След всеки трагичен пътен инцидент, всички казваме „Искрени съболезнования на семействата на загиналите в ПТП“. Всички политици, институции, експерти и НПО занимаващи се с пътната безопасност, предлагат всякакви мерки с поредното финансиране или законодателни предложения,  без да се направи задълбочен анализ на проблемите. Преди ден, кметът на София каза, че са готови да закупят от бюджета на Столична община допълнително камери и ще ги дарят на КАТ.
         Уважаеми дами и господа, изказващи се по темата за пътната безопасност решението е да се изпълни заложената политика от 2012 г., след като се създаде фонд „Пътна безопасност“. Приходите във фонда постъпват от нарушителите, като 50% от глобите им постъпват в него. Ако имаше приемственост след 2012 г., сега щяхме да имаме изградена Национална интегрирана информационна архитектура, покриваща цялата пътна инфраструктура на страната.
 Хаотичният подход, търсенето и предлагането на решения на парче,  води до задънена улица без изход. 

В България има над 10 различни структури, отговарящи за намаляването броя на ПТП. Последната държавна структура беше създадена, след трагедията „Своге“, която взе 20 жертви. Създадената през 2019 г. Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ има годишен бюджет, който ежегодно расте ( 2019 г. - 2 295 000; 2020 г. - 2 033 041; 2021 г. - 3 047 300; 2022 г.  - 4 244 500).

Задаваме си въпроса, каква е превенцията и ползата от поредната държавна структура през последните 4-5 години?
Защо никой не поставя въпроса, къде са парите и защо не се направи интегриран подход и целесъобразно изразходване на натрупания финансов ресурс за постигане на целите за реално подобряване на пътната безопасност и превенция. За периода 2017 – 2020 г.  общо във фонда са постъпили 193 млн. лева, а годишно са разходвани от 4 до 6 млн. лева. Къде са останалите пари и защо не са реализирани по предназначение? Кой носи отговорност за неизпълнение на целите, за които беше създаден фонд „Пътна безопасност“?
Решение може да има, само тогава, когато приемем, че управлението  на този процес преминава през фундаментална трансформация, а не с политика на парче, създаване на поредната структура и назначаване на персонал. 

Днес, вместо управление на физически активи, то се основава на цифрови активи. Необходима е нова Национална интегрирана информационна архитектура, която да консолидира възможностите на цифровите технологии с наличната информация за всеки водач на МПС и регистрираните МПС в България. Достъпът до нея ще даде нов набор от инструменти в ръцете на контролните органи, без да се създават кухи и дублиращи се структури, с нови щатни бройки за сметка на разходната част на бюджета. Този подход ще подобри съществено ефективността на ежедневната им работа и ще промени манталитета на водачи по пътищата в страната, защото в чужбина българският водач е доста по дисциплиниран. За целта е необходима:
- Дигитална трансформация при управлението на пътната безопасност, отразена в техническа и оперативна стратегия за интегрирано управление на процеса.