През последните години ни е било по-студено, отколкото по-топло, казва Мария Франчишкович. „Миналата зима получихме сметки за 25 000 динара (около 215 евро) през декември и януари. Това е точно толкова, колкото е пенсията на съпруга ми.

Подобно на повече от 340 000 сръбски домакинства, къщата на тази пенсионерска двойка, живееща в Суботица, на границата с Унгария, е свързана към газопреносната мрежа, която идва основно от Русия и е така от десетилетия. През май 2022 г., по-малко от три месеца след нахлуването в Украйна, Сърбия на президента Вучич дори подписва нов тригодишен дългосрочен договор с Москва, което е в разрез с мнението на останалата част от Европа, която се стреми да се освободи от руския контрол, с няколко редки изключения. Целта на Белград беше да гарантира доставките на газ на преференциална цена в момент, когато цените на световните пазари се покачваха. А също и да си осигури подкрепата на Кремъл, която винаги е безценна, особено по отношение на Косово, се казва в анализ на РСЕ.

Днес, по данни на Евростат,

сръбските потребители плащат една от най-ниските цени на газ на Стария континент:

по-малко от 0,05 евро за кВтч. Сред 27-те държави само унгарците са в по-добро положение. Те също се снабдяват от Русия и се ползват от замразена тарифа от 2014 г. насам, като правителството покрива разликата. Ако разгледаме тенденцията обаче, ще видим, че именно в Сърбия увеличението на тарифите е било - далеч - най-силно през последните месеци. Именно на този фон Белград се опитва да предоговори бъдещия си дългосрочен договор, когато настоящият изтича през март следващата година.

През последните седмици Александър Вучич се опита да успокои, особено след телефонния си разговор с Владимир Путин на 20 октомври по повод 80-годишнината от освобождението на Белград благодарение на подкрепата на Червената армия. „Очаквам, че ще започнем да говорим за дългосрочно споразумение с Руската федерация“, заяви той, като увери, че цените, предложени от Москва, „са много добри“ и дори ще бъдат по-ниски от пазарните.

Деликатното финансово положение на „Газпром“ обаче може да доведе до повишаване на цените след 2025 г. През 2023 г. руският газов гигант регистрира първата си нетна оперативна загуба от 1999 г. насам. Това, разбира се, е последица от драстичния спад на износа му за Западна Европа, която беше основният му пазар преди войната в Украйна. Освен ако Кремъл не реши да предостави преференциални тарифи на определени клиенти по стратегически причини, с надеждата, че азиатският пазар, и по-специално китайският, ще се развие бързо.

Засега позицията на Газпром в Сърбия остава монополна. По данни на Сръбската агенция по енергетика (AERS) през миналата година почти 94 % от внесения в Сърбия газ е бил от Русия. През първата половина на 2024 г. делът е спаднал съвсем леко до 92 %.

Въпреки съобщенията и красивите снимки, засега азерският газ все още е в много маълк процент. Въпреки че се твърди, че от 1 ноември ситуацията е започнала да се променя. В края на септември министърът на мините и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович обяви, че е постигнато ново споразумение с азербайджанския ѝ колега за доставка на един милион куб. м газ всеки месец до 1 март, за да се справи с увеличеното потребление през зимата. Цената не беше оповестена публично, но след COP29 в Баку сръбският президент се зарече, че не са на дневен ред по-нататъшни увеличения на цените благодарение на „договореностите“, постигнати с Владимир Путин и Илхам Алиев.

Въпреки това това изглежда като

капка в морето,

като се има предвид, че Сърбия сега потребява малко над три милиарда куб. м. газ всяка година, като увеличението е значително след края на ограниченията по Ковида-19. Въпреки това в края на 2023 г. Сърбия вече празнуваше сключването на споразумение с Азербайджан за доставка на 400 млн. м3 годишно от тази година нататък. Освен факта, че това няма да покрие дори 15 % от годишното потребление на Сърбия, трябва да се каже, че изпълнението изостава от графика.

Амбициозната Дубравка Джидович Ханданович, рядко срещаният министър, който е преназначен на поста си, говори за увеличаване на азерския газ от 2027 г., когато доставките могат да достигнат един милиард м3 годишно. До тази дата Европейският съюз трябва окончателно да се откаже от руския газ.

