Работата на историческата и образователна комисия между България и Северна Македония трябва да се промени - да се ръководи от пътна карта, с конкретни срокове, теми и резултати, с разширяване на дебата към училища и университети в двете държави и без изкуствено създадената линия на "обща история до 1944 г."

Това казва в обширен меморандум Българският културен клуб Скопие (БККС) - организация на македонски българи - публикуван в сайта Татковина в момент на противопоставяне между София и Скопие заради българските заплахи да бъде блокирана македонската евроинтеграция.

Текстът е изпратен до премиерите на двете държави Бойко Борисов и Зоран Заев, до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, до председателя на Европарламента Давид Сасоли и до германския канцлер Ангела Меркел. "Дневник" предлага основни моменти от него. В дъното на материала са точните периоди и въпроси, по които според БККС трябва да вземат решение историците, а пълният текст - в прикачения файл.

Отношенията между България и Северна Македония, влошаващи се заради "различни тълкувания на общата история", не позволяват напредък в работата на комисията за исторически и образователни въпроси и не е изключено ситуацията, изострила се преди преговорите с ЕС, да се използва от външни центрове извън Скопие и София, се казва още в документа.

Предлаганият подход би върнал България и Северна Македония към "духа и буквата на Договора за приятелство, добросъдество и сътрудничество", тъй като внушенията, че една от държавите или народите "краде" културно или историческо наследство на друга държава или народ или ги подменя, трябва да се смятат за "враждебен акт между двете страни".

"Ако имаме обща история, тя не може да бъде открадната и историята не може да бъде променяна, защото е такава, каквато се е случила. Не са приемливи и сложни обяснения на явни събития."
БККС

Освен това България се призовава да "спре да налага каквито и да било условия" за използването на понятието македонски език, тъй като "всяка независима държава има право да определи своя официален език, който може да бъде международен език като английски, френски, испански, арабски и др., или да изгради и кодифицира свой собствен национален език и да го назове, както самата прецени".

Същевременно Северна Македония трябва "да влезе смело в процеса на обективизиране на своята история", продължава БККС и уточнява: "Време е всички граждани да разберат сами за дейността на възрожденците и революционерите чрез техните дела, а не чрез посредници, които за политически цели ги заплашват, че някой се опитва да промени историята ни. Историята не може да се променя! Тя се е случила така, както се е случила, независимо от политическите манипулации."

Какво предлага на БККС на комисията:

- да се изискват конкретни резултати от дейността ѝ в определен срок и по определени тематични кръгове; работата да е прозрачна и гражданите да научават своевременно;

- от самото начало да има "обективни критерии" за честване на исторически личности и това да са "лицата, родени и израснали на територията на географска Македония, които са служили на българската държава; лицата или организациите, които определят (своите) говори като български; лицата и организациите, които са се борили за автономна или независима Македония, но са използвали българския език за своите документи, знамена и агитационни материали";

- да се договорят задължителни материали за четене в образователната система - общи спомени, автобиографии, народни песни, стихове на възрожденци, родени на територията на географска Македония, спомени на дейци на ВМРО;

- дискуси между начални и средни училища и университети от двете държави;

- ограничаване на политизирането на работата на комисията, защото "ако с подписаното споразумение двете правителства признават факта на "общата история", то тогава това не може да бъде междудържавен спор";


- всички заключения на комисията за исторически събития и личности "да бъдат въведени в образователната система на двете страни преди затварянето на глава 35 от предприсъединителния процес на (Република Северна) Македония" (бел. ред. - това е главата "Разни", в която София иска да включи двустранните си спорове със Скопие; Рамковата позиция на България поставя условия в глава "Разни", но и още преди започването на Първата междуправителствена конференция със Северна Македония).

За Български културен клуб Скопие

БККС, създаден на 4 май 2008 г., обединява македонски граждани със съхранено българско самосъзнание в момент на подхранване на "изключителна нетърпимост" към самоопределящите се като македонски българи. Почти всички създали го са бивши членове на ВМРО-ДПМНЕ; според меморандума участниците са виждали идеала на историческото ВМРО за създаване на свободна, независима и демократина Македония, пълноправен член на ЕС и НАТО. Друга цел е да се "обективизира историята на ВМРО", "политически разтълкувана от и в интерес на бивша комунистическа Югославия".

