България
Кметът на община Брегово Милчо Лалов – агент „Вадимир" на ДС, е донасял за съгражданите си до падането на комунизма
Милчо Лалков
Тази седмица Комисията по досиетата огласи имената на 137 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, издигнати от различни партии и коалиции, които тази неделя на местните избори ще се борят на кметски мандати.
За хората, които следят присъствието на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в местната власт, в дългия списък от имена на сътрудници на тоталитарния апарат изпъква това на Милчо Лалов Въков.
Не само защото е настоящ кмет от БСП на община Брегово, област Видин, но и защото досега е печелил цели пет кметски мандата.
По този показател той спокойно може да бъде определен като първенецът сред агентите на Държавна сигурност, които са били кметове в страната.
На предстоящия вот ще се опита да вземе шести мандат в най-северозападната българска община – Брегово с население около 5700 души.
На последните местни избори през есента на 2015 г. битката за Брегове бе драматично оспорвана – Милчо Лалов (като кмет използва бащиното си име) спечели балотажа едва с 79 гласа разлика от другия кандидат за кмет Ивайло Гюров, зад който застават всички останали партии с присъствие в района (ГЕРБ, РБ, АБВ, БДЦ, НФСБ) или 51,22% срещу 48,78% (1660 срещу 1581 гласа).
На тези избори Брегово е единствената община, в която за кметския стол ще се борят двама бивши агенти на ДС едновременно Милчо Лалов от БСП и Пламен Грозданов, кандидат от Земеделския народен съюз.
В Брегово на предстоящия вот партия ГЕРБ е издигнала кандидатурата на предприемача Илиян Бърсанов, който до момента е кмет на близкото до гр. Брегово село Ракитница, в което никога след 10 ноември 1989 г. бившите комунисти от БСП не са печелили избори.
Агентурното минало на инж. Милчо Лалов е разкрито от Комисията по досиетата за първи път през 2007 г. при проверката на кандидатите за кмет на местните избори през есента на същата година.
С проверката Лалов (1950) е разкрит като агент на Окръжно управление на МВР-ДС Видин от 1986 г. под псевдонима „ВЛАДИМИР”. Присъствието му в община Брегово е повече от 20 години – в периода 1991-1999 той е зам.-кмет.
От 1999 г. насам, той печели и последните местни избори, Брегово се води за една от крепостите на бившите комунисти.
Когато на местните избори през 2011 г. ГЕРБ превзе голяма част от местната власт в страната, за да излезе от конфузното положение на пресконференцията след вота тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев от немай-къде се похвали с победата на левицата в... Брегово, където Лалов взе пореден мандат.
Милчо Лалов не е коментирал публично свята работа за Държавна сигурност. За първи път сайтът desebg.com хвърля светлина върху досието му, запазено в архива на ДС.
В архива на ДС е запазено както личното дело на Милчо Лалов, така и работното му дело под псевдонима на агент „ВЛАДИМИР”. То е пример за класическа безсмислица в дейността на ДС.
От архивите материали се разбира, че Лалов е привлечен на 36-годишна възраст през 1986 г., когато работи в лаборатория към консервния комбинат в Брегово.
Привлечен е към сътрудничество по линия на югославското разузнаване, но на практика агентът дава сведения за един сръбски гражданин Слободан Перич (тогава югославски), но в съвсем битов характер – с кой се срещнал, какво казал и как се е... напил.
Освен на срещата, на която е вербуван в служебен апартамент на МВР-ДС Видин, в личното му дело няма други сведения за обучението на агента с цел развитието му до края на падането на комунистическия режим.
Досието на Милчо Лалов разкрива, че по време на вербовъчната беседа той е изразил „пълно съгласие и желание да ни сътрудничи”.
Държавна сигурност обаче го заклева да пази това сътрудничество в пълна тайна и Лалов обещава да го прави.
Както и на много други места, така и във Видинско ДС просто е отчитала дейност чрез посредствена работа на своите агенти, включително и на агент „ВЛАДИМИР”.
Основното в донесенията на агент „ВЛАДИМИР” е да информира Държавна сигурност във Видин за настроенията на населението в гр. Брегово.
Тоест това, което днешният кмет на общината е правил в края на комунистическия режим, е да докладва какво говорят неговите съграждани.
От това какво приказват по време на традиционния за района българо-югославски събор в Брегово и съседния гр. Неготин (днес в Сърбия) до това какво споделят жителите на граничното градче при откриването на КГПП-Брегово.
Голяма част от агентурния сведения на агент „ВЛАДИМИР” завършват с думите на ДС: „Данните не са проверени, на източника може да се вярва”.
В донесенията агент „ВЛАДИМИР” доставя на ДС данни и за български граждани от съседните села Ракитница и Балей.
Има и такива от румънски граждани, които при пребиваването си в Брегово са отчели, че в НРБ няма купонна система, както в социалистическата Румъния на Чаушеску. Тодор Живков направо би се гордял с един такъв пример...
През май 1989 г. агент „ВЛАДИМИР” донася на ДС един коментар на Йосип Байер – председател на пограничната комисия между Брегово и югославския град Неготин.
Преминавайки покрай краничната полоса югославският гражданин коментира: „Няма ли най-после да се махне тази телена ограда”.
По ирония това става няколко месеца по-късно. Самата преименувала се от комунистическа на социалистическа партия сваля телените заграждения, опасали България, за да демонстрира колко е демократична.
Човекът на Държавна сигурност в Брегово, който е „бдял” какво говорят хората там пък бързо се преквалифицира и влиза в местната власт. Какво му пречи? Натрупал е ценен опит, а бреговчани и до днес не знаят какво е „споделял” той за тях пред ДС.
Още от България
Главчев към РСМ: Въпросът с евроинтеграцията е решен, няма тема за разговор
"Може да съм избран по домова книга, но аз не съм домоуправител, а Министерският съвет не е домсъвет"
Йордан Цонев: Санитарен кордон от партия, която чрез ала-бала прави процентите си от 8 на 26? Не!
Той отхвърли обвиненията в изборни нарушения - партията е имала 30 листи, всяка от които е провеждала средно по пет събития на ден
Ахмети в Швейцария: Без албанците Северна Македония няма бъдеще
Той предупреди и за опасността от руско влияние в Северна Македония.