"Много информация знам за ВВС, но не знаех че военнослужещите нареждат на ръководния състав. Кратко, ясно и достатъчно. Благодаря поне за реалните данни, с които посочената ОСНОВНА ПРИЧИНА всъщност не е основна", написа Димитрина Попова, съпруга на покойният подполковник Валентин Терзиев, пилот на разбилия се в Черно море МиГ-29.

Час по-рано Министерство на отбраната разпространи доклада на Военна полиция за авиоинцидента, в чийто заключение пише, че най-вероятната причина за настъпването на катастрофата на 9 юни е "загуба на пространствена ориентировка от екипажа при нощни полети над море".

Изтребителят, управляван от майор Валентин Терзиев, посмъртно повишен в подполковник, падна в морето по време на тактически учения на формированията за ПВО от Българската армия и авиационни формирования от ВВС - „Шабла 2021“. Черната кутия на изтребителя бе търсена в продължение на 2 седмици и извадена от 70 метра дълбочина, но със скъсан лентов кабел.

Оповестеният доклад заключва с три основни версии за причините за падането на самолета. Двете версии, които са отхвърлени като малко вероятни са: отказ на авиационната техника в полет и разрушаване на изтребителя или поразяване на пилота от осколки вследствие разрива на ракетата. Третата версия е заключена като най-вероятна, а именно - загубата на пространствена ориентация.

Като съпътстващи причини в доклада се посочва: Неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите, от продължаване на насочването за сближение и атака при положение, че скоростта на падане на мишената СПМ-100 се е увеличила. Това неминуемо води до повишаване динамиката на сближение и възможен дефицит от височина и време за безопасно излизане от атака.

Втора съпътстваща причина са особености на полетите над море нощем, характеризиращи се с липса на визуални ориентири извън кабината на самолета и необходимост от пилотиране само по прибори. И трето: неправилно разпределение на вниманието преди предприемане на маньовъра за излизане от атака.

Според комисията нормални условия на полета има до момента на констатиране, че скоростта на мишената се увеличава спрямо нормалната очаквана. След тази констатация увеличаването на динамиката на сближение с целта чрез подаване на команди за увеличаване на скоростта до 800км/ч и намаляване на височината до 2000м, с цел да се осигури повече време за работа по мишената на фона на по-бързата ѝ загуба на височина, води до усложнени условия на полета. В етапа на снижението и сближението с целта пилотът се стреми да поддържа визуален контакт с нея, като управлява изтребителя така, че да я държи визуално в горната част на ИЛС (индикатор на челното стъкло). Този факт, съвместно с плавното снижение, създава зрителна илюзия у пилота, че целта се намира над него. В динамиката на сближение и атака по мишената, вниманието на пилота е концентрирано върху захвата на целта и работата с органите за управление на въоръжението в кабината, а не върху параметрите на полета (скорост, височина, пространствено положение). След пуска на ракетата, пилотът предприема стандартния маньовър за излизане от атака надясно. Комисията счита, че тук ситуацията прераства в сложна. Запасът от височина, който е притежавал самолетът след пуска на ракетата, е дала допълнителна увереност на пилота, че ще излезне безпроблемно от атака, тъй като в съзнанието на пилота до момента полетът за сближение и атака е бил контролиран и управляем. Започването на завоя надясно с висока скорост (над 900км/ч) в режим на снижение води до прерастването на ситуацията в аварийна.

Комисията счита, че до последния момент на полета пилотът не е възстановил правилната ориентация за положение в пространството и затова не е предприел действия за излизане от аварийната ситуация, което е довело до прерастване на ситуацията в катастрофална. Основание за тези заключения е фактът, че в последния момент преди прекъсване на радиовръзката и изчезване на отметката на изтребителя от радара пилотът със спокоен глас започва стандартния доклад за изключване на главния включвател на системите за управление на въоръжението и за нормалната работа на двигателите.

“Такива случаи са описани в авиационно-психологическите изследвания като оптическа илюзия, наречена „очарование“. Тя възниква когато пилотът концентрира цялото свое внимание само върху един обект или прибор. Това е особено характерно при атака когато вниманието се фиксира само върху целта. Стремежът за поразяване на целта е толкова силен, че другите параметри на полета губят своята значимост в съзнанието на пилота”, пише в доклада, цитиран от БГНЕС.