Проблемът обаче е започнал "с отстраняване на македонските българи от партията" по времето на Никола Груевски заедно с т. нар. "антиквизация" - резултат от последната е "вътрешно разделение в македонското общество, конфронтация с България" и спирачка пред интеграцията в ЕС и НАТО, при това със "сериозната подкрепа" на Белград и Москва, продължава документът, според който партията, с предложено от Груевски ръководство и сега (когато е в опозиция), "черпи легитимност от ЕНП" и влияе негативно върху създаването на нови граждански евроатлантически формации, продължават авторите.

Така критиките на БККС - както в меморандума, така и извън него - далеч не се изчерпват с позициите на България.

"С оглед на това че историческото ВМРО е освободително и революционно движение, което не е било свързано с партийна идеология и е принадлежало на всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, трябва сериозно да се помисли върху възможността за забраната със закон на използването на това име за партийни цели."

БККС е против партиите на етническа основа в Северна Македония, където поделената система в момента води до участие във властта на партии от "македонския" и "албанския" блок неизменно в последните години. Организацията иска промени в конституцията "в посока определянето й като напълно гражданска държава". "За нас е неприемливо да изброяваме "части от народи" в Конституцията, което води до извода, че центровете на тези "части от народи" са извън родината ни. Конституцията трябва да бъде консенсус на всички етнически общности, чрез който те да декларират своята решимост, че центърът за всички нас е Скопие и ние ще се ръководим от националните интереси на родината си. А тя от своя страна ще осигури условия за всички свои граждани, независимо от етническия им произход, да се чувстват пълноценни участници в изграждането на нейното благосъстояние и бъдеще," продължават авторите.

Организацията не иска македонските българи да бъдат включени в конституцията на страната, защото подобни искания идват ос насърчаващите и финансиращите искания за "македонско национално малцинство" в България, но и защото: "не чувстваме национални, а схоластични различия спрямо нашите съграждани, които се самоопределят като македонци () "за нас българският литературен език и македонският литературен език са две равностойни норми на един общ език, но ние уважаваме правото на всички, които разглеждат македонския като отделен език. Тъй като според конституцията това е официалният език на страната ни - (Република Северна) Македония, ние се стремим той да бъде уважаван от всички, включително и от Република България."

Лидерите на "македонското национално малцинство" отричат, че имаме обща история. Според тях някъде между Пиринско и други части на България е имало етническа и езикова граница - което не съответства на историческата истина.
БККС

Меморандумът на БККС (на български)

1. Историческата комисия да постигне съгласие по отношение на процесите, протичащи на територията на днешна РС Македония по времето, когато тя е била част от Първото българско царство, тема България в Източната римска империя, Второто българско царство и да анализира документи и свидетелства за етническият състав на тези територии след завладяването им от Сръбското кралство и Османската империя

2. Историческата комисия да постигне съгласие за събитията, довели до Фермана на султан Абдул Азиз от 28 февруари 1870 г., с който е създадена Българската Екзархия. При това трябва да се вземе предвид следното:

-откриването на местни училища и еснафски общини, издаване на книги и събиране на народни песни

-участието на хора, родени и израснали на територията на географска Македония в църковните борби в Цариград и в самата Македония

- текстът на самия Ферман

- Устава на Екзархията - изготвен от Църковно-народния събор, провел се в Цариград през 1871г

- териториалният обхват на Екзархията, произтичащ от Фермана

- проведения плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската патриаршия и резултатите от него

3. Историческата комисия да постигне съгласие относно участието на лица, родени и израснали в Македония в българското националноосвободително движение

4. Историческата комисия да постигне съгласие относно решенията на Цариградската конференция през 1876 г. за създаване на две автономни области в рамките на Османската империя. При това трябва да се вземе предвид следното:

- страните-участнички в тази конференция

- дали и към коя от двете автономни области принадлежи Македония

- дали и като какво, етнически определят страните-участнички в Цариградската конференция населението в Македония

5. Историческата комисия да постигне съгласие относно решенията на Берлинския договор от 13 юли 1878 г., което за първи път въвежда македонския въпрос на международната сцена. Съгласно член 23 от Договора, на 23 октомври 1893 г. в Солун е създадена ВMOРO

6. Историческата комисия да постигне съгласие относно характера и причините за Кресненско-Разложкото въстание от 5 октомври 1878 г. При това трябва да се вземе предвид следното:

-инициатори и участници във въстанието и тяхното участие по-късно в сръбско-българската война

- петиции, мемоари и молби, адресирани до правителствата на Великите сили и Временното руско управление

7. Историческата комисия да постигне споразумение относно създаването на ВМОРО и нейните политически цели. При това трябва да се вземе предвид следното:

