Ген. Съби Събев

Изтича и седмият месец на руската инвазия срещу Украйна. Отбранителната война на украинската държава достигна повратна точка, от която започнаха контраофанзивни операции на Украинските Въоръжени Сили (УВС) на южния и източния театър на военните действия. Същите първо в Херсонска, а след това в южната част на Харковска област дадоха началото на есенно-зимната кампания на 1300 километровия активен фронт на войната, 

промениха нейната динамика и ход

 Много анализатори обвързаха тези действия с дългоочакваната мащабна контраофанзива на УВС за изтласкване на агресора извън националните граници на Украйна. Още повече, че подобно изявление бе направено от украинското политическо ръководство на 29.08.2022 г. Същата се очакваше главно на Херсонското направление, за освобождаване на западната част на областта и на самия областен център Херсон. И наистина на горепосочената дата контраофанзивни операции започнаха около западните и северозападни граници на Херсонска област. 

На 05.09.2022 започна и контраофанзивата на УВС на Харковското направление, която се прояви като тактически блицкриг и оперативна изненада за руското командване, като достигна 50 - 70 км в дълбочина на окупираната украинска територия в тази област. Само за една седмица бяха освободени над 30 населени пункта и над 2 500 кв. км площ.
Украинските войски в Донецка област успешно се отбраняват и не допускат завладяване на допълнителни територии от руските войски. В последствие освободената окупирана плащ достигна 8 000 кв. км.

Междувременно, руският Черноморски флот пребазира своите подводници от Севастопол в Новоросийск, което е най-вероятно свързано с повишения риск за тяхната сигурност. 
Седем месечната отбранителна война на украинската държава внесе редица

 новости в тактиката и стратегията на съвременната война

 По оценка на председателя на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер, УВС са променили из основи характера на съвременната война, чрез използването на сателитни системи, творческо приложение на западните оръжия, тясно военно-гражданско сътрудничество и децентрализирано управление на войските. Несъмнено, опитът от нея ще се изучава във военните академии на повечето страни в света, включително и в руските военни училища и академии.

Украинската контраофанзива на Херсонското направление 

Намеренията на украинското политическо ръководство за тази контраофанзива бяха за първи път обявени два месеца преди нейното начало и периодично повтаряни. Подобни намерения не кореспондират с изискванията на военната стратегия, които не предвиждат разкриване на времето и мястото на планирано настъпление. Очевидно е, че обявяването на подобни намерения имаха друга цел. Същите по-скоро са типични за дезинформационна операция за заблуждаване на противника и подтикването му към действия, които имат за цел да го вкарат в капан. В случая целта беше на десният бряг на р. Днепър да бъдат привлечени повече руски военни части, след което с разрушаване на наземните комуникационни линии (мостове, пътни възли) да бъдат изолирани от снабдяване и подкрепления, след което да бъдат постепенно неутрализирани. Както и да бъдат създадени условия за нанасяне на внезапен удар на неочаквано за противника направление. Тази дезинформационна операция на Украйна сработи добре, като основно от Харковското направление и частично от Донбаското направления бяха снети най-боеспособните руски части и прехвърлени на Херсонското направление, повечето на десния бряг на р. Днепър. Така от края на м. юли и през м. август руската групировка на този участък нарасна от около 10 000 до минимум 25 000 души, с цел укрепване на руската отбрана около гр. Херсон и западната част на Херсонска, както и на окупираната част от Николаевска област. 
Руските войски на Херсонското направления изградиха минимум три добре укрепени отбранителни линии, главно около гр. Херсон и западно от р. Днепър. Очевидният замисъл на руското командване бе да отрази и срине очакваното украинско контранастъпление, след което с подсилените си войски да нанесе силни контраудари в направление на Николаев и Кривой рог и по възможност да овладее двата града, а впоследствие да развие настъплението си към Одеса и централната част на Украйна. Рискът, който не бе отчетен добре при този замисъл бе, че при прекъсване на пътните артерии през р. Днепър, неговото реализиране се проваля и руските войски попадат в капан, в който тяхното снабдяване и усилване става почти невъзможно. Освен това реката предотвратява атаки по фланговете на украинските войски.
На 29 август командването на УВС обяви началото на контраофанзивата в Херсонска област, като няколко бригади на украинските войски засилиха артилерийския обстрел и започнаха атаки и още в първия ден пробиха първата линия на руската отбрана на няколко места, като бяха и освободени няколко населени места. Същевременно продължи украинският обстрел по мостовете на р. Днепър, както и по руски командни и логистични центрове, артилерийски и ПВО позиции. 
Според украински източници, целта на тази офанзива е да се освободи цялата територия северно и западно от р. Днепър, включително не само гр. Херсон, но и плацдарм около гр. Нова Каховка на левия бряг на реката с важна хидроелектрическа централа, както и да се постави под контрол канала снабдяващ Крим с основната част от необходимата му вода. 
Възстановяването на контрола над Херсонска област е решаващо за Украйна, с цел предотвратяване опитите на Русия за настъпление към Кривой рог, Николаев и Одеса. За целта подготовката за ликвидиране на руското присъствие на десния бряг на Днепър бе една от основните задачи на УВС от началото на лятото на 2022 г.
За 10 дни ВСУ постигнаха определени успехи на Херсонското направление – освободен бе стратегически важния пункт Високополие и бе извършен пробив на руската отбрана западно от Давидов брод на дълбочина 10 км. Освободена бе над 500 кв. км окупирана площ. Очертава се направление за настъпление към районния център Берислав, намиращ се на брега на Каховското водохранилище. Ако този град бъде овладян, руската групировка ще бъде разсечена на две части, което ще улесни нейния разгром.

