Георги Коритаров, "Свободна зона", ТВ Европа

Днес е 8 март – Международен ден на жената.  Празник, който по традиция, а пък и отвътре ни идва на нас, българите, да го честитим. Това, което обаче бележи днешния ден с особен знак е наградата, която печели актрисата Мария Бакалова. Тази сутрин – българско време, беше обявено, че тя печели наградата за най-добра актриса в категорията за поддържаща женска роля на Американо-канадската асоциация на филмовите критици.

Тази новина идва не просто като оценка за таланта, качествата и перспективите пред Мария Бакалова. Разгледана в български контекст тя поставя редица въпроси. Нека да си припомним, че когато Мария Бакалова беше номинирана за Златен глобус за ролята си във филма „Борат-2” у нас се разрази истинска буря. Буря, но не от възторзи и очаквания да се случи нещо хубаво, което най-сетне да бъде вид световно признание за българското кино в лицето на една актриса. Това беше буря, в чиято основа залегна завистта, отрицанието, тежката комплексарщина, при това, което е най-тъжно, изразявани от имена, свързвани, заслужено или не, с някакви върхове или критерии за ниво на българска култура. Тази виелица от отрицания беше толкова силна, че човек можеше да си помисли, че тези хора „биха я изяли с парцалите”, ако случайно стъпи на българска земя. Не дай боже, ако реши, колкото и да е нелепо, да прави някаква творческа кариера в България. Идва ми на ум едно сравнение. Преди десетилетия талантливият творец Кристо Явашев бива прокуден от родината си, защото не го оценяват, не разбират смисъла от неговия талант, завиждат му, не само на творческия потенциал, но и на характера, на свободолюбието.

Той така и не се завърна. Не пожела да има каквото и да било общо с България. Мисля си – такава ли съдба се опитват да подготвят с изречените прокоби към Бакалова, че едва ли не това, което е постигнала не било успех, а падение, че предстоели още много и много падения? Това ли искат тези бивши комунистически културтрегери? Това момиче да скъса с България завинаги, както го бе направил Кристо и да има за родина света? Да има за родина света на изкуството, света на свободното творчество, необременено от комплекси. Може би пък в крайна сметка това е щастлива съдба – да имаш за родина свободата. Щастлива съдба, но цената е тежка. Тя трябва да мине през горчилката на обиди, отрицания, оплювания. Дано да си съхраните психиката, Мария Бакалова! Не обръщайте внимание на българското! Нека то си остане наше! Вие вървете към света на голямото творчетсво!