Лидерът на „Мати Украйна“ Олена Коцева разпространи до медиите открито писмо до президента Румен Радев. То е провокирано от вчерашното му изказване, че Украйна не иска мир и внушението, че със съпротивата си Киев носи отговорност за руската агресия.

Ето и пълния текст на писмото:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА 
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  Р. РАДЕВ

Г-н Президент,
От името на Сдружението „Мати Украйна“  и като българска гражданка от украински произход, искам да заявя нашето несъгласие и възмущение, предизвикано от вашите твърдения, че „Украйна не иска мира“. 
Само човек, който няма понятие как изглежда войната, която е развързала страната-терорист Русия срещу Украйна още през 2014 година,  може да си позволи да изрече подобни инсинуации, които изцяло отговорят на интересите и риториката на страната агресор -  Русия!
Това, което казахте, е висша форма на цинизъм и е недостойно, защото именно  Република България беше една от първите, която застана на страната на нападнатата държава - Украйна и е подкрепила и подкрепя жертвата на всички нива и институции в света. 

Днес никой, повече  от Украйна и украинският народ, не желае мира и победата над агресора. И това е неоспорим факт, защото именно украинските мирни граждани се  убиват всеки ден, украинските жени и деца се изнасилвани от руските войници, украински военнопленници се изтезават и се убиват в нарушение на международното право, украинските градове и села се унищожават от агресора и се изтриват от лицето на земята.

Така и не отговорихте на въпроса на Президента В. Зеленски, който съвсем скоро- на 6 юли т.г. посети България и ви попита: „Коя част на България бихте отстъпили на агресора, ако не дай Боже такава беда се беше случила на България?“. Вие твърдите, че трябва да се използват дипломатически средства за прекратяване на този „конфликт“, така нарекохте тази геноцидна война , използвайки угодните за Русия техни хибридни клишета.

Ще ви задам друг риторичен въпрос, господин президент: защо България не е използвала „дипломатически инструменти“ когато е била 500 години под османско владичество, а е чакала намесата на друга империя – руска и нейната Руско-турска война? Очевидно е защото България, като по-малка от империята държава-поробител не би могла да извоюва свободата си. И какви победи на масата на преговорите  и на каква цена е получила България след приключване на тази война?!
Сега вие високомерно си позволявате да давате оценка на една страна, която се бори на СВОЯ територия, за своето физическо оцеляване и справедливост, обвинявайки я в това, че тя, видите ли не иска мир? Че кой друг да иска мир, ако не Украйна, която е вече загубила само за последните 506 дни от пълномащабната агресия на Русия  повече от 10 хиляди цивилни граждани сред които са 494 деца. Повече от 15 хиляди са изчезналите граждани, включително 1052 деца, а други 200 хиляди деца са депортирани от страната-агресор и не се знае  съдбата им!? Но това е само върхът на айсберга, защото истинските престъпления и размерът им ще станат известни едва след деокупиране на всички територии на Украйна, които в момента са „под ботуша“ на Русия. А на тези окупирани територии има и многобройна българска диаспора, която толкова често български политици против волята им се опитват да „употребят“  за получаване на политически дивиденти.
Не ли е това висша форма на цинизъм от  ваша страна?

Виждали ли сте деца или възрастен мъж или жена тук, в София, които с ужас падат на асфалта и се опитват да се скрият само заради шума на прелитащия над главите им самолет? А дали сте виждали дете, преживяло ракетен обстрел, което месеци наред не може да забрави този ужас и вика по нощите? 

Не ви питам дали ви се е налагало да плащате за погребение на 6-годишно дете, чието сърчице не е издържало преживяното в Украйна и е спряло вече тук, в България?
Знам отговорите на  всички тези въпроси. За мен те не  са риторични, защото съм преживяла всичко това тук, в София. Знам и защото  тази година вече 6 пъти ходих в Украйна, за да закарам хуманитарна помощ, събрана от безброй щедри дарители - български граждани, които не престават да помагат и сме  им безкрайно благодарни за това.
Знам вече от собствен опит какво  да правя, ако въздушна тревога ме застигне в някой магазин или градски транспорт. 

Знам правилото на „двете стени“ и знам какво е да си взимаш по телефона  „сбогом“ като за последен път в живота си и да повтаряш всеки ден на близките си, че ги обичаш и всяка сутрин да чакаш от тях един единствен „+“ като SMS, който означава, че те са живи! И това е най-малкото , което преживяваме всички ние - българи с украински произход, в сравнение с това, което преживяват хората в Украйна и тези, които са намерили временен подслон в България и други държави по света.

Цинизъм е, господин президент, да омаловажавате страданието на цял украински народ, който се бори за правото си да оцелее физически и да  бъде независим, да живее на земята си, включително и на 200-те хиляди украински българи, които са неделима част от своята родина - Украйна! 

Цинизъм е, господин президент, да се подиграваш над народа, който се бори за правото си да живее в страната си и да го обвиняваш, че не иска мира!

Цинизъм е да повтаряш опорните тези на страната-агресор пред българския народ, защото така говорят само поддръжниците на Русия, а Република България още през 2014 година е заявила пред света своята подкрепа за Украйна. И Украйна винаги ще бъде благодарна на България за тази подкрепа.

Цинизъм е да разделяш народа на страната си, когато съгласно върховния закон на страната – Конституцията президентът е задължен да бъде обединител на нацията.
И да Ви напомня Наказателния Кодекс на Република България : подкрепа или омаловажаване  на престъпление е съучастие в престъпление.

Олена Коцева, председател на СУОБ
„Мати Украйна“