"Специалните ни служби не работят добре - най-вероятно поради определени зависимости, които имат. Дейността им през последните години бе принизена и много от тях се въздържат да дават препоръки и прогнози. Съдържанието на 99% от сводките е какво е станало и може би 1% - какво евентуално може да стане. Защото ако прогнозата не се изпълни, този, който я е дал, може да изчезне от службата. Затова всеки отбягва въпроса: "Какво ще стане? " - описва актуалното състояние на службите за сигурност в България в предаването "Видимо и невидимо: Контрапропаганда" полк. Вилис Цуров.
Полк. Цуров е председател на УС на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик", който утре организира голяма международна конференция, посветена на поуките от войната в Украйна. "Ние сме свободна неправителствена организация в обществена полза, мисленето ни е по-свободно, и в нашите изследвания и препоръки и коментари правим много повече прогнози. Така индиректно усъвършенстваме системата за сигурност" - надява се бившия разузнавач.
Според полк. Цуров войната СРЕЩУ Украйна е показала много явно зависимостите, които малките държави, вкл. България, имат от неправилната информация за случващото се в руската федерация. Експерти на Съюз "Атлантик" са прогнозирали, че "човекът от "Вагнер" ще направи това, което направи, за разлика от повечето разузнавателни служби, които не вярваха". "Маршът за справедливост" на Пригожин бе естествено развитие на нещата в русия.
Вярването или не вярването на подобни прогнози води до намаляване на способности, до несигурност при планирането на отбранителната политика по отношение на дезинформацията", анализира полк. Цуров.
Той коментира и различието в позициите на президента, който е и върховен главнокомандващ, и министъра на отбраната, по отношение българската помощ за Украйна. "Шест основни неща трябва да бъдат дадени на Украйна: въоръжение, бойна техника, военна екипировка, консерви, вода, медикаменти. Всеки от двамата се залавя за нещо, което трябва на Украйна, обаче взима това, което най-малко трябва, за да не е уязвим впоследствие от вътрешни атаки".
Що се отнася до разходите ни за отбрана, които сега са формално 1,85% от БВП, според експерта те трябва най-малко да се удвоят, защото в тази сума сега влизат пари за пенсии, заплати, издръжка на военни имоти, и т.н. "Двата процента разходи са за поддържане на способности по изискванията на НАТО. Що се отнася до превъоръжаването на армията, за него ще са нужни в пъти повече средства. Заделяме твърде малко пари за стратегическа модернизация, нямаме и адекватни стратегически планове. Но все още имаме някакъв шанс да се включим в т.нар. триъгълни операции", макар да изпуснахме много изгодни възможности" - твърди полк. Цуров.
Специалните служби на България трябва да се преосноват - коментира експертът вчерашното интервю на бившия премиер Кирил Петков пред "Политико". "Аз имам дори готова схема как може да стане това, мога да дам примери как е станало в други държави. Например в Полша службата за военна информация бе закрита и я създадоха от нула за много кратко време. Когато един автомобил се движи, но е в много лошо състояние, кое е по-добре: да възстановявате всеки детайл поотделно, или да го бракувате и да си вземете нов?" - задава риторичен въпрос председателят на офицерите-атлантици.
Полк. Цуров призовава българските политици максимално бързо да увеличат реалната помощ за Украйна, защото от това ще зависи делът на България в нейното следвоенно възстановяване. Грантовете ще зависят от приноса на всяка страна, затова българските бизнесмени да не чудят защо не са включени в тях.
Цялото интервю на Калин Манолов с полк. Вилис Цуров можете да гледате тук:
Вилис Цуров
Още от България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
Младите хора са моралният компас