„Руските доставки вече представляват по-малко от 8 % от газовия микс на ЕС“, отбелязва Предраг Груичич, ръководител на газовия сектор в секретариата на Енергийната общност - паневропейският договор, който обединява 27-те страни, шестте страни от Западните Балкани, както и Молдова и Украйна. „Има много други източници на газ, които са потенциално достъпни за Сърбия“, посочва той.

Докато Европейската комисия настоява за азерски газ, въпреки че това също е авторитарна и войнствена държава, Сърбия може да се възползва от други възможности. Словения, например, заложи на Алжир, активирайки отново своите необвързани мрежи. Режимът на Вучич използва тази организация по подходящ начин, за да защитава дипломатическите си интереси, както видяхме тази година със Сребреница, и поддържа добри отношения с Алжир.

Едно от ограниченията очевидно е инфраструктурата. Днес съществуващите газопроводи са насочени главно към Русия и са собственост на „Газпром“. Единствената алтернатива, по която се транспортира азерски газ, беше открита през декември 2023 г.: това е междусистемната връзка с България, която е свързана с терминала за втечнен природен газ „Александропулис“ в североизточна Гърция. Това е съвсем ново оборудване, финансирано от Европейския съюз. Според официалните данни от Баку максималният му капацитет е 1,8 млрд. м3 , което би оставило на сръбския пазар малко място за растеж.

„В дългосрочен план зависимостта от Русия може да бъде намалена до около 50 %, а може би и по-малко, само ако Румъния бъде включена в уравнението на общите доставки за Сърбия през следващото десетилетие“, отбелязва Драган Власавлевич, независим енергиен експерт. Това лято беше постигнато споразумение с Румъния за изграждане на съвместен газопровод с годишен капацитет от 1,6 млрд. м3 и дата на откриване 2027 г. По този газопровод трябва да се транспортира газ от Азербайджан, но също така и от други доставчици, включително Румъния, която залага на офшорни запаси в Черно море.

„Предстоящото спиране на доставките на руски газ през Украйна за европейските страни, обявено от властите в Киев от 1 януари 2025 г., ще превърне Сърбия в по-привлекателен транзитен маршрут за газ, пристигащ от други страни за държавите от Югоизточна и Централна Европа“, настоява Предраг Груичич. Според него е време Белград да оспори монопола, с който се ползва Газпром, и „да приеме мерки, които да позволят на новите доставчици да използват ефективно газовата инфраструктура“.

Но руските мрежи изпитват затруднения в Сърбия. От средата на 2000-те години насам държавната газоразпределителна компания "Srbijagas" се управлява от един и същ човек - Душан Баятович, член на Социалистическата партия. Тази партия, основана от Слободан Милошевич, успява да се задържи на власт като младши партньор в последователни мнозинства, заедно с Демократическата партия, а сега и с Прогресивната партия на Вучич. С един и същ лидер, Ивица Дачич, смятан за „човека на Москва“ в Сърбия.

Понастоящем

руският газ се доставя в Сърбия чрез „Балкански поток“,

разклонение на руско-турския газопровод „Турски поток“. До пускането му в експлоатация през януари 2021 г. този газ пристигаше през Украйна и Унгария. Дълго време през „Балкански поток“ течеше само руски газ, тъй като Сърбия беше решила да не прилага към него европейските правила за свободна конкуренция, които предвиждат отваряне към други доставчици. Това решение на сръбските власти предизвика силни критики от страна на Енергийната общност.

В крайна сметка 10 % от капацитета на газопровода беше отворен за други доставчици, както обясни сръбската Агенция по енергетика (АЕРС) пред радио Свободна Европа. „През 2023 г., освен собственика на газопровода, седем компании от ЕС и Швейцария използваха газопровода, а през първата половина на 2024 г. - три компании от ЕС и Швейцария“, се казва в писмения отговор на AERS.

Въпреки че това лято той сключи споразумение за лития с Европейския съюз, начело с Германия, и подписа договор с Франция за замяна на старите съветски МиГ-ове с лъскавите изтребители Рафал, не е сигурно, че Александър Вучич иска да скъса с Русия по отношение на газа. Това му позволява да запази своята „многостранна дипломация“ и известна независимост от Европейския съюз. Тази позиция е изключително изгодна от геополитическа гледна точка за неговия режим. И докато няма доказателства за обратното, все още няма европейски санкции, пряко насочени срещу „Газпром“, който все още снабдява Австрия или Унгария на неговия „приятел“ Виктор Орбан. I БГНЕС