Владимир Тодоров*

Carbon Beach или така наречения “Billionaires Beach”, заема не повече от миля от брега на Malibu. На пръв поглед нищо особено, на фона на дългата над 1000 мили плажна ивица на Калифорния. С тази малка разлика, че на това „плажче“ са се „нагъчкали“ около 70 имота, които са притежание на някои от най-богатите и влиятелни хора в технологичната и развлекателната индустрия - като шефа на Oracle, Larry Ellison примерно, който толкова харесва мястото, че е купил 10 имота там на приблизителна обща стойност 65 милиона долара. Или дълго-годишния резидент, милиардера David Geffen, както и президентът на CBS - Les Moonves, на Dream Works - Jeffrey Katzenberg, собственикът на Dodgers, Frank McCourt, Dr. Dre, Rob Reiner и редица други продуценти и филмови звезди. Защо този зор да са точно там? Защото, това е едно от малкото места по крайбрежието, където къщите имат директен достъп до плажа и водата. Имотите са буквално залепени един за друг и създават трудно пробиваема стена. Отстрани те пазят скали. Зад теб са планини, пред теб е океанът. Имаш си и плаж на прага, само дето...не е твой! Или не е изцяло твой. По закон, в Калифорния разстоянието между water line и mean tide line, или

между прилива и отлива, е публична собственост

Тоест “мокрият пясък“ е на всички. Естествено, че ако сте известна личност и сте купили имот за милиони с цел да се скриете от любопитни погледи, никак няма да ви е приятно на метри от къщата ви да се разхождат хора от „простолюдието“, надничащи през прозорците ви и снимащи с телефоните си, нали? Но, какво да правите, след като законът им го позволява? Ами...опитвате се по всякакъв „легален“ начин да блокирате достъпа до плажа. Не, не с въоражена, нелегитимираща се охрана с диагоналки. Запушвате малкото пролуки с хитрини от рода на: фалшиви врати на гаражи, фалшиви знаци "Забранено паркиране", фалшиви, боядисани в червено бордюри и други подобни хрумки. Дейвид Гефин години наред беше начело в съдебната битка с общината, тъй като официалният достъп до плажа минаваше точно до неговата собственост. Но, независимо от парите и влиянието си, в крайна сметка, я загуби през 2007-ма и бе принуден да предаде ключовете за портата към плажа. От тогава наричат входа Geffen Gate. И всеки, който желае, може да се разходи безнаказано пред неговата „крепост“. Закон, какво да сториш!?

Надявам се, не се изненадвате защо точно сега ви разказвам поучителна историйка за някакъв си толкова далечен и привидно нямащ конкретна връзка с нашата действителност плаж. Дали името е Гефин или Доган е без значение. Винаги и навсякъде има един Голиат, който ще се опитва да мачка, докато... не се намери един Давид, който да се изправи срещу него и да го събори.... Не се наемам да спекулирам с темата около произхода на парите и как са придобили имотите си нашите „олигарси“, тъй като не съм добре запознат. Само мога да предполагам. За резидентите на Carbon Beach мога спокойно да кажа, че нито недвижимата им собственост, нито доходите им са с неясен произход. Но...има една друга съществена разлика помежду им, която е чисто естетическа. И, по-конкретно...

потресаващата липса на вкус,

която демонстрират нашите ново-богаташи. Като се започне от Баневи и собствениците на Маринела, и се стигне до хората с каручки по покривите-тераси, гледката е все една и съща - отчайваща и безнадеждна безвкусица! Не виня нашите архитекти. Сигурен съм, че изтръпват при всеки сблъсък с въображението и прумиците на клиентите си. Хората с пачки у нас и съпругите им гледат на архитекта като на неизбежно зло, което се налага да наемат, за да им построи един Тадж Махал или едно Беладжио. За разлика от Larry Ellison, който специално търси да купи къща на Carbon Beach, построена от Richard Meier, архитект на Getty Center в Los Angeles. Разликата е брутална и не е никак маловажна. Една посредствена творба – филм, книга, картина, песен, преставление, минават и заминават, без да нанесат трайни вреди. Просто се забравят. Но, гротесктните архитектурни недоразумения, с които са нацвъкани черноморието и градовете ни, ще бодат очи години наред.

*Владимир Тодоров е художник и илюстратор в игралното и анимационното кино. След завършването на Художествената гимназия в София преминава кратък курс по анимация във ВИТИЗ през 1990 г. По-късно заминава за Лондон, където започва работа като аниматор в студиото на Стивън Спилбърг Amblimation. В следващите 5 години работи над пълнометражни анимационни филми като Американска приказка - 2, We’re Bac и Baltо. През 1995 г. се присъединява към студиото на Uli Meyer в Лондон, за което прави Космически забивки и Изгубени в космоса, а през 1997 г. работи за Warner Brothers върху пълнометражния филм The Quest For Camelot. Следващата година е поканен в екипа на Sony Pictures Imageworks в Лос Анджелис, където 7 години работи като аниматор, художник на сториборд и концептуален дизайн върху поредица от филми, сред които Стюарт Литъл, Стюарт Литъл 2, Хари Потър и философският камък, както и носителят на Оскар The Chubb, Chubbs. Работи върху дизайна на всички типажи и герои във филма на Робърт Земекис "Полярен експрес" и с него участва във филмите Беоулф и Коледна песен.