Николай Василев, Приоритети.бг

Рязкото влошаване на отношенията между България и Северна Македония три години след тържественото подписване на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество едва ли изненада някого. Още през 2017 г. опозиционната партия ВМРО ДПМНЕ – която макар да черпи легитимност от членството си в Европейската народна партия, често изразява силни антиевропейски и антинатовски позиции и е видно, че обслужва интересите на Москва и Белград, се обяви категорично срещу Договора. Според нея той нанасял щети на македонските интереси и накърнявал македонския национален идентитет.

Договорът не беше посрещнат еднозначно и в България. Партии като АБВ и лица близки до президента Радев поискаха към него да бъде прибавен анекс, какъвто македонската страна едва ли би приела. Допълнителните условия бяха едностранно добавени след като Народното събрание прие т.н. Рамковата позиция на Р. България за разширяването на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания. В отговор македонската страна в Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси отказа да приеме, че общата история  до 1944 г. е история, принадлежаща само на българския народ и работата на комисията беше прекратена за повече от година. Година по късно България депозира т.н. Меморандум за Македония в ЕС, който македонската страна обяви за крайно неприемлив. Лидерът на ВМРО БНД Красимир Каракачанов  заплаши, че ако Комисията не постигне бързи решения, България ще наложи вето започването на преговори за членство на Северна Македония в НАТО. Това без съмнение ще нанесе огромни щети и на двете страни.

Група български учени излязоха с Обръщение, в което точно определиха, че проблемите идват не само от наслагванията от югославската, но и от българската тоталитарна историография. Ако югославската историография разглежда освободителното движение олицетворено в БМОРО, ТМОРО и ВМРО като чисто македонско национално движение, то българската историография предпочита да слага ударението на българската етническа принадлежност на повечето от лидерите на организацията, отричайки нейния опит да надхвърли етническите рамки и нейното утвърждаване като държавотворен фактор, довел след много провали и кървава вътрешномакедонска гражданска война до създаването на македонската нация. Съзнателно или не обаче, подписалите Обръщението, сред които  фигурират такива утвърдени имена като Мария Тодорова, Анна Кръстева, Стефан Дечев, Димитър Бечев и Красен Станчев и Евгения Иванова наляха вода в мелницата на тези сили в Скопие, които се противопоставят на Договора. В Обръщението се повтарят тезите на македонските критици на Договора, според които историята ни не била „обща“, а по-скоро „споделена“ или „преплетена“.

Най-смислено предложение за излизане от безизходицата предложиха от Българския културен клуб в Скопие (БККС), На 5 октомври БККС излезе със свой Меморандум за решение на историческия спор в духа и буквата на „илинденския“ Договор между Република България и Република Македония.

В него е написано:

„Българския културен клуб Скопие (БККС) е организация на македонски граждани , със съхранено българско самосъзнание. Тя е създадена на 04.05.2008 година. Почти  всички нейни основатели  са бивши членове на ВМРО-ДПМНЕ. През членството в тази партия виждахме възможност за запазването на идеала на дейците на историческото  ВМРО за създаването на свободна, независима и демократична  Македония, която да бъде пълноправен член на ЕС и НАТО. И не на последно място, постигането на обективизиране на историята на ВМРО и нейните дейци, политически разтълкувана от и в интерес на бивша комунистическа Югославия. Във ВМРО-ДПМНЕ влязохме с убеждението за общата история с  Република България и че миналото на днешните и граждани няма нищо общо с това на античните македонци.“

Меморандъмът припомня, че в Договора е записано:

„Имайки предвид общата история, която свързва двете държави и народите им.“

 Според БККС на базата на този текст следва да бъде раглеждан като враждебен акт към двете подписали го държави и двата нарда:

1. Всеки опит, който пряко или косвено оспорва съществуването на „общата история“ на България и Македония и се опитва да я представи като „споделена“, „приплетена“ и т.н.

2. Всеки опит, който оспорва съществуването днес на две държави и два народа, които са равностойни наследници на нашата „обща история“.

3. Всяко внушавание, че една от държавите „краде“ от културното или историческото наследство на другата държава или на другия народ.

От БККС заявяват, че не чувстват

„национални, а схоластични различия спрямо нашите съграждани, които се самоопределят като македонци. И едните и другите  се идентифицираме с едни и същи и исторически се позоваваме на едни и същи исторически фигури (Гоце Делчев, Дамян Груев, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев и др.) И говорим на един и същи език. За нас българският литературен език и македонският литературен език са две равностойни норми на един общ език, но ние уважаваме правото на всички, които разглеждат македонския като отделен език.“

Но тъй като според Конституцията на РС Македония македонският е нейният официалрн език, а тя е една от страните по Договора, от  БККС настояват той да бъде уважаван от всички, включително и от Република България. Българската страна трябва да спре да налага каквито и да било условия или изисквания, като например поставянето на „*“ след термина „македонски език“, в документи на ЕС или на други международни организации.

