Фредерик Кемпе, президент и главен изпълнителен директор на Атлантическия съвет

Но тази седмица не беше така. Срещата на върха на НАТО в Литва ще бъде запомнена както с публичните фойерверки по повод стремежите на Украйна за членство в Алианса, така и с резултатите, които включват пробив в членството на Швеция, най-подробните и стабилни планове за отбрана след Студената война и безпрецедентните ангажименти на Групата на седемте (G-7) за защита на Киев.

Нека започнем с фойерверките, необичайни в Алианса, воден от консенсус, който цени благоприличието и дискретността, и да завършим с историческите резултати.

Напрежението започна да нараства много преди срещата на високо равнище сред длъжностни лица от администрацията на Байдън и други съюзници в НАТО. На свой ред Украйна лобираше отвън с аргументи колко далеч може да стигне обвързването на Алианса във времето с покана и пътна карта за членство на Украйна.

За администрацията на Байдън беше въпрос на геополитическо благоразумие да се противопостави на всяка фиксирана времева линия за покана от страх, че това ще въвлече НАТО, а оттам и САЩ, в пряк конфликт с Русия. С оглед на президентските избори в САЩ догодина от една страна, а от друга с оглед на ядрените способности на Владимир Путин, защо да поемаме риск, особено като се има предвид, че пълноправното членство на Украйна така или иначе нямаше да дойде преди края на войната?

За по-нетърпеливите поддръжници на Украйна, особено, които са географски по-близо до руската заплаха, беше въпрос на стратегически императив и морално задължение да се изготвят послания, които предоставя повече яснота относно пътя и потенциалното време за покана за членство в НАТО, отколкото Вашингтон счита за приемливо. Няколко от тези поддръжници преди това са били окупирани и репресирани от Москва, така че те разбират стойността на гаранциите за сигурност на НАТО.

Дори самото членство да не дойде след известно време, те искаха да демонстрират максимална обща кауза за един народ, който по чудо и с огромна човешка цена се противопоставя на войната и реваншистките амбиции на Русия.

Задкулисният сблъсък

се разрази, когато украинският президент Володимир Зеленски, очевидно прочел черновата на комюникето от срещата на върха, което предстоеше да бъде публикувано, хвърли бомба в Туитър и в залата за преговори. Това, срещу което той възрази, беше текстът в края на параграф 11, който гласи: „Ние ще бъдем в състояние да отправим покана към Украйна да се присъедини към Алианса, когато съюзниците се съгласят и са изпълнени условията“.

Зеленски отвърна, преди черновата да бъде публикувана: „Безпрецедентно и абсурдно е, когато не е определена нито времевата рамка, нито за поканата за членството на Украйна. Докато в същото време се добавят неясни формулировки за „условия“ дори относно поканата на Украйна. Изглежда няма готовност нито да се покани Украйна в НАТО, нито тя да стане член на Алианса. Това означава, че се оставя прозорец на възможност да се пазари членството на Украйна в НАТО в преговорите с Русия. А за Русия това означава мотивация да продължи своя терор. Несигурността е слабост. И ще обсъдя открито това на срещата на върха“.

Не след дълго във Вилнюс се разпространи слух, че поне един съюзник е „нарушил мълчанието“, което на езика на НАТО означава, че след финализирането на комюникето и преди то да бъде публично разпространено, всеки съюзник може да се върне с възражение и подновяване на преговорите.

Въпреки че не е ясно какво се е случило след това. Длъжностни лица, участващи в преговорите, описаха сцени по време на срещата на върха, в която президентът на САЩ Джо Байдън и съветникът по националната сигурност Джейк Съливан стояха над документа и ръчно изготвяха промени. В крайна сметка позицията на САЩ относно украинското членство се оказа непоколебима, като дори се противопостави на опитите на поне още един съюзник да заяви най-малкото, че НАТО възнамерява да проучи начини да покани Украйна в Алианса веднага след 75-та юбилейна среща на върха във Вашингтон следващия юли.

Като се има предвид всичко това, се получи много слабо одобрителна реакция, когато Байдън, в пламенната си реч във Вилнюс, в която приветства „несломимия“ украински народ, пропусна да спомене или насърчи техните стремежи за членство в НАТО. Дори след като НАТО направи публично комюникето, напрежението все още тлееше.

