Служебният министър на регионалното развитие арх. Виолета Комитова предизвика на публичен дебат проф. Огнян Герджиков. Причината е репликата, която професорът отправи към служебния министър по повод строежа на небостъргача "Златен век" и обвини администрацията й, че спъва бизнеса.

Арх. Комитова обясни, че към строителната компания е предложен вариант през процедура в столична община за разрешаване на проблема. Вместо това от "Артекс" са влезли в съда. Казусът е имал решение по административен път, смята министър Комитова и предизвика проф. Герджиков.

Проф. Герджиков атакува нашето компетентно мнение като архитекти по отношение на срока за разрешенията за строеж. Ние сме се произнесли, че разрешението за строеж на "Артекс" се брои от 2010 година до 2020 година, като сме предложили най-добрите варианти за "Артекс", обясни пред БНТ Виолета Комитова.

"Прилагаме поправката на закона с 10-годишния срок, която е приета през 2017 година, я прилагаме с със задна дата да се брои от 2010 г. в полза на инвеститора. Затваряме си очите, че в поправката на този закон няма преходни и заключителни разпоредби, не ни е казано можем ли да прилагаме със задна дата. Затваряме си очите, за да може "Артекс" да получи най-благоприятния срок за разрешение за строеж до 2020 г., защото ако го върнем на стария закон, на който е започнал, ще получи по-неблагоприятен краен срок. Твърдим, че крайният срок на това разрешение за строеж е от 2010 г. до 2020 г. и предлагаме на "Артекс" да се насочи към Столична община, където може да се извади ново разрешение за строеж за довършване на обекта. Но какво се случва - "Артекс" се насочват към съда", уточни Комитова.

Защо възниква тази ситуация със съдебната процедура, която се лансира от проф. Герджиков, пита Комитова.

"Първо, той е техен защитник от години и вероятно става дума за пари. Колкото по-дълго време стоим с една процедура в съда, толкова по-добре за юридическите съветници. Второ, може би има някакво усещане, че съдът ще разреши по-добре казуса на "Артекс", отколкото Столична община. Тука вече не мога да интерпретирам, но те имат път, от който да излязат от тази агония. В този смисъл наблюдавам изявленията на проф. Герджиков, моите уважения към него, той се ползва с доверието на много колеги, но той заобикаля въпроса в публичното пространство докога важи разрешението за строеж на "Артекс", смята Комитова.

Моля проф. Герджиков да се произнесе в публичното пространство относно разрешението за строеж на "Артекс" от коя до коя дата важи, призова Комитова.

"Ако Вашият срок за разрешението за строеж е различно от нашия, Ви призовавам на публичен дебат дума срещу дума, архитекти срещу юристи по този казус, защото той не касае само "Артекс". Той касае много други строежи. Това говорене обърква другите собственици на разрешения за строеж как се интерпретира срокът, кога се удължава и кога се скъсява", отбеляза Комитова.

Министър Комитова коментира и старата сграда, предвидена преди време за педиатрична болница. По думите й, сградата е отменена за строеж от 2004 г. Тя каза, че няма законови основания сградата да бъде построена в този вид.

"Две години на всички граждани ни обясняват колко се борим за детската болница, а всъщност се борим за обществената поръчка за 100 млн.лв. А тя е свързана със сградата скелет. Ако има сграда скелет има обществена поръчка за 100 млн., ако няма сграда-скелет, а има нова болница - отпада обществената поръчка", посочи Комитова.

Регионалният министър предупреди, че експериментално ще бъдат включени всички 300 камери на тол системата, като е възможно да бъдат засегнати системите на МВР и на Агенция „Митници“ и да се стигне до срив. Експериментът ще бъде фиксиран почасово и ще бъде стикован със съответните министерства.

„Ще видим тол системата ще може ли да функционира, както е била планирана. Ще направим този експеримент и ще си отговорите на въпроса защо работи със сто камери сега“, коментира тя.

Във времето, в което е служебен министър, арх. Комитова припомни, че е работено както за прозрачност, така и за законност и борба с корупцията. "Оповестихме в медиите факти и обстоятелства, по които от много години се задаваха въпроси, и по които никой не смееше да изнесе тази информация". Води се също и писмена кореспонденция, с която осветляваме същите въпроси по запитвания.

