България
Проф. Татяна Дронзина: Младите хора одобряват членството ни в НАТО, само 8% са за съюз с Русия
Стремежът към сигурност е естествен човешки стремеж и това се осъзнава все повече след войната на Кремъл срещу Украйна, казва ръководителят на проекта за 20 години България в НАТО
Интервю на Мая Георгиева
- Проф. Дронзина, стартирате заедно със студенти от специалност „Политически науки“ проект, посветен на 20-годишнината от членството ни в НАТО, какво е предизвикателството да работиш по тази специфична тема с връстници на българското участие в Алианса?
- Огромно, много приятно и е предизвикателство също за нас, свидетелите на влизането на България в НАТО. Поколенията се менят, възприятията и ценностите – също. Но нуждата от сигурност остава – и затова подобен проект е важен за всички ни. Той позволява да видим едни реалности през погледите на поне три поколения, да оценим отново колко правилен е бил геополитическият и геостратегическият избор на България и до каква степен той допринася за безопасността на всички ни.
- Предвидили сте три дискусии и една научна конференция, какви ще бъдат акцентите в тях, какъв резултат очаквате?
- Названието на този проект е: „Създаваме сигурност, засилваме единството, споделяме ценности: 20 години България в НАТО“. Студентите решиха, че темите на семинарите ще бъдат структурирани по същия начин. Първата студентска дискусия ще се проведе в УНСС с организатор Студентско сдружение "Его Политико" на 22 април от 10 часа сутринта в голямата конферентна зала на университета по темата „Създаваме сигурност“. Домакини на втората ще е Студентският клуб на политолога и ще се проведе в в аула Магна на ФЖМК с участието на представител на Дипломатически институт, Соломон Паси и д-р Искрен Иванов като модератор. Темата е “Засилваме единството“. А третата среща ще имаме удоволствието да проведем в НБУ, където организатори ще бъдат клубовете на студентите по политология от различни програми. Нейната тема е „Споделяме ценности“, а датата предстои скоро да бъде определена. Вярвам, че най-положителният резултат от тях ще е искрен обмен на мнения между млади професионалисти в добронамерена и лишена от манипулации среда.
- Какви са нагласите на академичната младеж към Алианса, тази тема сякаш отбягва от обществения фокус?
- Нека ви припомня някои данни за отношението на българите към членството ни в НАТО. Година и половина след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна желаещите да сме на страната на Алианса (54%) са два пъти повече от тия, които желаят да сме на страната на Русия (22%). Подкрепата за младите и активните (18-29 години) е още по-силно изразена (45% срещу 8% за съюз с Русия). Такива са данните на агенция Тренд от юли 2023 година. Това е единственото изследване което аз съм виждала за нагласите на оная възрастова група, към която като цяло принадлежат студентите. Веднага искам да кажа, че в нашият проект такова изследване не е предвидено.
- Смятате ли, че войната на Русия срещу Украйна преформатира в положителна посока отношението на младите към НАТО и най-вече към българското членство?
- Както видяхме от горното изследване, чиито цялостни резултати можете да прочетете във вестник 24 часа от юли миналата година, да, това има значение. Стремежът към сигурност е естествен човешки стремеж и това можеше да се очаква след началото на войната. Горното само показва, че поколенията преди това на днешните студенти направиха правилен избор. И като гледам резултатите от социологическите изследвания, младите хора го одобряват. Няма нищо по-удовлетворяващо от това.
- „Възраждане“ вече официално внесе искане в парламента за референдум за излизане от НАТО, как младите хора приемат подобни провокация, имат ли самосъзнанието, че утре на тях ще се падне да защитават Алианса от провокатори и слуги на Кремъл?
- За това трябва да питате младите хора. Колкото до референдума на „Възраждане“….склонна съм да го нарека поредния кьорфишек. Предложението очевидно няма да мине. Истинският им проблем, обаче, ще започне, ако вземе та мине, и такъв референдум настина се организира. Защото това преброяване на пилците ще покаже колко са малко те в кокошарника на „Възраждане“.
Фактор
- Проф. Дронзина, стартирате заедно със студенти от специалност „Политически науки“ проект, посветен на 20-годишнината от членството ни в НАТО, какво е предизвикателството да работиш по тази специфична тема с връстници на българското участие в Алианса?
