България
Още 1.5 млрд. лв. трябва да инвестира държавата, за да има работещо електронно правителство
От 2002 г. насам за изграждането на електронно правителство са инвестирани над 2 млрд. лв.
Още близо 1,5 млрд. лв. трябва да инвестира държавата, за да има работещо електронно правителство. Това е записано в анализ на подчинената на вицепремиера Томислав Дончев дирекция “Модернизация на администрацията” към Министерския съвет, съобщава „24 часа“.
Документът трябва да очертае рамката на институциите в България за следващите 10 години и е част от подготовката на Националната програма за развитие на България 2030.
До момента от 2002 г. насам за изграждането на електронно правителство са инвестирани над 2 млрд. лв. според данни на Министерския съвет и оценки на Българската стопанска камара.
501 млн. лв. ще са нужни оттук нататък само за създаването на цифрови бази данни на администрацията, свързване на различните системи и регистри, така че данните да могат да се ползват пълноценно, става ясно от обосновката на Министерския съвет към обществената консултация.
Още 400 млн. лв. трябва да бъдат инвестирани до 2030 г. в създаването на електронни услуги, които да могат да се ползват пряко от гражданите и бизнеса. Част от тези средства ще са и внедряването на системата за електронна идентификация, която вероятно ще е през чипове в личните карти. Тази система ще е вход към електронните услуги, без да е нужно плащането на абонамент за електронен подпис.
Проектът за електронните лични карти обаче се бави в МВР още от 2015 г.
Именно той се води ключов за това електронното правителство да стане напълно функционално и услугите да са достъпни за всеки гражданин.
Още 410 млн. лв. пък ще бъдат инвестирани до 2030 г. в мрежова сигурност и защита на електронното правителство от кибератаки, предвижда обосновката на обществената консултация. Близо 50 млн. лв. ще бъдат дадени за изграждане докрай на системата за електронно правосъдие, а 2 млн. лв. за написването на минимални стандарти за качество на обществените услуги, които оказват чиновниците.
Целта на всички тези инвестиции е 70% от потребителите на интернет в България да ползват услугите на електронното правителство. Според данни на Министерския съвет от 2018 г. в момента това правели 61 на сто от хората с достъп до интернет.
Големи инвестиции ще са нужни и за развитие на правната среда в България до 2030 г. и реформи в съдебната власт, става ясно още от обосновката на обществената консултация.
42 млн. лв. са нужни само за модернизация на затворите и арестите, така че да отговарят на европейските стандарти и условията в тях да не нарушават човешките права на затворниците. Близо 4 млн. лв. пък ще бъдат инвестирани за балансирана натовареност на съдилищата, ефективност на съдебната система и други мерки.
За борба с корупцията ще са нужни 1,7 млн. лв.
Целта на обществената консултация е да се формулират приоритетите за промяна в институциите в България, става ясно от мотивировката на пуснатите от МС документи.
Фактор
Документът трябва да очертае рамката на институциите в България за следващите 10 години и е част от подготовката на Националната програма за развитие на България 2030.
До момента от 2002 г. насам за изграждането на електронно правителство са инвестирани над 2 млрд. лв. според данни на Министерския съвет и оценки на Българската стопанска камара.
501 млн. лв. ще са нужни оттук нататък само за създаването на цифрови бази данни на администрацията, свързване на различните системи и регистри, така че данните да могат да се ползват пълноценно, става ясно от обосновката на Министерския съвет към обществената консултация.
Още 400 млн. лв. трябва да бъдат инвестирани до 2030 г. в създаването на електронни услуги, които да могат да се ползват пряко от гражданите и бизнеса. Част от тези средства ще са и внедряването на системата за електронна идентификация, която вероятно ще е през чипове в личните карти. Тази система ще е вход към електронните услуги, без да е нужно плащането на абонамент за електронен подпис.
Проектът за електронните лични карти обаче се бави в МВР още от 2015 г.
Именно той се води ключов за това електронното правителство да стане напълно функционално и услугите да са достъпни за всеки гражданин.
Още 410 млн. лв. пък ще бъдат инвестирани до 2030 г. в мрежова сигурност и защита на електронното правителство от кибератаки, предвижда обосновката на обществената консултация. Близо 50 млн. лв. ще бъдат дадени за изграждане докрай на системата за електронно правосъдие, а 2 млн. лв. за написването на минимални стандарти за качество на обществените услуги, които оказват чиновниците.
Целта на всички тези инвестиции е 70% от потребителите на интернет в България да ползват услугите на електронното правителство. Според данни на Министерския съвет от 2018 г. в момента това правели 61 на сто от хората с достъп до интернет.
Големи инвестиции ще са нужни и за развитие на правната среда в България до 2030 г. и реформи в съдебната власт, става ясно още от обосновката на обществената консултация.
42 млн. лв. са нужни само за модернизация на затворите и арестите, така че да отговарят на европейските стандарти и условията в тях да не нарушават човешките права на затворниците. Близо 4 млн. лв. пък ще бъдат инвестирани за балансирана натовареност на съдилищата, ефективност на съдебната система и други мерки.
За борба с корупцията ще са нужни 1,7 млн. лв.
Целта на обществената консултация е да се формулират приоритетите за промяна в институциите в България, става ясно от мотивировката на пуснатите от МС документи.
Още от България
Многохилядно множество, военен кортеж, топовни салюти – България посрещна и почете своя цар Самуил
Сред множеството бяха президентите, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев, както и експремиерите Бойко Борисов и Кирил Петков
България получи останките на цар Самуил, връщаме на Гърция епископски трон
"Атина изпълнява своя исторически дълг, връщайки тленните останки на цар Самуил, които са открити в базиликата „Свети Ахил“
Цар Самуил до последно отстоява границите на Българското царство – от днешните Румъния и Гърция до Унгария на запад
Раненият Самуил е спасен от сина си в Прилеп, след което е отведен в Преспа - именно там Василий Българоубиецът изпраща ослепената българска войска