Дипломат: Българската позиция е "Македония може да влезе в ЕС, но не и македонизмът"

Нашите историци имат пълното право да защитават нашите македонски позиции. Не виждам как ще постигнем напредък с такава твърда българска позиция, която има само една максима: Македония може да влезе в ЕС, но не и македонизмът, заяви в интервю пред ТВ Сител Марян Гьорчев – бивш македонски посланик в България, цитиран от БГНЕС.

Според него напредък в преговорите с България може да се постигне, само ако РС Македония даде ясно да се разбере, че не отстъпва от своите основни позиции, които в същото време са и част от европейската ценностна система. „Ако се държим така, ще убедим българите, че сме равноправни в диалога и че имаме своите искания, които те трябва да изпълнят, конкретно и по отношение на Гоце Делчев. Не трябва да позволяваме намеса във вътрешните работи на държавата“, заяви Гьорчев.

Българите имат своя гледна точка и тълкуване, „но ние не бива да приемаме да ни ги наложат, защото нашата историография е в съответствие с европейската историческа комунистическа и обществена наука. Ние сме съседи, но факт е, че трябва да имаме вяра в нашите ценностни основи“, подчерта той.

„Винаги съм твърдял, че вече 30 години правим погрешни стъпки по отношение на това как да се държим не само спрямо съседите, но и по отношение на цялостния процес на преговори с международните институции. Ние имаме много аргументи и факти, както историческите извори за термина Македония, така и по отношение на нашата държавност и в този контекст трябва да сме много силни. И така трябва да се държим. Не трябва да допускаме намеса във вътрешните работи на страната, както и България не позволява да се обсъжда македонското малцинство. Позицията им е недвусмислена – те не признават съществуването на македонско малцинство. В този контекст ние винаги трябва да отговаряме с достойнство – че има Съвет на Европа, който решава тези въпроси, които може да бъдат представени пред Съда в Страсбург. Винаги трябва да подчертаваме, че тъй като това са нашите ценности, тези хора там са част от македонската национална тъкан и ние, дори и да искаме, не можем да се откажем от тях, защото отказвайки се от тях, ние по застрашаваме македонската нация“, подчерта бившият посланик в София.

Според него Договорът за приятелство по някакъв начин поставя страната в неравностойно положение по отношение на македонското малцинство и по отношение на общата история, която българите „тълкуват като история на българския народ и тук се стига конфликт между двете общества“.

„Нека представим нашите научни възгледи и да помолим, ако не можем да намерим решение на този въпрос, да продължим с нашето, македонско историографско измерение на Гоце Делчев. Това е единственият начин да изградим равнопоставени отношения. Трябва повече да се доверяваме на нашата историческа комисия, да ѝ дадем време да каже, че поради несъгласие и поради необходимостта от създаване на среда за по-нататъшна работа, може би една среща може да бъде пропусната, да бъде отложена. Тогава ще проявим достойнство, ще проявим уважение към собствените си, но в същото време и към български ценности. Това създава доверие и можем да изградим равнопоставен диалог“, каза Гьорчев.

По отношение на днешното съвместно отбелязване на паметта на Гоце Делчев е нормално да има реакции на част от македонското общество, защото позицията на историците по този въпрос все още не е хармонизирана.

„Когато политиката поема щафетата за тълкуване на определени "исторически истини" или "обща история", без консултация с науката и гражданския сектор, реакцията на част от македонското общество на съвместното отбелязване на паметта на Гоце Делчев е нормална. В случая няма сътрудничество с науката и гражданското общество, така че реакцията на определена част от македонското общество, на историческата общност, писмото, което изпрати по отношение на разногласията, е нормална – защо да правим съвместно тържество, когато определената от Договора Комисия няма единни възгледи и препоръки как трябва да бъде отбелязвана тази наша велика македонска личност“, каза Гьорчев.

Според него би било интересно и двете страни да предложат честване на рождението на Гоце Делчев пред семейния му дом в град Кукуш с разрешението на Гърция или в село Баница да се отбележи 4 май – деня на неговата смърт.

„Това са европейски ценности и по този начин можем да говорим за Гоце Делчев“, смята Гьорчев.