- Огромно, много приятно и е предизвикателство също за нас, свидетелите на влизането на България в НАТО. Поколенията се менят, възприятията и ценностите – също. Но нуждата от сигурност остава – и затова подобен проект е важен за всички ни. Той позволява да видим едни реалности през погледите на поне три поколения, да оценим отново колко правилен е бил геополитическият и геостратегическият избор на България и до каква степен той допринася за безопасността на всички ни.
- Предвидили сте три дискусии и една научна конференция, какви ще бъдат акцентите в тях, какъв резултат очаквате?
- Названието на този проект е: „Създаваме сигурност, засилваме единството, споделяме ценности: 20 години България в НАТО“. Студентите решиха, че темите на семинарите ще бъдат структурирани по същия начин. Първата студентска дискусия ще се проведе в УНСС с организатор Студентско сдружение "Его Политико" на 22 април от 10 часа сутринта в голямата конферентна зала на университета по темата „Създаваме сигурност“. Домакини на втората ще е Студентският клуб на политолога и ще се проведе в в аула Магна на ФЖМК с участието на представител на Дипломатически институт, Соломон Паси и д-р Искрен Иванов като модератор. Темата е “Засилваме единството“. А третата среща ще имаме удоволствието да проведем в НБУ, където организатори ще бъдат клубовете на студентите по политология от различни програми. Нейната тема е „Споделяме ценности“, а датата предстои скоро да бъде определена. Вярвам, че най-положителният резултат от тях ще е искрен обмен на мнения между млади професионалисти в добронамерена и лишена от манипулации среда.
- Какви са нагласите на академичната младеж към Алианса, тази тема сякаш отбягва от обществения фокус?
- Нека ви припомня някои данни за отношението на българите към членството ни в НАТО. Година и половина след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна желаещите да сме на страната на Алианса (54%) са два пъти повече от тия, които желаят да сме на страната на Русия (22%). Подкрепата за младите и активните (18-29 години) е още по-силно изразена (45% срещу 8% за съюз с Русия). Такива са данните на агенция Тренд от юли 2023 година. Това е единственото изследване което аз съм виждала за нагласите на оная възрастова група, към която като цяло принадлежат студентите. Веднага искам да кажа, че в нашият проект такова изследване не е предвидено.
- Смятате ли, че войната на Русия срещу Украйна преформатира в положителна посока отношението на младите към НАТО и най-вече към българското членство?
- Както видяхме от горното изследване, чиито цялостни резултати можете да прочетете във вестник 24 часа от юли миналата година, да, това има значение. Стремежът към сигурност е естествен човешки стремеж и това можеше да се очаква след началото на войната. Горното само показва, че поколенията преди това на днешните студенти направиха правилен избор. И като гледам резултатите от социологическите изследвания, младите хора го одобряват. Няма нищо по-удовлетворяващо от това.
- „Възраждане“ вече официално внесе искане в парламента за референдум за излизане от НАТО, как младите хора приемат подобни провокация, имат ли самосъзнанието, че утре на тях ще се падне да защитават Алианса от провокатори и слуги на Кремъл?
- За това трябва да питате младите хора. Колкото до референдума на „Възраждане“….склонна съм да го нарека поредния кьорфишек. Предложението очевидно няма да мине. Истинският им проблем, обаче, ще започне, ако вземе та мине, и такъв референдум настина се организира. Защото това преброяване на пилците ще покаже колко са малко те в кокошарника на „Възраждане“.
Още от България
Сметната палата: Твърденията за конфликт на интереси при Димитър Главчев с възложените от НС одити са инсинуация
Въпреки че не са налице правни основания за това, заради спекулативните коментари и с оглед гарантиране на максимална обективност председателят на Сметната палата ще си направи писмен отвод от всички действия и решения по одитите, отнасящи се до периода, през който е бил служебен премиер
Израелският посланик за станалото в Банско: Изолиран случай - реагирайте, осъдете го, постарайте се да не се случи отново
„Израелците разбират и осъзнават, че не можеш да сочиш с пръст цял един народ за поведението на четирима, петима"
Как се променят складовете в България: автоматизация, електрификация и недостиг на хора
Недостигът на работна ръка постепенно променя инвестиционните решения на българските компании. През юни 2026 г. 32,4% от предприятията в промишлеността посочват недостига на хора сред факторите, които ограничават дейността им. Заедно с растящите разходи за труд това насочва вниманието към процеси, в които една и съща работа може да се извършва с по-малко ръчни операции.