„Всяка независима държава има право сама да определи своя официален език, който може да бъде международен език като английски, френски, испански, арабски и др., или да изгради и кодифицира свой собствен национален език и да го нарича, както намери за добре“.

В същото време от БККС призовават  Република Северна Македония не омаловажава и релативизира факта, че възрожденците като Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович , Димитър Миладинов, Партений Зографски, Натанаил Охридски, Йордан Джинот, Райко Жинзифов и много други са разглеждали своя роден език като бълграски и доколкото през втората половина на 19 век е имало спорове, те са били за това как да изглежда все още неутвърдения български литератирен език.

При създалата се ситуация от БККС настояват за бързо междуправителствено решение, което да наложи на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси Времева рамка и Пътната карта за нейната работа.

Времева рамка:

От самото начало на своята работа Комисията трябва да постигне съгласие въз основа на обективни критерии кои исторически личности трябва да бъдат чествани съвместно, защото тези лица и организации са в еднаква степен културно и историческо наследство на двете страни, и на двата народа.  Това трябва да са:
– всички, родени и израснали на територията на географска Македония, които са служили на българската държава.

– всички лица или организации, които са определяли своите говори като български.

– всички лица и организации, които са се борили за автономна или независима Македония, но са използвали литературния  български език за своите документи, знамена и агитационни материали.

2. Комисията да постигне съгласие и да предложи на двете правителства в образователната система на двете страни да включат като задължителни материали за четене:

Спомени, автобиографии, народни песни, стихове на възрожденци, родени на територията на географска Македония
Спомени на дейците на ВМРО, както и свидетелства и автобиографии на техни съвременници, но също така и творби на чуждестранни автори, свързани с дейността на ВМРО.
други, за които историческата комисия ще се съгласи
3. Комисията да препоръча организиране на дискусии между начални училища, средни училища и университети от двете страни по теми, свързани със задължителното четене, за неопределен период

4. Всички заключения на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по отношение на исторически събития и личности, основаващи се на автентични и основани на доказателства исторически извори, да бъдат въведени в образователната система на двете страни преди затварянето на глава 35 от предприсъединителния процес на РС Македония.

Пътната карта:

1. Комисията да постигне съгласие по отношение на процесите, протекли на територията на днешна РС Македония по времето, когато тя е била част от Първото българско царство, Тема „България“ в Източната Римска империя и Второто българско царство. Да анализира документи и свидетелства за етническия състав на тези територии след завладяването им от Сръбското кралство и от Османската империя.

2. Историческата комисия да постигне съгласие за събитията, довели до Фермана на султан Абдул Азиз от 28 февруари 1870 г., с който е създадена Българската екзархия. При това трябва да се вземе предвид следното:

-откриването на местни училища и еснафски общини, издаването на книги и събирането на народни песни.

-участието на хора, родени и израснали на територията на географска Македония в църковните борби в Цариград и в самата Македония

– текстът на самия ферман

– Уставът  на Екзархията – изготвен от Църковно-народния събор, провел се  в Цариград през 1871 г.

– териториалният обхват на Екзархията, произтичащ от Фермана.

– проведения плебисцит в Македония под контрола на османските власти и на Вселенската патриаршия и резултатите от него.

3. Комисията да постигне съгласие относно участието на лица, родени и израснали в Македония в българското националноосвободително движение.

4. Историческата комисия да постигне съгласие по решенията на Цариградската конференция през 1876 г. за създаване на две автономни области в рамките на Османската империя. При това трябва да се вземе предвид следното:

– страните, участващи в тази конференция.

– дали земите на днешна Р.С. Македония е трябвало да бъдат присъединени , и към коя от двете автономни области.

– дали и как страните, участващи в Цариградската конференция опредлеят  населението в Македония.

5. Историческата комисия да постигне съгласие относно решенията на Берлинския договор от 13 юли 1878 г., когато за първи път на международната сцена се появява „Македонският въпрос“.  Комисията да изясни дали когато на 23 октомври 1893 г. в Солун е създадена ВMOРOсе позовава на член 23 от Берлинския Договор.

6. Историческата комисия да постигне съгласие относно характера и причините за Кресненско-Разложкото въстание от 5 октомври 1878 г. При това трябва да се вземе предвид следното:

– кои са инициатори и участници във въстанието и тяхното участие по-късно в сръбско-българската война.

