Днес 44-то Народно събрание предстои да гласува декларация във връзка с разширяването на Европейския съюз и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания.

Този документ идва като кулминация след продължили близо две години преговори, очаквания за подобряване на добросъседските отношения, подписване на договор за приятелство и добросъседство между България и Република Македония, а впоследствие актуализиран и под новото име на Република Македония вече Република Северна Македония. 

Текстът на проектодекларацията беше разпространен предварително още вчера в доста медии, така че всеки, който се интересува, може да го прочете. Но всеки, който е достатъчно образован и прочете проектотекста внимателно, ще се ужаси от мисълта какъв исторически срам ще изпитват някой ден след години просветени български поколения и демократични български общества от този предстоящ да стане документ проект за декларация. 

Освен че е пропит с една ретроградна идеология на ВМРО, може би била актуална някъде в периода около Илинденското въстание, текстът, който се предлага в проекта за декларация е написан така, че буди страшно много недоумения. 

Ето какво четем:

"Като се противопоставя по категоричен начин (има се предвид Народното събрание) на евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, потискаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание, и противоречаща на съвременните европейски ценности". Тоест парламентът ни се противопоставя на евентуална европейска легитимация на идеология от миналото, която потиска правата на българските граждани.

Българските граждани къде живеят? На територията на коя държава живеят българските граждани основно? 

И второ: българските граждани, ако живеят временно или постоянно извън България и носят българското си гражданство, по какъв начин могат да бъдат потискани от такава идеология, тъй като тук очевидно се визира идеологията на македонизма. 

Как македонизмът потиска правата на българските граждани? 

А как потиска права на хора с българско самосъзнание? 

В текста не е уточнено къде се потискат права на хора с българско самосъзнание. Ако подразбирането на този текст е, че става дума за хора с българско самосъзнание на територията на Република Северна Македония, въпросът е защо никой досега не е поискал тези хора с българско самосъзнание в Република Северна Македония да получат статут на българско национално мнозинство, така както бе поискано, при това доста ентусиазирано от Република Албания, която дори промени конституцията си през 2017 година и прие, че там съществува българско национално мнозинство. 

Тук големият въпрос е: Защо? Какво се има предвид? Хем ги потискат, хем не им се иска статут, който да гарантира техни права. 

После обаче също в проекта за декларацията четем: 

"Пренаписването след 1944 година на историята на част от българския народ е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм". 

Историята на България до 1944 година е история на съюзничество с нацистка Германия и на членство в Тристранния пакт. Не мога да бъда съвсем убеден, че югославският тоталитаризъм е извадил България от Тристранния пакт и от съюза й с нацистка Германия, но самата амбиция, че част от българския народ, очевидно по силата на идеологията на една от партиите в коалицията, става дума за народа, който живее в Република Северна Македония, определен като български народ това едва ли ще допринесе за добросъседството между двете страни. 

И още нещо, но този път от рамковата позиция на правителството по същата тема за Скопие и за Тирана. 

"Многостранните формати и мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на натиск върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи." 

Тук е важна граматическата форма. Говори се за правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи.

Очевидно субектът, тоест авторът на текста, е наясно, че на територията на България има конкретни лица, принадлежащи към конкретни малцинствени групи, чиито права, обозначени с пълното членуване "правата", обхваща семантиката на познавана за какви точно права стада дума и България очевидно познава тези права като същевременно призовава да не се спазват.

Тоест, неграмотността е направила така, че с такъв текст България на практика признава нещо, от което най-много се страхува, А именно, че на наша територия има македонско малцинство.

Но да са внимавали, когато са го писали. А за да са внимавали, трябваше да са помислили.