Украинското настъпление към Херсон върви с по- бавни темпове, тъй като в този регион окупационните войски са създали три линии на отбрана с многочислени бетонни съоръжения, защитени с минни полета. Тяхното преодоляване изисква повече тежко въоръжение, главно голямокалибрена артилерия и бронирана техника, а и ще предизвика повече човешки загуби, което е неприемливо за Украйна. Затова украинското командване провежда операция за изолиране на руските войски и унищожаване на натрупаните от руските сили запаси от боеприпаси, гориво и оборудване, както и прекъсване на снабдителните им линии. За целта ВСУ извадиха от строя всички стационарни мостове през р. Днепър в областта и държат под огневи контрол понтоните и баржите, с които руските войски се стремят да осигуряват частите на десния бряг на реката. Така затворената в капан руска групировка с всеки ден ще губи своята боеспособност и накрая ще се изправи пред избор - капитулация или хаотична евакуация на левия бряг, съпроводена с големи загуби. Нейният разгром ще има тежки военни и политически последици за Русия.
От военни съображения, операциите в Херсонска област са под информационно затъмнение и подробности за операциите публично не са известни.

Украинската контраофанзива на Харковското направление 

Планът за това контранастъпление на украинската армия е разработен по замисъл на командващия сухопътните войски на Украйна – генерал-лейтенант Олександър Сирски, офицер с отлична военна подготовка и стратегическо мислене, привърженик на западното военно изкуство.

На 5 септември украинските войски, с ударно ядро от десантно-щурмови части, пробиха руската отбрана на мобилизирани от донбаските "републики" и резервисти от Русия, както и части на Росгвардия. Атакуващите украински сили създадоха локално превъзходство, като за първи път от началото на войната използваха бойна техника, доставена от Запада и Източна Европа. При това пробивът бе в няколко направления, със заобикаляне на укрепени населени пунктове. Опитат на части от 1-ва танкова армия на Русия да спрат настъплението се провали и същите понесоха големи загуби. 
Тази контраофанзива бе неочаквана и постигна оперативна изненада за руското военно командване. Бързият напредък на същата породи паника в руските части на Изюмско-Харковското направление и в първите дни постигна темп на настъплението до 25 км на денонощие. Изюмската групировка на руските войски с численост над 10 000 души, която от дълго време се опитваше да щурмува Славянск и Краматорск от север, се оказа пред обкръжение и безразборно се оттегли на изток, като изостави голямо количество въоръжение и боеприпаси на бойното поле.
Успехът на тази офанзива тип блицкриг се потвърждава от факта, че от 06 до 16 септември в Харковска област са освободени 8 000 кв. км окупирана територия и близо 390 населени пункта с 150 000 души население.
Успехът на украинското контранастъпление южно от Харков бе осигурен от отличното военното разузнаване на УВС. Пробивът бе планиран на удобен участък за атака, а самото настъпление бе подчинено на главната задача. Цялата подготовка бе осъществена при висока степен на секретност, като в началото на настъплението руската армия нямаше представа за мащабите му и количеството на украинските войски. Това беше образцов пример на бърза настъпателна операция, довела до обща тежка криза на руските войски. Това бе голямо оперативно поражение на Русия, в което загуби почти цялата Харковска област. А превземането на Изюм сложи край на плановете на Русия за постигане на целите в Донецка област.
В хода на паническото руско отстъпление, руският 237-и гвардейски десантно-щурмови полк прекрати съществуването си, след като беше разгромен от украинските сили в Харковска област, поради гибелта или раняването на всичките му военнослужещи. Пленено бе знамето на 150-та руска дивизия и по стара военна традиция същата следва да бъде разформирована.

