Тренд: Все повече българи искат повече пари за здраве от акцизите за алкохол и цигари

40% от българите имат повече доверие в здравната ни система след COVID-19. Лошият контрол в системата на здравеопазване е проблем номер едно за българите. Според 86% държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване, като парите да идват от акцизите на алкохол и цигари, а не от повишаване на осигуровките.

Това сочат резултатите от изследване на социологическа агенция "Тренд" направено по поръчка на Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. В проучването са попаднали 1005 респонденти, избрани на случаен принцип.

Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, но все пак има регистрирана позитивна динамика за последната една година, дължаща се, най-вероятно според агенцията, на COVID кризата. 63% от българите смятат, че здравната ни система се развива в негативна посока, докато при предишното проучване - от октомври 2019 г. беше близо 70 на сто.

Мнозинството от българите (52%) са на мнение, че българското здравеопазване се е справило с проблемите около COVID-19, а според 26% от запитаните системата ни не се е справила.

40% от хората имат повече доверие в здравната система след епидемията, а за 32% тя е причина за спад в доверието им. За 48% от българите здравеопазването ни не е подготвено за подобен тип предизвикателства, а 73% са на мнение, че се нуждае от допълнително финансиране, за да се справи с тях.

Според хората основните проблеми на системата са най-вече във високото доплащане за медицински услуги (52%), липсата на медицински кадри (42%) и ниското качество на лечение (42%).

След това се нареждат проблемите с лошото състояние на болниците (39%) и високото доплащане за лекарства (37%).

Според 47% от българите тези негативи се дължат най-вече на лошия контрол в системата, както и на недостатъчното финансиране, което посочват 23% от запитаните през август тази година. Подобни са отговорите през октомври миналата година – 45% са определили лошия контрол от страна на институциите и 29% липсата на необходимите за това средства.

Като цяло отговорите за това какво е необходимо за подобряването на качеството на здравните услуги са многобройни, като най-много от запитаните считат, че трябва да има по-голямо финансиране на здравеопазването – 12%, и увеличение на заплатите на медицинския персонал – 11%. А 22% не могат да преценят какво трябва да се направи.

Огромното мнозинство от гражданите са на мнение, че трябва да се отделят повече средства за здравеопазване, като това са посочили 86% от хората и при изследването през 2019-а, и сега. 7% считат, че не трябва да се отделят повече пари за здравната система, а други 7% не могат да преценят.

Според 95% от запитаните обаче здравната система трябва да осигури и по-добър и навременен достъп до лекарства. 25% преценяват, че имат добър достъп до съвременни лекарства, но за 54% не е така. Подобна е преценката им и за възможността за използване на съвременни терапии. За 20% от анкетираните българите имат достъп до тях, а за 60% те все още не са достъпни за пациентите у нас.

Участниците в допитването считат, че парите за здравеопазване трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците (41%), за нови технологии/апаратура и заплащане на повече лекарства от държавата - 39%.

Интересно е мнението на мнозинството от запитаните относно произхода на допълнителните пари за здраве. Категоричното мнение (74%) е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол, а не от повишаване на осигурителната тежест, което са посочили 10% или от въвеждане на допълнително здравно осигуряване, посочено от 18%.