Президентът тръгна по този опасен път, подхвърли една искра в и без това напрегнатото до пръсване буре с барут

Николай Слатински

Разбирам привържениците на президента Радев, когато казват – Ееее, той отправи безобидна критика към премиера Петков, а тук се заговори за Боянски ливади!
Разбирам ги, макар критиката да не бе никак безобидна, а по доста принципни проблеми, свързани в голяма степен с ценности, по които трудно може да има междинни позиции за съгласяване. 
Нещо като отношението към абортите – не може да се каже: Ок, нека се прави 40% аборт. Или 60%. 
Или като отношението към религията – не може да се каже: Ок, ще бъда 40% християнин и 60% мюсюлманин. Или обратното.
И все пак, ако според ключово действащо лице в лодката тя, лодката се води в частично неправилна посока от този, който я води, лоша идея е съответното ключово лице да пробие в знак на несъгласие 

дупка на дъното на лодката...

Има в науката, включително (и особено!) в Науката за сигурността понятие: Дилема на (не)сигурността. 
При Дилемата на (не)сигурността, например, двете страни в конфликта предприемат действия само за да укрепи всяка своята сигурност и без да има никакви лоши помисли за въздействие върху другата страна, а накрая и двете страни се оказват в много по-висока степен на несигурност.
Дилемата на (не)сигурността е доказателство за и следствие от отдавна установената и неподлежаща на обжалване истина, че пътят към ада е постлан с добри намерения.
Тази дилема се нарича също 

Синдром на ревността

 Защото колкото повече единият ревнува другия и го тормози агресивно с ревността си, толкова по-вероятно е ревнуваният най-сетне да си каже, че щом търпи такъв тормоз от неистовата ревност на партньора, що пък да не „кръшне“ в края на краищата! И ако ревнуващият научи за „кръшкането“, той незабавно се провиква – През цялото време знаех, че ми изневеряваш, ето, че най-сетне те хванах!

Дилемата на (не)сигурността може да се нарече и Самосбъдващо се предсказание – когато ние се опасяваме от възможно поведение на другата страна и с цялото си поведение предизвикваме това поведение. 
Липсата на доверие е главното, което носи несигурност и стрес, и превръща взаимните страхове и подозрения практически неизбежно в самосбъдващо се предсказание. Държавите са като хората - като се скарат, престават да си говорят, а точно тогава те най-много трябва да си говорят, да изясняват причините и основанията за взаимните подозрения и несъгласия.

Дилемата на (не)сигурността е именно самосбъдващо се предсказание.
Накратко, обикновено всичко тръгва от убедително и уверено в правотата си добро желание, конструктивно намерение, загрижени думи, приятелски жестове. Но това се случва като се засягат абсолютно принципни позиции, намерения, интереси, приоритети. Такива, по които трудно се намират междинни, компромисни решения. 
Ето защо първата стъпка среща убедителна и уверена в правотата си контрастъпка. След това спиралата се завърта – всеки прави следващата стъпка, критиката постепенно преминава в конфронтация, напрежението ескалира и завършва с разпад на отношенията.

Дилемата на (не)сигурността е изписала не една и две дебели книги с 

провали и дори катастрофи, тръгнали от добро намерение... 

Доброто намерение често е мъничката искра, която разпалва колосалния пламък, опустошителния пожар.
Ето защо смятах и смятам, че президентът Радев тръгна именно по този опасен път. Той подхвърли една искра в и без това напрегнатото до пръсване буре с барут, каквото е сегашната политическа ситуация на "или-или". 

Или ще тръгнем към Промяната, или ще затънем в Статуквото

Без, надявам се, да има такива деструктивни намерения, президентът Радев удари тежко кроше на Правителството на Промяната от името на Статуквото!
Още две-три крошета и ще започне такава размяна на ъперкъти и непозволени удари под кръста, в слънчевия сплит и по сънната артерия, че нокаутът на някого или и на двамата боксьори ще бъде неизбежен и непредотвратим.

Последвайте Faktor.bg в