Александър Йорданов, евродепутат от СДС 

В неделя ще гласувам за г-жа Йорданка Фандъкова. Защото нейното управление промени София. И тя има европейски облик. Място за черногледство няма. Столицата на България е като Брюксел на Балканите. Но ние сме повредени от нихилизъм, владее ни духа на себеотричането. Сами подценяваме доброто, което създаваме. Сякаш мразим себе си и  нямаме самочувствие. А това ни пречи да видим и признаем промяната. Кметът г-жа Йорданка Фандъкова е името на промяната в нашата столица. Защото промяната не се е случила от лаладжии, а от работяги. И в София тя е стабилна. Връщане назад не трябва да се допуска. Промяната задължава да бъде продължена. Говоря за облика на столичния град  - за прекрасно променения, но запазил и традиционното си излъчване център, за нови пътища и виадукти, за метрото и реновираните булеварди и улици, за прекрасните паркове и градини. И навсякъде си личи грижата на добрия стопанин, вижда се, че се работи, че много хора са ангажирани

да направят още по-приятен за живеене столичния град

Но понеже има и нашенци, които спекулират на тема промяна и статукво, е необходимо да им припомня, че България премина през много промени. Първата се случи през 1990 г., когато благодарение на СДС стигнахме до провеждането на първите от 45 години свободни избори. Приета бе нова конституция. Днес и тя изглежда „статукво”, но в действителност е промяна. След това започнаха законодателните промени. 36-то Народно събрание на което бях председател не случайно остава в историята като „парламент на промяната”. През 2004 г. България стана член на НАТО. Огромна промяна. Три години по-късно станахме пълноправен член на Европейския съюз. Историческа промяна. И нима не е ясно, че в ЕС непроменени държави не приемат? Но кое тогава е статуквото? То е това, от което се разделихме и надявам се завинаги: властта на БСП, на партията наследник на бившата комунистическа партия, която българското законодателство още през 2000 г. определи като „престъпна организация”.  Статуквото в България се нарича БСП. Разбира се, има партии и политици, които дават рамо на това статукво.  Някои го правят съзнателно, а други от глупост. Но и едните, и другите, всъщност подкрепят регреса,

връщането назад, а не промяната

Йорданка Фандъкова е заместник председател на ПП ГЕРБ - партия от семейството на партиите от Европейската народна партия. Това са десни и дясноцентристки партии в Европа. Първата партия от България член на ЕНП е Съюзът на демократичните сили. След това именно СДС подаде ръка за членство в ЕНП и на други партии: Демократи за силна България, ПП ГЕРБ и Движение България на гражданите. Солидарността в партийните семейства е основна европейска политическа ценност. Затова преди евроизборите, а и сега - преди местните избори, лидерите на ЕНП Жозеф Дол и Манфред Вебер отправиха призиви за взаимна подкрепа между българските партии от ЕНП. Парадоксално е, че на някои пишман демократи, този призив им влезе през едното ухо и им излезе през другото. Какво да ги правиш: нашенци, откъдето и да ги погледнеш. ДБГ директно се конфронтира на местните избори с ГЕРБ и СДС. Тази партия премина към червения отбор, към съсипниците на България. И след този й ход аз не мисля, че тя има място в Европейската народна партия. Нека не забравяме, че основен опонент на партиите от ЕНП във всички европейски държави са социалистическите и социалдемократическите партии, респективно техните кандидати на избори. Както и партиите на зелените, на крайно левите, на популистите и крайно десните. Група нашенци преди две години се изхитриха да регистрират партия, според която „няма ляво и няма дясно” и тази им мантра много допадна сега на кандидатката на социалистите за кмет на София Мая Манолова. Тя и дава право по хелоунски да се представя за „граждански кандидат”.  
Истината е, че е имало,

има и винаги ще има ляво и дясно в политиката

У нас първото е това, което с поведението си налива вода в мелницата на БСП. Второто го демонстрираха на евроизборите и сега на местните избори ПП ГЕРБ и СДС: дясна солидарност в съгласие с интересите на българските граждани и политиката на Европейската народна партия. Що се отнася до ДСБ не съм убеден, че мястото на тази партия е в коалиция с „няма ляво, няма дясно” и зелените. Но избягвам да ги коментирам, защото знам, че те са много „пластични” и няма да се изненадам, ако както някога и то със знакови фигури, влязоха в коалиционен кабинет с ГЕРБ и СДС, така и сега в новия столичен общински съвет станат част от дясното политическо пространство в него, което отново се формира от общинските съветници на ГЕРБ и СДС, т.е. това ще бъде управляващото политическо мнозинство на Европейската народна партия. 