– петициите, мемоарите и молбите, адресирани до правителствата на Великите сили и Временното руско управление.

7. Комисията да постигне съгласие относно създаването на ВМОРО и нейните политически цели. При това трябва да се вземе предвид следното:

– оригиналните документи на БMOРK, ВМOРO и ВMРO и езика, на който са написани.

– спомените за основателите на Организацията

– членове на Организацията, родени в Княжество България

– еволюцията на БMOРK-ВMOРO-ВMРO от етнонационална организация към такава, която има за цел да „сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност “, което ги кара да използват лозунга „Македония на македонците“. Конкретни примери за това са Рафаел Камхи,  Митре Влаха, Питу Гули, Шабан от Облешево и др. Настояваме, че независимо от етническия им произход, те могат да бъдат наричани македонски комити, македонски революционери а в условията на вече създадена независима Република Македония да бъдат разглеждани като  основатели на съвременната македонска нация и държава. Въз основа на лични свидетелства, писма, документи, и езика на който са написани, настояваме Комисията да постигне съгласие за етническата идентичност на всеки от дейците.

– идеята за автономия на Македония и Одринско преди Балканските войни и идеята на ВМРО за независима Македония след Първата световна война при новите обстоятелства

8. Комисията да постигне съгласие относно участието на ВМОРО и нейните дейци в двете Балкански войни и в Първата световна война. Да опише дейността на Македоно-одринското опълчение в Балканските войни и на Единадесетата македонска пехотна дивизия в Първата световна война. В този контекст да се постигне съгласие за ролята на висши и средни офицери от Македония при определянето на политиката и военните действия на България. Да се постигне съгласие относно Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстания.

9. Комисията да постигне съгласие по „Доклада на Карнегиевата международна комисия за изследване на причините и воденето на Балканските войни“ от 1914 г.

10. Комисията да постигне съгласие относно характера и дейността на емигрантите от Македония в САЩ и Канада, които формират Mакедонската патриотична организация (МПО)  на база на нейните документи, на органа, Maкедонска Трибуна, който тя издава от 1927 г.  както и на църквите, построени по нейна инициатива/

11. Комисията да постигне съгласие по двустранните споразумления между България и Гърция ʺКалфов-Политисʺ от 19 септември 1924 г. и ʺМоллов-Кафандарисʺ от 8 декември 1927 година, който е одобрен от Съвета на Обществото на народите

12. Историческата комисия да постигне съгласие относно забраната за дейността на ВМРО в България на 14 юни 1934 г.

13. Историческата комисия да постигне съгласие относно опитите на България да остане неутрална през първата фаза на Втората световна война. Да опише ситуацията, в която България се присъединява към Тройния пакт и дали това има нещо общо с „Македонския въпрос “. Да обясни дали България е участвала във войната срещу Югославия и какви са вариантите преди нея, когато Югославия капитулира пред Хитлер. Да направи сравнение на ситуацията в окупираните от Германия територии, в които е въведена българската администрация, с другите територии на окупирана Югославия. Да се анализира дейността на Акционните комитети и лицата които членуват в тях. Да обяви каква част от българската администрация е съставена от местни хора и каква е била нейната политика. Да се изясни инвестиционната политика на Царство България в Македония. Да се изложи първоначалната позиция на македонските комунисти под ръководството на Методи Шатаров-Шарло. Да се изясни позицията на македонските комунисти под ръководството на Лазар Колишевски, както и тяхната дейност до края на Втората световна война. Да се анализират причините, които принуждават България да предаде на нацистите евреите, които те са завладяли и са ѝ предали за администриране, но да не предаде тези, които са били под български контрол преди пристигането на Вермахта на Балканите. Да се изясни  ролята на членове на българската администрация при спасяването на отделни македонски евреи. Комисията да постигне съгласие за ролята на българската армия при изгонването на нацистите от Македония през октомври и ноември 1944 г.

14. Историческата комисия да постигне съгласие за това как Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Димитър Миладинов, Партений Зографски, Натанаил Охридски и други определят говорите, въз основа на които на първото заседание на АСНОМ се приема „народниот македонски язик“ като официален. Въпрос на вътрешна дискусия в македонското общество е темата за това дали има политически натиск от КПЮ за да се стигне до второ и трето решение на езиковата комисия, последвано от масови арести на лидерите на АСНОМ и дейци на ВМРО.

Ще е добре държавниците от двете страни да приемат Времевата рамка и Пътната карта предложени от БККС, за да се разплете гордиреия възел и отношенията между двете страни да бъдат поставевени на здрава основа. Надяваме се повече граждани на двете страни да се включат в дискусията и да окажат нужния натиск над двете правителства за бързо излизане от безисходното положение, в което се намираме.