-Оригиналните документи на БMOРK, ВМOРO и ВMРO и езика, на който са написани

-спомените на основателите на Организацията

- членове на Организацията, родени в княжество България

- Еволюцията на БMOРK-ВMOРO-ВMРO от етнонационална организация към такава, която ʺима за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност.... ", което ги кара да използват лозунга "Македония на македонците". Конкретни примери за това са Рафаел Камхи, Митре Влаха, Питу Гули, Шабан от Облешево и др. Следователно, независимо от етническия им произход, те могат да бъдат наричани македонски комити, македонски революционери и в условията на вече създадена независима Република Македония и основатели на съвременната македонска държава. Въз основа на лични свидетелства, писма, документи, майчин език, комисията да постигне споразумение за етническата идентичност на всеки от дейците.

- идеята за автономия на Македония и Одринско преди Балканските войни и идеята на ВМРО за независима Македония след Първата световна война при новите обстоятелства

8. Историческата комисия да постигне споразумение относно участието на ВМОРО и нейните дейци в Първата и Втората Балканска война и Първата световна война, както и Македоно-одринското опълчение в Балканските войни и Единадесетата македонска пехотна дивизия. В този контекст да се постигне споразумение за ролята на висши и средни офицери от Македония при определянето на политиката и военните действия на България. Да се постигне споразумение относно Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстание.

9. Историческата комисия да постигне съгласие за "Доклада на Карнегиевата международната комисия за изследване на причините и воденето на Балканските войни" от 1914 г.

10. Историческата комисия да постигне съгласие относно дейността на МПО (организация на емигранти от Македония в САЩ и Канада) чрез нейните документи, органа който издава (Maкедонска Трибуна), както и построените по нейна инициатива църкви на територията на САЩ и Канада

11. Историческата комисия да постигне съгласие по отношение на двустранните споразумления между България и Гърция ʺКалфов-Политисʺ от 19 септември 1924 г и ʺМоллов-Кафандарис" от 8 декември 1927 г.-одобрен от Съвета на Обществото на народите на 12 януари 1928 г.

12. Историческата комисия да постигне съгласие относно забраната за дейността на ВМРО в България на 14 юни 1934г.

13. Историческата комисия да постигне съгласие по отношение на опитите на България да остане неутрална през първата фаза на Втората световна война. Да се опише ситуацията, в която България се присъединява към (Тристранния) пакт и има ли това връзка с "македонския въпрос". Да обясни дали България е участвала във войната срещу Югославия и какви са вариантите пред нея, когато Югославия капитулира пред Хитлер. Да направи сравнение на окупираните от Германия територии, в които е въведена българска администрация, с другите територии на окупирана Югославия. Да се анализира дейността на Акционните комитети и на лицата които членуват в тях. Да се изясни каква част от българската администрация е съставена от местни хора и каква е нейната политика. Да се изясни инвестиционната политика на Царство България в Македония. Да се изясни първоначалната позиция на македонските комунисти под ръководството на Методи Шатаров-Шарло. Да се изясни позицията на македонските комунисти под ръководството на Лазар Колишевски, както и тяхната дейност до края на Втората световна война. Да се анализират причините, които накараха България да предаде евреите на нацистите, които те са (завладели) и са ги дали за администриране, но не предава тези, които били под български контрол преди пристигането на Вермахта на Балканите. Да се анализират опитите на членове на българската администрация при спасяването на отделни македонски евреи. Да се постигне съгласие за ролята на българската армия при изгонването на нацистите от Македония през октомври и ноември 1944 г.?

14. Историческата комисия да постигне съгласие за това как Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович , Димитър Миладинов, Партений Зографски, Натанаил Охридски и други определят говорите, въз основа на които на първото заседание на АСНОМ се приема "народниот македонски язик" като официален. Въпрос за вътрешна дискусия в македонското общество е темата за това дали има политически натиск от КПЮ за да се стигне до второ и трето решение на езиковата комисия, последвано от масови арести на лидери на АСНОМ и дейци на ВМРО.

Историческата комисия да организира научни конференции по горепосочените точки и с присъствието и на международни експерти. В същото време да се отвори широка обществена дискусия в медиите, с цел детайлно запознаване на гражданите и на двете държави. Двете правителства да предприемат конкретни стъпки за осигуряване на достъп на националните телевизии и в двете държави. Това е изключително важно за да се маргинализира политизирането на историята, а на преден план да излезнат експертите и историческите факти.