Статукво ли е управлението на България през последните десет години или не. Естествено, че не е статукво. В цял свят е така. Партиите се борят да останат по-дълго на власт. Нали затова са партии, а не квартални седенки. Успешните партии са като добрите семейства.  Впрочем, това е урок който ми преподаде още през далечната 1993 г. Негово Превъзходителство Йошио Сакараучи, председател на Долната камара на японския парламент. Разказа ми той как неговата Либерално-демократическа партия е изградена като широко политическо ветрило с цел да покрие целия дясноцентристки спектър.  Сторила го е и от 1955 г. до днес е управляваща партия като е губила властта само общо пет години. Тоест управлява вече близо 60 години. Следователно статуквото не е в това колко ще управлява една партия, а как управлява. И след като глажданите в мнозинстното си гласуват за нея значи, че добре управлява. В противен случай не ни остава нищо друго освен да намразим самите граждани. А що за политик е този, който мрази гражданите? И тук вече, на основата на примерите в Европа, повече от очевидно е защо у нас управлява вече близо 10 години дясноцентристката партия ГЕРБ  и защо тя потърси неведнъж подкрепа за управлението си от СДС и ДСБ. И защо сега отново подава ръка на същите партиите от ЕНП – СДС и ДСБ. Целта е да се разшири дясноцентристкото демократично ветрило  и виновниците  за катастрофите на България в годините на прехода – социалистите, да стоят далеч от властта. 

Промяна има винаги, когато БСП не е на власт. Това е основен принцип в българската политика  

Мърморковците, които броят кривналите плочки и размера на фугите между тях, по столичните пешеходни зони няма да се свършат. Ако им кажа, че в Страсбург положението с  плочките и фугите е „не ми говори”, няма да повярват. При огромен град като София е нормално да се намират кусури, и дори много кусури. Българска работа е да има несвършена навреме работа, строители, които са си оставили „пръстите” по обектите.  Връщат ги обратно, санкционират ги, дооправят, доизкусуряват, ремонтират „ремонтите”.  Мигар не ни се е случвало същото и с „домашните” майстори? 
Хубава си ни е София и по време на управлението на кмета Йорданка Фандъкова наистина расте и хубавее. И че това е така показа и изборния вот на софиянци миналата неделя. А демократите са тези, които уважават като висша ценност народният глас. Но не мога да свикна с мисълта, че демократи ще берат гъби в неделя. Разбирам че и това е „право”, но ето, повтарям: не го проумявам. Демократи - гъбари! 
Картината в Столичния общински съвет е вече ясна. За да се гласуват в него добри решения за столицата ни ще бъде необходимо заедно да си вдигат ръката при гласуване общинските съветници от ГЕРБ, Демократична България, СДС и ВМРО. Тръгне ли някой общински съветник от тези партии да си вдига ръката заедно с БСП значи е излъгал на изборите софиянци. Но що е време, пред нас е. Ще им гледаме, както казват моите съкварталци, сеира. 

При това разположение на силите в СОС е логично за кмет да бъде избрана отново Йорданка Фандъкова. В противен случай работата отсега можем да я пишем „бегала”.  Голяма какафония и хаос ще настъпи в управлението на столицата. А какафонията и хаоса не са промяна. По-скоро те ще ни върнат към статуквото, което помним от бесепарските управления на България. Статукво, чието друго име е катастрофа. 

БСП е статуквото на катастрофата в България. 

Ако искаме да видим в действие бесепарското статукво, то е достатъчно да се поведем по акъла на хора с катастрофични възгледи. Те може да са маскирани и като „демократи”.  Тяхната философия ми е позната: „колкото по-зле, толкова по-добре”. Това е философията на политическите нещастници. Те много обичат да мъдруват върху фалшивата дилема за „по-малкото” и за „по-голямото зло”. Това е сбъркана дилема, плод на негативно мислене. Но след като миналата седмица столичани гласуваха в мнозинството си за доброто, т.е. за партиите от Европейската народна партия, сега ни остава само една възможност: да изберем за кмет г-жа Йорданка Фандъкова. И така да се оформи статукво на доброто в Столичния парламент. 

А в района в който живея ще гласувам за сегашния му кмет Любомир Дреков. Млад, амбициозен, има трески за дялане, но пък в квартала много неща се подобриха. Оправиха се дори вътрешните квартални улици. Миналото лято трябваше да разтъркам очи, за да се убедя, че е истина това, което виждам. А видях как за първи път от десетилетия вътрешни улици се ремонтират и старите изхвръкнали от времето павета се подреждат отново по конец. Оправиха дори улица, която за шофьорите бе истинско изпитание. Особено през зимата. Сега половин София се навира да мине по нея. Презастроен е квартала, спор няма, но затова пък новите сгради са с добра архитектура. Аз живея в стар и олющен от времето жилищен блок, но се надявам, че и до санирането му ще доживея. Чета сега, че в новата управленска програма, освен много други добри идеи, е заложено като приоритет подобряването на междублоковите пространства. В това отношение съм сред късметлиите. Може блокът, в който живея да е стар, но градинката пред него бе оправена и сега наистина ми е приятно да мине покрай нея. Но нека не се заблуждава г-н Дреков. Има още много работа да се свърши.  Но точно и затова трябва да бъде избран отново. Защото няма да започва от нулата, от начало, а ще продължи промяната в квартала. Затова и ще гласувам за него. 

Ще науча резултатите от изборите в Брюксел. Това ще стане в понеделник. А във вторник ще трябва да изхвърля на улицата боклука. Защото така е в Брюксел. Там няма улични кофи за боклук и гражданите си го изхвърлят в определен ден на улицата в цветни найлонови торбички. Във вторник районът в който живея ще представлява „чудесна” гледка: ще бъде обсипан от ранна утрин с жълти, бели и сини найлонови торбички и така ще изкара до залез слънце. Слава Богу, че бродещи кучета няма. Така е в европейската столица Брюксел. А как ще бъде в нашата ще решат в неделя столичани. За себе си аз вече съм решил.