3 Февруари, 2026

Иван Анчев: Следващата точка на дестабилизация в региона ще бъде Босна и Херцеговина

Иван Анчев: Следващата точка на дестабилизация в региона ще бъде Босна и Херцеговина

Иван Анчев, стопкадър: бТВ

"Парламентарната асамблея на НАТО се провежда в България, тъй като Югоизточният фланг е от изключителна важност за сигурността на Европа. България има ключова роля в ареала на Западните Балкани", каза съпредседателят на Атлантическия съвет на България Иван Анчев пред Нова нюз.

Той е на мнение, че следващата точка на дестабилизация в тази част на континента ще бъде Босна и Херцеговина. Анчев каза, че босненското общество е нехомогенно като етнос, а босненските сърби имат силни връзки с Белград и Москва.

Експертът коментира и визитата на президента Румен Радев в Унгария и Швейцария по време на Асамблеята на НАТО.

"Това е ясна демонстрация, той не желае да бъде в България по време на провеждането на толкова важна среща. Причините знае самият той", каза той.

По негови думи Радев не би могъл да прави своите изказвания пред толкова много хора по време на форума.

Анчев определи речта на премиера Димитър Главчев като изключително силна.

"Тя дава насоки за бъдещи действия, които България отдавна трябваше да предприеме", посочи експертът.

Сподели:

Коментари (0)

Илияна Йотова ще обсъди с ПГ на ГЕРБ и ПП-ДБ  назначаването на служебен премиер

Илияна Йотова ще обсъди с ПГ на ГЕРБ и ПП-ДБ назначаването на служебен премиер

Съгласилите се да оглавят служебно правителство са Андрей Гюров, подуправител на БНБ, зам.-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев и зам.-председателите на Сметната палата Маргарита Николова и Силвия Къдрева

Борислав Гуцанов напира за лидер на БСП

Борислав Гуцанов напира за лидер на БСП

По думите му предстоящият Конгрес има ключова роля за избора на председател, който да изведе социалистите от кризата и да върне доверието към Столетницата

България успя да задържи дефицита до 6,8 млрд. лева, което е  3,1% от БВП

България успя да задържи дефицита до 6,8 млрд. лева, което е 3,1% от БВП

Общият размер на дълга през годината достига до над 61 млрд. лева, а фискалният резерв - над 17 млрд