Същевременно, продължаващите руски настъпателни операции срещу Бахмут и около град Донецк загубиха своето оперативно значение за руската страна и водят само до излишни загуби на руските войски.
Украинските войски с умерен темп продължават настъпателните си действия към източните граници на Харковска област и западните граници на Луганска област.
Контраофанзивата на Украйна обърна хода на тази война. Украйна вероятно все повече ще определя мястото и характера на следващите сражения, а Русия все повече ще реагира неуспешно на нарастващия украински натиск, освен ако руското командване не открие начин да си върне инициативата. Междувременно, контраофанзивата в Харковска област влоши отношенията на Путин с руското министерство на отбраната и предизвика игнориране на висшето военно командване от страна на президента.

Причините за руските неуспехи

Причините за разгрома на руската групировка на Харковското направление, както и постепенното отстъпление на руските войски западно от р. Днепър не са нови. Някои от тях се проявиха още в първите месеци на войната. Руското политическо и военно ръководство бе шокирано от светкавичната контраофанзива, загубата на голяма окупирана територия и разгрома на Изюмската войскова групировка. В резултат на това, отношенията на Путин с военното ръководство силно охладняха и руският президент все повече разчита за успешното водене на войната на нередовните бойни части – частните военни компании, чеченските сили, Росгвардия и доброволческите батальони, отколкото на редовната руска армия. 

Конкретните причини за руските неуспехи са:

• Дефицит на стратегическо мислене – поради повърхността стратегическа оценка Путин започна агресивна война срещу Украйна. Погрешен стратегически замисъл за водене на войната доведе до атакуване на Украйна на много направления, без съсредоточаване на силите на основно и едно-две спомагателни направления. Ниското ниво на стратегическо мислене произведе погрешни оперативни и тактически решения в хода на войната. Подценяването на отбраната в Харковска област е стратегическа грешка.

• Липсата на единно командване – нехомогенният състав на руските военни сили (редовната руска армия, опълчението на двете „републики- ЛНР с ДНР, ЧВК „Вагнер, Росгвардия и чеченските части) се оказа непреодолима пречка за формиране на единно военно командване. Най-привилегирована е ЧВК „Вагнер“, която си има собствено командване и води самостоятелно боеве. Така руската армия в Украйна не е единен механизъм. 

• Лоша логистика – лошото и несвоевременно снабдяване е продължаващ проблем на руските сили. За седемте месеца война руското командване не успя да организира ефективна система на снабдяване на своите войски. Украинското военно командване, чрез системни удари успешно възпрепятстваше изграждането на такава система. 

• Хроничният недостиг на попълнения за отслабените руски части – след седем месеца война, Русия не намери адекватен подход за попълване на големите загуби. Руският президент не се решава да обяви открита мобилизация, а разчита на набиране на доброволци-наемници срещу солидно заплащане, което досега не дава очакваните резултати. Чеченският лидер призова за самомобилизация на руските административни райони, а ЧВК започнаха набиране на затворници за участие във войната, срещу опрощаване на присъдите им. След разгрома на наскоро формирания 3-ти армейски корпус край Изюм, руското МО започна формиране на 4-ти корпус. Обявената частична мобилизация е признание за провал на досега провежданите мерки за набиране на личен състав за попълване на загубите.

• Ниска квалификация и подготовка на руската армия – руските въоръжени сили се оказаха неподготвени за агресивната война на Путин. Големите загуби на офицери за седемте месеца война - 1 000 души, включително висши офицери, оказаха своето негативно влияние на управлението на руските войски в боевете и сраженията срещу силно мотивираните и добре ръководени украински сили. Лошо подготвен бе и редовият състав на руските сили. Набираните наемници и доброволци са с максимум едномесечна подготовка, а частите на Росгвардия не са подготвени и оборудвани за участие във военни действия. Техническото осигуряване на руската армия, след понесените огромни загуби в бойна техника, е незадоволително. За попълване на загубите се изважда стара бойна техника от дългосрочно съхранение, която не е поддържана и бързо излиза от строя.

• Тактическа неграмотност и грешки - неправилно построение на отбраната в Харковска област, доведе до бързото овладяване от украинските сили на ключови транспортни и логистични възли. Не бяха укрепени ключови населени пунктове, както и не бяха използвани благоприятните условия на местността и водните прегради. Липсваха и планове за отразяване на изненадващи удари на украинските сили, както и за организирано оттегляне на по-добри отбранителни позиции. Липсата на резерви и единно командване на отбраната предрешиха нейния колапс при бързото контранастъпление на украинските сили.

