За Престолния празник на Вселенската патриаршия от България са били поканени първият служебен министър-председател Ренета Инджова и гласуваният за Стобийски епископ Дионисий Мишев, съобщава "Фокус".

"За Българската православна църква, която се подвизава в изключително изолационистки и самодостатъчен статус, едно такова посещение е подаден знак за необходимост от общуване, защото православната църква е международна организация, която си има своя международен живот, диалог, общуване, и вярващите всъщност са вярващи на едно паство. С това искахме да покажем, че Българската православна църква не прави необходимото, за да демонстрира своите сестрински чувства, а и е първа дъщеря на Константинопол от покръстването досега, така че това е нещо, което не знам, дали българските архиереи го разбраха. Но може би политиците го разбраха, защото веднага след това започнаха посещенията на политически лидери, на президента в Патриаршията. Е, отишли са примерно сигурно за да се плати токът, който по промишлени цени плащал досега Синода, и понеже един вид, виждате ли, това е една "много бедна“ институция, те трябва да я компенсират, каквото е плащала. Позорни неща, които даже в такъв момент, в който се прави опит за подсказване на друго лице, ние се занимаваме с нашите си простотии", коментира тя.

По думите и вселенският патриарх е обърнал внимание на необходимостта Българската църква да си извоюва единен, независим, т.е. недосегаем статус, да не бъде възможно никой да достига до нейните покои и феодални имения.

По повод честването на 1160-годишнина от покръстването на българите при св. княз Борис Михаил тя коментира, че инициативите "вероятно ще бъдат отново по един лицемерен от българска страна начин осъществени, защото аз виждам единствено усилия на нашите политически власти и държава да инкорпорират свои представители на територията на Турция поради присъствието там на Вселенската патриаршия, а не да извършват онова общение, което е необходимо за две сестрински съседни църкви. Т.е. ние ще направим честванията с нашите стойки, които така да нарека – кой бил обиден, кой ще е поканен, кого няма да одобрят, че е поканен, пък кой ще дойде, пък кой ще отиде – неща, които сме ги доказали досега във времето, че стават по този път. Ако си спомним, как беше посрещането на Патриарха, когато беше неговото награждаване, то е една позорна сцена от нашата история, която не може да се обяснени нито по канонически, нито по политически, нито по добросъседски, по никакъв начин".

Според Инджова, това, което прави впечатление и там, е, че Българската църква изпълнява определено политически функции. 

"Тя е една трансмисия, един генератор, един медиатор на отношенията ни, които имаме да кажем в международен план България-Русия. Други функции Българската православна църква не изпълнява. Това на пръв поглед на българския русофил би се видяло, че е една хубава характеристика, но като се има предвид, че от същите проблеми и болести страда и Руската православна църква, те са си като братя близнаци в това отношение. Ако ние покажем друго отношение към Вселенската патриаршия, към Гръцката църква, към Македонската църква, която не сме признали, към Украинската църква, която така или иначе Вартоломей е този, който има прерогатива да дава томоси за новообразувани институти, това ще бъде начин да може и ние да дадем пример, както дадохме пример, представете си: не отидохме на събора в Крит и руснаците използваха този предлог да кажат, че и те няма да отиват. Т.е.  разцеплението, разединението, схизмата, която така или иначе де факто съществува между православните църкви, може да бъде преодолявана и то с нашето активно участие, а не да се правим на важни и главни", смята тя.