Починал е един от основателите на СДС, дисидент, лежал в затвора по комунистическо време, професорът по право Янко Янков. Той стана широко известен в зората на демокрацията с участието с в кръглата маса и отказа да подпише Конституцията. Негови приятели и сподвижници съобщават в профилите си във фейсбук, че е скочил от шестия етаж.
"При пребиваването на Янко Янков в затвора международните правозащитни организации „Амнести Интернешънъл“ и „Хелзинки Уоч“ го обявяват за Политически затворник №1 на България. American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции против българското комунистическо правителство във връзка с противозаконното задържане и осъждане на Янко Янков. Радиостанциите „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и „БиБиСи“ излъчват множество предавания, посветени на неговата дейност и на нечовешкото му третиране в затвора/по-късно същите го предават/ През март 1989 г. президентът на Социалистическия интернационал Вили Бранд официално изнася пред конгреса на организацията редица факти за политическата и правозащитна дейност на Янко Янков, както и за специфичната система за репресиране, на която той е обект в българските затвори", съобщава Вихрен Михайлов.
"Погребахме го в родното му село Клисурица. На погребението му присъстваха едва 16 души, предимно негови близки. От юридическите, политическите и неправителствените организации нямаше нито един представител. Нито една медия не само не изпрати представител, но и не отрази нито смъртта му, нито погребението! ПОЗОР!!!", допълва Михайлов.
"Янко Николов Янков-Вельовски е български юрист и правозащитник, дисидент, преподавател по политология в Пловдивския университет.
Макар и доста предпазливо, но още през 1975 г. той пристъпва към интензивно практическо осъществяване на тезата за използване на високата си юридическа квалификация за осъществяване на дейност в защита на нарушените индивидуални права на близки и доверени хора (като форма на юридическа и политическа съпротива срещу тоталитарната комунистическа система). От разсекретени архиви на Държавна сигурност (ДС) днес е видно, че именно по същото време Янко Янков вече е станал обект на рутинно наблюдение от тайните служби. През 1978 г. разширява обхвата на дейността си, като включва и защитата на нарушените права на множество други хора, в резултат на което наблюдението на тайните служби прераства в специално.
На 22 май 1984 г. Янко Янков е арестуван и са му предявени три обвинения за: 1) създаване и ръководене на противодържавна организация; 2) извършване на противодържавна пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки на военния блок „Варшавски договор“; 3) подстрекаване на чужди държави към враждебни действия против България. Още от момента на арестуването му той издига тезата, че е невинен, при което изрично и дори демонстративно подчертава, че е „невинен поради липса на доказателства“ (а не на деяние).
На 24 декември 1984 г. Янко Янков е осъден на 12 години затвор при изключително строг режим, а през 1985 г. присъдата му е „коригирана“ на 6 г. и половина при същия строг режим. От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ днес е видно, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в затвора са били обезпечени чрез провеждането на няколко строго секретни оперативни мероприятия, кодовите наименования на които са „Гадния“, „Дивия“, „Злобара“, „Твърдоглавия“, „Терорист“, „Непокорник“ и „Дракон“.
Само две седмици след арестуването му Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад (прочетен на 6 юни 1984 г. по Радио „Свободна Европа“), в който името на Янко Янков е посочено като име на български гражданин, лишен от човешки права, а след това правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ го обявява за лице, намиращо се под нейна закрила", пише още Михайлов, цитиран от БГНЕС
Още от България
НС прие на първо четене бюджета на ДОО, предвиждат вдигане на осигурителния праг
Предложено е минималната работна заплата да остане 620 евро, като догодина тя да се определя по нов механизъм, който все още не е решен. Най-критикувано е решението да бъде вдигнат максималния осигурителен праг на 2300 евро.
Емил Радев: Хърватия гради бъдеще с „Райнметал“, а България изпуска стратегическа инвестиция
„В момент, когато ЕС инвестира безпрецедентни средства в своя отбранителен капацитет и всяка държава се стреми да привлече стратегически индустриални партньори, България саботира проекти – и то в сфера, в която има предприятия с традиции и потенциал да бъдат важна част от този процес“, посочва евродепутатът
Демерджиев изпрати в Народното събрание справката на ГДБОП за частните полети на Пеевски
Предоставената на депутатите информация включва пълния списък с лица и техните връзки, установени от службите покрай пътуванията