„Един български национален празник би трябвало да е обединяващ, да бъде символ на национално единение, на държавната власт и то безспорен. Някакво историческо главно събитие, където народът е бил сам творец на своята история. Не са му помагали, не са го тикали, не са го принуждавали, където народът, със духовния си порив, е извършил някакво важно историческо дело и сега неговите следовници, векове след това събитие или по-малко години, се гордеят с него и никой не казва „Е, точно този ден ли? Я вижте колко е по-хубав онзи.“ Той трябва да бъде общонационален, държавните институции да го тачат и да получат поздравления от чужбина, от нашите съюзници и приятели.“, казва Васил Данов.

„По време на кръглата маса, но без нейно участие, само два месеца и половина преди Великото народно събрание, старото бившето обикновено Народно събрание, избрано по комунистическо време, по времето на Живков (тогава Президент или Председател на Републиката е Петър Младенов), с усилията на Петър Младенов, на неговия кабинет, на комунистическата номенклатура и главно на тези заслужили доячки, тъкачки, овчари, пастири и трактористи, които тогава заседаваха в онова комунистическо Народно събрание единодушно, както вече пише в историческите анализи и историческите справки, е бил избран този празник - 3 март - на 5 март 1990 г.“, припомня Васил Данов.
„Трети март вече, и той може би никога не е заслужавал да бъде такъв, но той не може да бъде достойният национален празник на българската държава, а нека да си остане като един от многото празници в българския календар, където нещо се е случило и някой, който желае би могъл да го чества“.

„Историческият анализ, документите, които излязоха през последните години, десетилетия, вече 30 години оттогава, показаха че той е крайно неподходящ, разединяващ сериозни обществени слоеве, възрасти, професии и особено сега, когато - вече скоро ще се навърши година от агресивната война на Путинова Русия срещу Украйна - там лъсват още повече недостойните страни от руската политика и съветската спрямо България, и се оказва че през тези 300 години, когато Русия – империя, Съветски съюз и Руска федерация - са се месили в българските дела, опитвали са се да ни „помагат“, да ни напътстват накъде да се развиваме, защото ние сме дебили, се оказа че те, след Османската империя, Русия е най-тежкият, най-страшния злодей в българската история.“, казва В. Данов.
В манифеста на така наречения освободител Александър II и по-късно във всички документи на временната руска администрация никъде не е казано „освободена България“, навсякъде се пише „окупираната територия“.
Целият разговор на Архиепископ Христо Писаров с капитан I ранг о.з. Васил Данов можете да гледате във видеото: