"Закъсняли сме с този разговор в България с поне 20 години. През 2003 г. влезе в действие директивата, която въведе пазара на въглеродните емисии. А през 2005 г. започна самия пазар. Ние седим до ден днешен и едва сега започваме да го водим и не сме подготвени. Неизбежно се стига до тези сблъсъци. Но основен фактор, който определя съдбата на въглищната енергия е пазара. Тази година е паднало производството на електричество от въглища с 25%, заради пазара", заяви пред Нова телевизия министърът на околната среда и водите Юлиан Попов. 

"Можем да преговаряме за детайли, отсрочки, определени изисквания, формулировки - не за пазара. Заради цената на въглеродните емисии, въглищната електроенергия е много скъпа, неконкурентно способна и тя се притиска от новите технологии и от факта, че ние сме в интегриран пазар", посочи той. 

По отношение на протестите министърът обясни, че това, което може и трябва да се направи е да се ускорят условията за новите инвестиции. Специално "Марица изток" е регион с изключителен инвестиционен потенциал, но трябва да бъде подкрепен реголаторно от държавата", добави Попов. 

"Винаги когато има напрежение, сега то е заради предаването в последния срок на плановете в Брюксел, и настъпи в предизборен период има политически партии, които недобросъвестно се възползват и скачат върху протеста и го разпалват още повече", посочи министърът.

"Дори да се затвори самото производство сега поне 3000-4000 души ще трябва да бъдат ангажирани в продължение на 10 години, за да могат да възстановят терените, които са част от мините", заяви Попов.