Сърбия използва „Отворени Балкани“, за да прокара проекта си за „Сръбски свят“. В Белград все още съществува носталгия по бивша Югославия. И използват всички възможни инструменти, за да оказват влияние на съседите си, заяви пред БГНЕС Драгомир Младенов.
Основният актив на руската геополитическа стратегия тук, на Балканите, се основава на енергията. Затова е много важно да отстраним доколкото можем зависимостта си от нея.
В Западните Балкани виждаме множество проекти в последните години, например проектът „Отворени Балкани“. Ако отворим Гугъл, ще прочетем за този проект, че той е подкрепян от Русия, ЕС и САЩ. Но ако се навлезе по-дълбоко в нещата, ще видим, че основната фигура тук е американският пратеник за Западните Балкани Габриел Ескобар. Това, което той обаче казва, е че САЩ напълно подкрепят проекта „Отворени Балкани“, но само ако е изцяло икономически проект.
От всички балкански страни, само три са участници в проекта. И сред тези три страни, лидерите в проекта са Сърбия и Албания. Според твърденията, разбира се неофициални, Албания използва проекта по линията на идеята си за „Велика Албания“, а Сърбия го използва заради икономическата сила, от която се нуждае, за да прокара проекта си за „Сръбски свят“. От реториката на Белград става ясно именно това – че целта на този проект не е само икономическа.
В Белград все още съществува носталгия по бивша Югославия. И използват всички възможни инструменти, за да оказват влияние, защото според тяхната реторика навсякъде, където има сърби, е Сърбия.
Позицията на България е да показва подкрепа само в икономическото сътрудничество и по отношение на интеграцията им по пътя на ЕС.
На първото събитие на YEPP, на което аз присъствах през 2018 година в Белград, срещнах сръбския президент Александър Вучич и го попитах за българите в Босилеград. Това беше голяма изненада за него, защото срещата беше на европейско равнище, с млади европейци, и той не очакваше остри въпроси.
Младите политици като мен би трябвало да използват всички дипломатически канали в ЕС или чрез американските партньори, за да информират за ситуацията. Защото сега, в контекста на войната в Украйна и на напрежението около Тайван, дипломатите и анализаторите по света нямат просто физическо време за поглед върху всички проблеми. Затова трябва да разговаряме с нашите европейски партньори, за да разберат, че имаме проблеми. Разговори и използване на дипломатическите канали – това трябва да бъдат нашите действия.
Още от Свят
Рязък скок на дроновете край британски военни бази, Лондон засилва тревогата за заплахата
Инцидентите край военни обекти на Острова почти се утроиха за две години, като само през последните 12 месеца са регистрирани 340 случая
Сибига: Исторически ден - законът "Греъм" обърка сметките на Кремъл за отслабване на Запада
Украинският външен министър изтъкна, че докато планът на Москва се провали, Киев се подготвя за мащабно превъоръжаване
Удар по Москва: Тръмп подписа закона „Линдзи Греъм“
Законодателството взима на прицел енергетиката и военната промишленост на Русия, както и руския "сенчест флот" от танкери, с което на практика се засилва икономическият натиск върху Русия заради инвазията в Украйна