„Факт е, че след Съединението, макар то още да не е уредено дипломатически, на практика България увеличава значително своята територия и население и това е повод Сърбия да настоява за териториални компенсации. Разбира се, това е чисто формалният мотив.“, припомня доц. д-р Светослав Живков поводът за Сръбско-българската война. Днес той гостува на Васил Данов в предаването „Видимо и невидимо: Абордаж“. доц. д-р Светослав Живков е преподавател по Нова българска история е в СУ „Св. Климент Охридски“.

Реалната причина е стремежа на сръбската държава да разшири територията си на изток, в българска посока. „Трябва да отбележим, че на Цариградската конференция, която започва в седмиците след Съединението и цели всъщност да уреди този въпрос, като цяло всички Велики сили, малко или много, подкрепят тези сръбски аспирации. Сръбският крал Милан I Обренович има глупостта да започне тези военни действия, да ги загуби, разбира се, в последствие, което ще доведе до максимално успешен за България изход от цялата ситуация.“

Русия, недоволна от Съединението, изтегля своя старши офицерски състав от българската армия, което прави голяма услуга на Сърбия. Всъщност недоволството на русия не е провокирано толкова от Съединението, а от това, че българската държава в годините, които предшестват Съединението започва да се еманципира от русия. Тя няма интерес от голяма българска държава, ако тя не е неин сателит или най-малкото неин протекторат. „Българските политици заявяват своето намерение да са управленци на независима държава още в 1882-83 г. и именно оттогава започват плановете на руския император, поне от есента на 1883 г. за детрониране на българския княз, т.к. той смята, че българският княз Александър I Батенберг е в основата на тези български въжделения за еманципация. Неслучайно година след Съединението българският княз ще бъде детрониран.“, казва историкът.

„Фердинанд е единственият, който проявява доблестта да се съгласи да стане владетел на една държава против волята на русия, а на практика против волята и на другите сили, защото в крайна сметка всички в онова време разглеждат България като руска сфера на влияние, и дори и Великобритания и Австро-Унгария, които са по-благосклонно насочени към тази антируска политика в България, дори и те не признават Фердинанд преди русия да го признае. [..] Ако русия беше наложила свой човек на българския престол в лицето на Николай Дадиани, много щеше да бъде вероятно в следващите десетилетия България да загуби напълно своята самостоятелност. Някой може да каже, че това е спекулация, но това е моделът, по който някои страни губят своята независимост по-рано.“, припомня историкът съдбата на малки грузински държави, анексирани от руската империя. Една от тях е Мингрелия, а Николай Дадиани - бивш неин княз. 
Целият разговор на Васил Данов и доц. д-р Светослав Живков гледайте във видеото: