Либертарианци като Ханке и Путиновата школа в общ хор срещу еврото

Огнян Минчев*

Не зная дали тандемът провинциални либертарианци Ран - Ът е бил препоръчан на Луканов от Москва, но политическият смисъл на тяхното публично присъствие в България бе очевиден - легитимация на болезнените реформи в икономиката, които Луканов искаше да направи, но неговата партия не му позволяваше. Едва ли Луканов би превърнал българското стопанство в щастлива либертарианска утопия. Неговата визия за прехода бе съвършено различна. Реформисткото крило на БКП имаше план за 

установяване на централизиран държавен капитализъм

 в България, начело с комунистическия елит, който във визията на Луканов трябваше да бъде разделен на две - читавата част, която да бъде трансформирана в "капиталисти" и високопоставени държавни чиновници, и непотребните партийни апаратчици, които трябва просто да бъдат пенсионирани (в прекия или косвения смисъл на думата). Защо тогава взеха Ран - Ът - които проповядваха най-минимална възможна държава? Защото техният план можеше добре да послужи като плашило на партийния елит на БКП-БСП, който се противопоставяше на по-радикална стопанска реформа. Един вид - "Позволете ми да направя това, което трябва (Луканов), за да не дойдат американците да направят това, което тия двамата приказват."
Толкова за "злодейската функция" на плана Ран - Ът - той беше и си остава 

изкуствена патица - мюре за опърничави комунистически бонзи

Но ролята на либертарианството в източноевропейския преход не се изчерпва с показването му като плашило. Тази екстремна форма на пазарен фундаментализъм изигра още две роли - идеологическа и конкретно политическа. Идеологията на пазарния фундаментализъм бе прегърната от демократичната опозиция, която ентусиазирано следваше международно утвърдения конфекционен модел на посткомунистически преход. Нищо кейнсианско, регулативно и етатистко не можеше да пробие сияйната привлекателност на "свободния пазар". Пускаш "невидимата ръка" (уж по Адам Смит) и всичко е наред - ори, мели, яж. Така искрените демократи без да се усетят се превърнаха в идеологически страж на доктрината "държавата - лош стопанин". Изобщо - държава ли е, не ми я хвали... А тази доктрина свърши много добра работа на тези, които демократичната опозиция с право визираше като най-голям враг - преминалите в ъндърграунда 

висши апаратчици и милиционери, 

ограбващи националното богатство в собствения си преход към нов капиталистически елит. Когато свършиха тази работа - първоначалния грабеж на капитала, те изплуваха на повърхността с легитимацията на либертарианската ненавист към държавата. И я подчиниха на своите цели - тази същата държава "лош стопанин". Жива я одраха - и още продължават да я дерат!
От този синтез на криминално богатство и обезсилена държава възникна новата 

господстваща над обществото котерия - посткомунистическата олигархия

 Тя оглозга държавата и стопанството до кокал по метода "вход - изход" и тогава дойде времето за втората вълна либертарианци - на Ханке и "валутния борд". Но на мафията тук й "мина котка път" - макар и за малко време. Костов, Стоянов, Ангарски и други политици и икономисти от опозиционния спектър договориха система на валутен борд без да приемат на доверие конфекционния модел на "публициста Ханке". Българският борд съхрани БНБ - макар и с орязани пълномощия и върза лева за марката с перспектива за присъединяване към общата европейска валута. Е, и до ден днешен това не се харесва на приходящи "публицисти" от Изток и от Запад, както, разбира се и на местни тарикати. Воят срещу еврото е продължение на тази история. Интересното е, че в този хор пеят както либертарианци от типа на Ханке, така и етатисти от Путиновата школа. Както се казва - всеки по свои си причини. Само че ние не трябва да продължаваме да бъдем будали - стига вече!
*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.