Емил Димитров

Има ли България външна политика, която да защитава националните ни интереси? Следейки  информационния  поток   непредубеденият  читател  неволно  си  задава  този  въпрос  в  т.ч.  и  по  македонската  тема.

Има  ли  стратегия  днешната  ни  външна  политика  или  слугува  на  силните  на  деня?
Имаме  ли  днес  политици  от  ранга  на  Стефан Стамболов, които  да  работят  за  интересите  на  България  или по институциите са само  безименници,  устремили  се  към  професията  „политик“  заради  материалните  облаги?

Човек няма как да не си задава тези прости въпроси, след като на  27  септември  тази година  китайският  посланик  в  Скопие  Джан  Зуо  заяви:
„Приятелството  между  Китай  и  Северна  Македония  се  простира… Още  през  101 г.  сл.  н.  е.  Македонски кервани  от  Централна  и  Изночна  Европа  пристигат  в  Луоянг  по  Пътя  на  коприната…Въпреки  голямото  разстояние   между  нашите  две  страни, едната  на  европейския, а  другата  на  азиатския  континент, историята, която споделят през миналото, е  дълбока  подкрепа  за  нашето  приятелство…“

Дали  горното  е  единствено  дипломатически  наратив  или  е 

проявление  на  задграничните  усилия  на  македонизма

Но на кой му пука за фактите в историята. Днешната държава Македония е изфабрикувана по решение на Коминтерна през 40-те г. на миналия век и няма нищо общо с империята на Александър Македонски, за да се говори за търговски взаимоотношения между две равноправни държави в античността. Но по примера на Путин и китайците смятат, че могат да си правят самоволни интерпретации с историята на Балканите.

Налице  е  липсата  на  реакция  от  страна  на  Министерство  на  външните  работи  на  България.

Мотивите  за  този  тип  поведение  са  повод  за  сериозен  размисъл.
Нашият  народ  много  мъдро  е  формулирал ситуацията  с  поговорката  „Камъчето  обръща  каруцата“.
Малко  известен  за  широката  публика  е  фактът, че  България  е  втората  държава  в  света  признала  Китайската  Народна  Република (като  най-верен  сателит  на  СССР). Този  факт  малките  китайчета   научават  още  във  втори  клас. Факт  който  китайците  помнят, но  дали  е  известен  на  нашите  пишман  политици?
Аналогичен  е  и  казусът  с  Косово. Република  Косово  е  признала  редица  националности  живеещи  на  нейна  територия, но  не  и  българската.   През  годините  липсват  публично  декларирани усилия  на  нашата  държава  в  тази  посока. Министър-председателя  Курти  официализира  отношението  си  към  България  при  посещението  си  в  Тетово. И  отново   никаква  публична  реакция  от  нашето  външно  министерство. Защо е това мълчание, чии интереси защитава институцията?