Красимир Симеонов: Социалистическият реализъм е нещо, което се опитваше да съсипе културата (видео)

„Социалистическият реализъм не успя да погребе българската култура, защото културата е като феникс, тя възкръсва. Първо, социалистически реализъм нямаше. Това е едно доста измислено понятие, съчинено и точно толкова несъществуващо, колкото и осъществения комунизъм.“, казва режисьора Красимир Симеонов, който гостува днес на Кънчо Кожухаров в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история". 

Гостът припомня, че списъкът на българските творци, интелектуалци, учени, които след идването на комунистическата власт 1944 г. са избивани, вкарвани в затвори и лагери, подлагани са на репресии, е дълъг. „Един само Змей Горянин, който не е заслужил такова отношение, стига. А пък имаме още и Атанас Далчев, който спря да пише и се занимаваше с преводи, имаме Димитър Талев, най-големият ни прозаик, авторът на великолепния „Железният светилник“, вкаран в лагер Куциян, измъчван до смърт. Добре, че са го спасили и много, много други.“

Красимир Симеонов е на мнение, че социалистическият период трябва да се зачеркне от българската история и култура. „Изпитвам изключителна вътрешна неприязън да говоря за този период и само чувството ми за хумор успява да преодолее тази моя вътрешна съпротива да говоря за този момент. Много хора казват колко е било хубаво тогава. Ясно е, те са били млади тогава.“
Според госта българската естрада по това време, с изключение на преводните песни, беше на толкова ниско ниво, че хората закономерно слушаха първоначално сръбска музика, а след това преминаха към чалгата. 

Най-лошото следствие от цензурата беше, че писателите, с цел да угодничат на тогавашната власт, започнаха да заобикалят истината, да се самоцензурират, което ги отдалечи от истината. „Гледаха всичко да не е казано точно, да е казано заобиколно, да не се разбере, да не се обиди другаря Живков, който между другото два пъти предложи България да стане съветска република, и затова това беше най-лошото влияние върху творците и хората на изкуството.“
Кънчо Кожухаров разказва, че когато през 1962 г. излиза „Магарето със сребърните копита“ - книжка с приказки на неговия баща, след донос, че книгата е с антикомунистическо съдържание, на него му е забранено да издава книги. Най-лошото е, че вероятно става дума за лично отношение към автора. „Социалистическият реализъм в действие.“
Целият разговор на Кънчо Кожухаров с Красимир Симеонов гледайте във видеото: