политиките за адаптация, в очакване на някакъв напълно въображаем “положителен резултат”, който изненадващо да ни върне в 2019г. 2019 беше… сякаш преди векове.