На публичния форум на НАТО (съпътстващо събитие за срещата на върха, на което Атлантическият съвет беше съдомакин), украинската антикорупционна активистка Дария Каленюк, провокативно попита Съливан как да обясни на малкия си син, който спи в коридора им заради руските въздушни нападения, че Байдън не е готов да приеме Украйна в НАТО. Тя предположи, че това може да е „защото той се страхува от Русия, страхува се Русия да загуби, страхува се, че Украйна ще спечели“ или дори предположи, че „има задкулисни преговори с Русия“, при които са използвани надеждите на Украйна за НАТО като разменна монета.

Съливан беше сърдечен, но твърд с питащата, признавайки, че светът стои „в страхопочитание“ от начина, по който украинците правят жертви, когато около тях „адът вали от небето“. В същото време той скастри Каленюк, че прави „инсинуации“, които са „неоснователни и неоправдани“, и поиска тези инсинуации „да бъдат оставени пред вратата, за да можем да говорим помежду си добронамерено и добросъвестно“.

Освен това Съливан добави: „Мисля, че американският народ наистина заслужава известна благодарност“ както правителството на САЩ, така и останалия свят „заради готовността им да се активизират“ и да осигурят такава изобилна военна помощ на Украйна.

Британският министър на отбраната Бен Уолъс засегна подобна тема, като „предупреди предпазливо“, че Украйна трябва да изрази повече признателност към своите поддръжници.

Когато бе попитан от репортери за отговора му на Уолъс, Зеленски отговори: „може да ми пише как иска да му бъда благодарен“.

Ако не бяха фойерверките, вниманието на света щеше да бъде насочено по-специално върху резултатите от срещата на върха.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се отказа от възраженията си срещу членството на Швеция, отваряйки пътя за присъединяването й към Алианса. Това оставя Путин изправен пред по-голям и по-единен НАТО, укрепващ отбраната в балтийските държави и Далечния север.

Истински напредък дойде и от обещанието на страните от Г-7 (всички в НАТО с изключение на Япония), въпреки че то не е обвързващо, да предоставят на Украйна „трайна“ подкрепа. Всяка страна ще я определи индивидуално, включително повече отбранително оборудване, засилено споделяне на разузнавателна информация и разширение обучение, което драматично намалява вероятността от подкопаване на решимостта

В комюникето на срещата на върха на НАТО имаше много повече за отбранителните планове, засилените ангажименти за инвестиции в отбраната и по-дълбоките глобални партньорства, особено с лидери от Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея. Имаше и силно послание към Китай и предупреждения да не предоставя смъртоносна подкрепа на своите руски приятели за войната им в Украйна.

До края на срещата на върха и до свикването на преименувания и възстановен Съвет НАТО-Украйна, страстите бяха успокоени и дипломацията се намеси по въпроса с Украйна, въпреки че известна неприязън вероятно ще се съхрани.

Зеленски се прибра у дома не с покана от НАТО, а със снимки, подобни на семейни, заедно с лидерите на НАТО, както беше споменато в моята колона „Точки на инфлексия“ миналата седмица, и драматично различен тон от предишното му послание, което личеше от видеото, туитнато от него при завръщането му с влака у дома: „Връщаме се у дома с добър резултат за нашата страна и, което е много важно, за нашите воини... За първи път от независимостта ние формирахме основа за сигурност за Украйна по пътя й към НАТО. Това са конкретни гаранции за сигурност, потвърдени от седемте най-добри демокрации в света. Никога досега не сме имали такава основа за сигурност и това е нивото на Г-7… Много важно е, че през тези два дни на Срещата на [НАТО] ние сложихме край на всякакви съмнения и неясноти дали Украйна ще бъде в НАТО. Ще стане! За първи път не само всички съюзници са съгласни с това, но значително мнозинство в алианса енергично настоява за това“.

На заключителната сесия на Обществения форум на НАТО попитах литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис как историята ще запомни срещата на върха във Вилнюс. „Стратегически ние спечелихме“, каза той. „Ние се ангажирахме с членството на Украйна в НАТО“. Ландсбергис каза, че за разлика от ангажимента от 2008 година на срещата на върха на НАТО в Букурещ, който нямаше последващи действия, този път Алиансът и Украйна няма да губят нито един ден, поради неотложността, която войната на Путин постави пред всички.

Срещата на върха във Вилнюс „не е последната спирка“, каза той. „Трябва да я разглеждаме като мост. И следващата спирка е Вашингтон. И така, имаме цяла година. Много работа... Вашингтон всъщност може да бъде дори по-исторически от Вилнюс. /БГНЕС