Площадът пред Художествената галерия в Ловеч ще носи името "Свещеноиконом Кръстю Никифоров", познат още като поп Кръстю, съобщи БНР.

Решението за именуването на малкото площадче беше взето на днешното заседание на ловешкия общински съвет. Предложението то да носи името на свещеноиконом Кръстю Никифоров, познат като поп Кръстю е на Фондация „Граждани срещу насилието“.

Другото предложение внесено от Инициативен комитет, площадът да се именува „Привременното правителство в България – I-во отд. от Б.Р.Ц.К.“, отпадна.

През последните години общинските съветници за пети път обсъждат как да се именува пространството пред галерията, но поради процесуални пропуски то не се осъществи.

Кръстю Никифоров е роден през 1838 г. в гр. Ловеч. Тук е съратник на Георги Раковски в печатницата на в-к „Дунавски лебед“. Среща се с участниците в Първата българска легия, сред които е Васил Левски.

През 1863 г. е учител във Враца, а по-късно е ръкоположен за свещеник. От средата на 60-те години се премества в Ловеч и служи в черквата „Успение Богородично“.

Eдин от учредителите на Ловешкия частен революционен комитет на ВРО (1871). За председател на комитета е избран Иван Драсов, а Поп Кръстьо е касиер. Заклева комитетските членове. Има планове да се прехвърли във Влашко и издава вестник.

Стриктен към основните принципи на конспирацията и съветите на Левски, никога не доверява на съпругата си. Косвено доказателство за това намираме във факта, че тя посочва снимката на Ангел Кънчев с думите „Този е Левски, дохождал е няколко пъти“. Поп Кръстю е единственият след Левски, който се обявява против авантюрите на Димитър Общи. При очните ставки на арестуваните в Къкрина, никой в Ловеч, включително и поп Кръстю, не потвърждава самоличността на Левски.

След Освобождението на България се завръща в Ловеч и служи в църквата „Света Богородица“. След Освобождението, при поп Кръстьо идва Петър Кунчев, за да проучи как се е стигнало до смъртта на Левски. След като разбира истината заявява: „Нема кабахат (вина) попът“.

Кръстю Никифоров умира в Ловеч от туберкулоза (1881).

Най-напред Любен Каравелов (в. „Независимост“, 1873 – 1874 г.), след това Захари Стоянов, Иван Вазов, Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, професор Иван Унджиев, Константин Илиев и др. поддържат версията за предателството на поп Кръстю. В гр. Ловеч след Освобождението това са: Юсеин Бошнак, Марин поп Луканов, Стефан Дренков, Иван Драсов и Димитър Пъшков. Съратниците на Левски: Никола Цвятков, Величка Хашнова и Мария Сиркова категорично поддържат версията за предателството на поп Кръстю.

Съществува друга версия, според която поп Кръстю е бил „жертва на оклеветяване“ от страна на участници в комитетската дейност, главно в Ловеч и Плевен. Известно е, че непосредствено преди предателството на Левски, поп Кръстю е касиер на Ловчанския комитет и си закупува къща. Твърди се, че Левски се усъмнява в делата на попа и иска отчет от него къде са комитетските пари.

Третата версия е, че залавянето на Левски при полицейската акция е случайност.