Руската частична мобилизация

На 21 09.2022 г. руският президент подписа указ за частична мобилизация на въоръжените сили. Това бе панически акт, продиктуван от страха пред пълно поражение в инвазията срещу Украйна и загуба на всички окупирани територии, както и от неуспеха да се привлекат доброволци и наемници за попълване загубите на руските войски. Частичната мобилизация бе възприета от руското политическо и военно ръководство като панацея за обръщане на хода на войната в полза на Русия, както и за защита на окупираните територии. Има основателни съмнения дали Русия ще успее да осъществи докрай започналата мобилизация. Същата ще има доста негативни последствия за руската страна, като: задълбочаване на международната изолация на Русия, увеличаване на военната помощ за Украйна, включително с повече далекобойни оръжия, още западни санкции, нарастване на жертвите от войната и разделение на руското общество, задълбочаване упадъка на бойния дух на руските войски. Ползите от мобилизацията, които могат да бъдат налице след 1-2 месеца, но с малка вероятност за пълна реализация, са: увеличаване на руските войски на фронта, но със стара екипировка и оръжия, стабилизиране на фронтовата линия, създаване на условия за нови настъпления на руската армия и повишаване на защитата на окупираните територии. 
Руският министър на отбраната заяви, че ще бъдат мобилизирани 300 000 души, преминали военна служба, включително с боен опит. Но по изтекла информация в засекретената част на указа за мобилизация стои цифрата 1 000 000. Още в първия ден на мобилизацията избухнаха протести в над 30 руски града, а хиляди руснаци започнаха да напускат страната към държави с безвизов режим. Потокът от напускащи страната мъже в мобилизационна възраст се увеличава.
В първите два дни на мобилизацията са допуснати редица нарушения от мобилизационните органи, като повиквателни получават и студенти и лица без военна подготовка, както и арестувани протестиращи. 
Опит за прогноза за следващия етап на войната
Много военни експерти, а и политици се опитват да прогнозират плановете на страните за по-нататъшното развитие на войната.
Украинското политическо ръководство е решено да продължи контраофанзивата на своите войски, като подготвя нейния втори етап, като все още не е ясно къде ще бъде неговия основен удар. Логично е същият да бъде на Запорожкото направление, с цел да се освободи Запорожката АЕЦ и да се прекъсне наземния коридор от Донбас до Крим, а спомагателен удар да бъде нанесен в източната част на Херсонска област в направление на Нова Каховка за вземане под контрол на канала осигуряващ вода за Крим и затваряне на всички пътища за изтегляне на намиращата се в капан руска групировка около гр. Херсон и десния бряг на р. Днепър.

Съществува и опасност войната да вземе друг ход, след обявената частична мобилизация и след като руското политическо ръководство подтикна администрациите в окупираните територии на Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област да проведат спешно референдуми за присъединяване на окупираните територии към Руската федерация, каквито решения вече са взети на местно ниво. Спешното провеждане на тези референдуми в периода 23-27.09 е и отговор срещу опасността още окупирани територии да бъдат освободени от продължаващата украинска контраофанзива. 
Ако въпросните територии бъдат присъединени към РФ до края на м. септември или началото на м. октомври, тогава руското ръководство е възможно да обяви официално състояние на война срещу Украйна, в допълнение на частичната мобилизация на въоръжените си сили, и силно да ескалира военните действия, под предлог за защита национални територии на Русия.

Зимата наближава и от решаващо значение ще бъде доколко всяка от страните е подготвена да продължи военните действия при зимни условия. Очаква се ескалация на военните действия в следващите седмици и месеци, резултатите от които е трудно да бъдат предвидени. Руският президент отново размахва ядрената заплаха, но е предупреден достатъчно ясно за последствията, ако се изкуши да прибегне до използване на тактическо ядрено оръжие. Не е сигурно, че руските военни ще изпълнят такава пагубна заповед. 

С П Р А В К А
на руските загуби към 23.09.2022 г., по данни на ГЩ ВСУ
Личен състав - 56 060
Танкове - 2 254
ББМ - 4 796
Артилерийски средства - 1 355
РСЗО - 326
Средства за ПВО – 170
Самолети - 254
Вертолети - 219
БЛА/Дронове – 950
Крилати ракети - 240
Автомоб. т-ка +автоцистерни ГСМ - 3 659
Кораби и катери – 15
Специална техника – 126

Б.Р. Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.