В Западните Балкани Сърбия е основният проводник на руските интереси, водещи до дестабилизация на целия регион. Черно море се превръща в основен център на противопоставяне заради действията на Русия. Това са основни изводи от докладите на българските специални служби за сигурност, които бяха публикувани преди ден.

Западните Балкани и Черноморският регион са от ключово значение за националната сигурност на България. Именно в тези два региона през изминалата година протичаха процеси, които бяха внимателно наблюдавани от трите специални служби –Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), Държавна агенция Разузнаване (ДАР) и Служба „Военно разузнаване“. Докладите за тяхната дейност през 2021 г. бяха одобрени от Министерски съвет.

ЗАПАДНИ БАЛКАНИ

2021 г. премина под знака на българо-македонското неразбирателство, породено от кражбата и фалшификацията на българската история от страна на властите в Скопие и налагания от тях език на омразата срещу всичко българско. Отказът на РСМ да поддържа добросъседски отношения попречи на страната да започне преговори за членство в ЕС.

В своя доклад ДАНС отбелязва, че в Западните Балкани остават предизвикателствата, свързани с междудържавни и междуетнически напрежения, прилагането на върховенството на закона, спазването на договореностите за добросъседство и приятелство, използването на език на омразата, опити за присвояване на история и идентичност и нарушаване правата на лица с българско самосъзнание.

За ДАР негативно влияние върху обстановката в Западните Балкани оказваха както проявите на национализъм, така и продължаващите опити на външни фактори за налагане на влиянието им в региона.

Темата Западни Балкани е ключова в дейността на военното разузнаване, което посвещава значителна част от доклада си на предизвикателствата и рисковете за България, изхождащи от региона. СВР отбелязва, че процесите в региона са били обусловени от стремежа за ускоряване на европейската интеграция.

„В този аспект продължи активното лобиране на международно ниво на управляващите в Р Северна Македония (РСМ) и Албания в подкрепа на усилията им за присъединяване в ЕС, както и за увеличаване на натиска върху България с цел своевременно урегулиране на нерешените въпроси между Скопие и София“, подчертават от военното разузнаване.

СВР отбелязва, че Сърбия остана основен проводник на руските интереси в региона, макар че се стреми да провежда относително самостоятелна политика по отношение на националната си сигурност. „Продължава да разчита на Русия и Китай за модернизация и превъоръжаване на сръбските въоръжени сили, като паралелно активно развива собствения си военно-промишлен комплекс“, се посочва в документа.

Инициираният от Белград проект Отворен Балкан (т. нар. ,,Мини Шенген") с цел разширяване на регионалното сътрудничество в сферата на икономиката и търговията продължава да се развива с активното участие на РСМ и Албания, но остава игнориран от Касово, Черна гора и БиХ.

В доклада се прави анализ също така на ситуацията в Босна и Херцеговина. Тя остава нестабилна заради дейността на лидера на сръбската общност Милорад Додик, който иска засилване на автономността на Република Сръбска. Той настоява за оттеглянето на сърбите от „общодържавните въоръжени сили, съдебни и данъчни институции и създаване на ентитетски“.

Активността на просръбските партии ерозира държавността и на Черна гора. „Опитите на просръбските партии да увеличат позициите си в държавното управление задълбочиха политическата криза в Черна гора и доведоха до сваляне на правителството на Здравко Кривокапич, макар че новият кабинет на малцинството няма да осигури стабилно управление и ускоряване на членството на страната в ЕС“, се посочва в документа.

Не е реализиран напредък в диалога Косово – Сърбия, включително поради решимостта на управляващите в Прищина да приложат реципрочен подход в отношенията с Белград.

ЧЕРНОМОРСКИ РЕГИОН

ДАНС отбелязва, че през 2021 г. регионът на Черно море се превръща в основен театър за изострена конкуренция и противопоставяне.

„През втората половина на годината Руската федерация започва мащабна хибридна кампания за прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави. За целта ангажира комплексен инструментариум, в т.ч. дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки“, отчита контраразузнаването.

ДАНС предупреждава, че недоразвитата диверсификация на източници и маршрути ограничава способността на България за противодействие на възникващите колебания на пазара на природен газ в контекста на енергийната криза в Европа през 2021 г. „Значимата зависимост от Русия създава допълнителни рискове предвид започналата в средата на 2021 г. хибридна операция срещу Украйна, прераснала във военна инвазия през февруари 2022 г. В тази връзка са налице рискове за сигурността на доставките“, посочва контраразузнаването.

ДАР лаконично отбелязва, че кризата в Източна Украйна, периодичното напрежение около Нагорни Карабах и „замразените“ конфликти - Приднестровие, Южна Осетия и Абхазия, продължиха да генерират рискове и заплахи по линия на сигурността. Асиметричните и хибридните рискове и заплахи останаха сред ключовите фактори, оказващи негативно въздействие върху външната среда на сигурност.

СВР отделя подробно внимание на Черноморския регион, посочвайки, че главният дестабилизиращ фактор беше нарастващото противопоставяне на Руската федерация срещу Запада и натиска ѝ срещу Украйна. Те се обуславят от стремежите на Москва чрез силови механизми да промени според разбиранията си световния ред и да обособи своя сфера на доминация и влияние.

Военните отбелязват изострянето на отношенията на Русия със САЩ и Запада като цяло. Напрежението нараства и за неговото намаляване на спомагат и двете проведени срещу между президентите Владимир Путин и Джо Байдън през юни и декември 2021 г.

„Същевременно предислоцирането на руски сили от октомври 2021 г. към зоната на общата граница с Украйна не кореспондираше с обичайната практика и годишния тренировъчен цикъл на ВС на РФ. Посредством продължаващото им концентриране, Кремъл създаваше разширени възможности за ескалация, като по този начин се стремеше да „моделира" поведението на НАТО и ЕС за постигане на собствените си стратегически цели. Вследствие военната заплаха за сигурността не само в регионален но и в глобален план прогресивно се увеличаваше“, се казва в документа. /БГНЕС