Мариан Гяурски
 
Васил Терзиев изрече думите, които очаквах и които нямаше как да не произнесе в даден момент, а именно, че не всички структури са били мракобесни и че родителите му са работили за държавата. Че такива служби има от Бангладеш и Бурунди, та до най-развитите западни държави.
Да, служби за сигурност има навсякъде по света, но 

тайните служби на тоталитарните държави са нещо друго

 Аз лично имах пряката възможност да се запозная с дейността на комунистическите тайни служби от първа ръка през далечната вече 2008 г., когато започнах работа в архива на т.нар. „Комисия по досиетата“, която трябваше да събере и систематизира цялата документация на тези структури. На мен ми беше поверена задачата да събирам строго секретните документи, разпръснати из архивите на различни институции, в които те се съхраняваха. Първото нещо, което ми направи впечатление в тези институции – МВР, Националната следствена служба и Министерството на външните работи беше изключителният респект към тези документи, понякога граничещ със страх, а даже и прерастващ в съпротива от определени началници, да ми бъдат предадени, макар и да беше създаден специален закон за това. Но както и да е, окомплектовайки ги аз неизбежно започнах да ги чета. Постепенно картината започна да ми се прояснява, че тази структура е била не просто разузнаване и контраразузнаване. В системата на тоталитарна България Държавна сигурност е била междинното звено между комунистическата партия, всички останали структури в държавата и цялото общество. Какво се беше случило? 

Партията беше завладяла държавата, а ДС защитаваше партията,

 беше нейният меч и щит, призвана да пази статуквото, създадено от БКП и осторожно да бди срещу всеки реален или потенциален враг на партията. Тя създава т.нар. врагомания, обхваща всички кътчета на обществото. 
Държавна сигурност е острието на партията и затова всички нейни структури са далеч от съвременните ни разбирания за разузнаване и контраразузнаване. Разузнаването (ПГУ, в което са работили родителите на Терзиев) си служи с т.нар. „остри мероприятия“(отвличания и убийства на политически противници на режима на запад), каквито са например Георги Марков и Борис Арсов, Владимир Костов и др. Друго нещо много важно е, че разузнаването не е самостоятелна структура, съществуваща да пази българския национален интерес, както се опитват да го изкарат бившите негови служители. Българското разузнаване е изцяло подчинено на съветското, цялостната подготовка на кадрите му се извършва в СССР. Неслучайно началникът на ПГУ Димитър Кьосев казва, че главната задачата на управлението е да изпълни указанието на другаря Тодор Живков и да заслужи правото да се нарече

 филиал на съветското разузнаване

Държавна сигурност така обраства всички държавни, обществени и лични пространства на българите, че става много трудно дори да мислиш алтернативно на постулираните „истини“ на комуническата партия. Целта е една - пълно потискане и вкарване на всички в коловоза на „светлото бъдеще“ към комунизма. 

Шесто управление например, наред с мероприятията си за пълен контрол върху интелигенцията, младежта и малцинствата, трябва да контролира изцяло и членовете на БКП.
Държавна сигурност успява да проникне на практика навсякъде, включително и в семействата, чел съм отвратителни доноси от членове на едно и също семейство, за които ми се иска да не си спомням. Това до такава степен развива доносничеството, че на моменти някои сътрудници шпионират, заради самото шпиониране или си измислят и клеветят хора по свое усмотрение. Теорията на конспирациите се ражда тогава, ражда се от пропагандата за западния „лош“ заговор срещу „добрия“ социализъм.

А каква е ролята на ДС след 1989 г.? 

Политическата власт на част от комунистическата върхушка бързо прераства в икономическа с помощта на ключовата роля на хората от Държавна сигурност. Генералите стават менторите на мутрите, хиляди сътрудници на ДС през прехода намират своя пристан в медиите, като собственици, директори, редактори, политически и икономически коментатори, водещи на предавания, водещи на рубрики – във вестници, радиа и телевизии. Така те, закърмени от ДС със знанията и уменията на пропагандата започват да изместват общественото внимание на там, на където им е най-удобно.
И не случайно се оказва, че през прехода, особено в неговото начало редица политици, са били сътрудници на ДС.
И не случайно се оказва, че близо 100 са кредитните милионери, свързани с ДС и източили банките по време на прехода.
И така времето си минава и ролята на Държавна сигурност в конструирането на българския преход се забравя. Но следите остават. Остават, познавайки се най-малко по поведението на същите тези хора, разроили се в различни политически, неправителствени, медийни и икономически структури. Следите остават и у техните наследници. А Васил 

Терзиев не може да избяга от наследството, 

което носи, колкото и да му се иска, както на него, така и на всички които го подкрепят. Затова съвсем закономерно идват и неговите думи, които са в унисон с усилията да ни се обясни, че ДС е една обикновена служба за защита на държавата, както и че тоталитарният режим е един обикновен период, както всички други в българската история.