"По отношение на законността не позволявам да се строи без разрешения за строеж", заяви Комитова. Спрени са няколко обекта, за които при проверки е установено, че нямат издадени разрешения за строеж.

На въпрос дали има спрени проекти, както се твърди за АМ „Хемус“, тя беше категорична, че строежи не са спирани. На АМ „Хемус" се строят участъци от едно до три, които имат разрешения за строеж. На едната от тези отсечки са спрени два тунела, които имат разрешения, но не са били одобрени преработките за тях. Участъци 4, 5 и 6 са в напреднала фаза на проектиране, но нямат разрешение за строеж, а за отсечките 7, 8 и 9 не се знае откъде ще минат през територията на България.

„Спряхме няколко други незаконни процедури, които не са свързани със строителство“, допълни тя и даде пример с обществена поръчка за 8 млн. лв., процедирана при предишното правителство, за наблюдение на дупките по пътищата чрез сателит. Всеки ден се получават сигнали от граждани за дупки, пропадания, няма необходимост от такава обществена поръчка. Тя припомни, че са отправяни критики от засегнатата фирма, че министерството не се справя с пътната безопасност и беше категорична, че за това отговаря Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата".

Министър Комитова обясни още, че ГУСВ, което е търговско дружество към МРРБ, е обявено в несъстоятелност отпреди да поеме поста министър и е започнало да продава имотите си без да има право. „В момента се боря през НАП и съда да спрем продажбите. Някой под масата се опитва да продаде имотите“, посочи тя. „С корупцията се борим чрез промяна на някои кадри и проверки на място. Съдействаме на нашите фирми да си произведат документите и проектите, за да имат разрешения за строеж и да не са в незаконно строителство.“

Регионалният министър коментира и проблеми с фирми с по-малки поръчки. „Боря се с едно пагубно явление, което откривам в МРРБ. Първата група са така наречените „Фирми на абонамент“, които имат 5-годишни договори с МРРБ. Втора група са фирми, които можем да наречем придворни, те получават конкурентно предимство.

Трета група фирми се явяват с дублиращи функции, тоест в МРРБ има хора, назначени за някаква дейност, но ние си наемаме външна дублираща фирма за същата дейност, отбеляза тя. Според нея се изисква още много време, за да се направят всички проверки и да се отстранят порочните практики.

По думите й инженерингът е най-порочната практика, начин за надписване на сметката и е предпоставка за скъпо строителство.

„Ако дадено строителство струва един милион, чрез инженеринга може да нарасне и на три милиона“. Комитова поясни също така, че това е законова процедура и за институциите по-лесно е да се направи една обществена поръчка, в която е включено всичко – проектиране, строителство и надзор. „Вместо да направят за даден обект три обществени поръчки – за проектиране, за надзор и за строителство, се прави инженеринг за по-лесно и за по-скъпо.“

За строителството на магистрали чрез концесия тя подчерта, че трябва много точно да се прецени дали е приложимо в България. Давайки пример с АМ „Черно море“, тя посочи, че при една концесия, рискът е изцяло за концесионера. Прави се публично-частно партньорство, като държавата подкрепя с територия, отчуждителни процедури.

Тя коментира, че е необходимо връщане към пазарната икономика, към законност и поръчки без рушвети, без комисионни. Законите и нормите в строителството трябва да се променят с едногодишен срок на давност. По думите й строителството е сложен процес, който трябва да се координира и управлява по Закона за устройство на територията.

Всъщност никой не повдига въпроса, че регионалното министерство не е агенция за недвижими имоти, не е министерство на рушветите, не е и министерство на пътищата, нито на географията. Регионалното министерство трябва да развива политиките по развитие на регионите, да се грижи за тяхната свързаност както помежду им, така и със съседни нам държави чрез трансгранично сътрудничество. Тези политики трябва да се развиват чрез система от мерки, проекти и управленски решения, които да са планирани и обвързани с финансовите възможности на държавата.