Европа отново е изправена пред избора между позитивната визия на центризма и разделението, страха и гнева на крайнодесните.

Резултатите от изборите за Европейски парламент през юни не доведоха до решаване на този дебат. Въпреки че новата десница набира сила на някои места, като цяло балансът на силите в Европа остава същият. Но макар да изглежда, че в Европа може би няма голям апетит за популизъм и екстремизъм, има дълбоки и истински оплаквания, които твърде много хора смятат, че не са били достатъчно адресирани от политическия център.

Екстремистките и популистките партии се възползват от реални страхове и разочарования - те не ги измислят. Те ги идентифицират и засилват, като се възползват от техния отзвук сред недоволните граждани. Така силата на новата десница не идва от качеството на нейните идеи - всъщност техните опростени решения са обречени на провал. Тя по-скоро се дължи на способността да се разбират и подчертават опасенията на хората.

Независимо дали става въпрос за промените, които миграцията може да внесе в националната идентичност, за съкращенията, породени от технологичния напредък, или за нарастващите разходи за живот, страховете на хората са реални и разбираеми. Проблемът не е в онези, които се отправят към урните, водени от тези страхове, и гласуват за някого, който смятат, че ги разбира. Проблемът е в по-ефективното предаване на центристкото послание.

Центризмът може да спечели спора по същество - той има решения за сложните предизвикателства, пред които е изправена Европа днес. Но привържениците му първо трябва да убедят голяма част от обществото, че искрено разбират тези страхове.

В първата си победна реч френският президент Еманюел Макрон заяви: "Ще направя всичко възможно, за да се уверя, че никога повече няма да имате причина да гласувате за екстремистите". Това би трябвало да е обединяващият призив на центристите. Предизвикателството е да се даде на избирателите ясна алтернатива, както и да се свържем с техните истински тревоги за бъдещето. Защото, както показаха неотдавнашните събития във Франция, дори ефективните и смели реформи може да се окажат недостатъчни, ако не са убедителни.

Само когато наистина разберем болката, която хората изпитват, можем да работим за предлагане на решения, които предлагат двете ключови неща, които центристите внасят на политическата маса - надежда и прагматизъм.

По своята същност центризмът е изпълнен с надежда за бъдещето, за общата ни способност да променим траекторията на обществото и да се справим с най-сложните проблеми. Той трябва да прегърне либералния патриотизъм, който съчетава както любовта към страната, така и ангажимента към либерално-демократичните ценности, заедно със силни действия за ефективен мултилатерализъм и транснационализъм - нещата, които държат нашите нации заедно.

Ако екстремистите наблягат на политиката на идентичността, центризмът трябва да подчертае силата на нашата обща идентичност, като изложи позитивна национална визия за страните, които обичаме, и силен ангажимент за глобални решения. И там, където екстремистите наблягат на опростенческия подход, центризмът трябва да обясни колко неприложими са решенията, предлагани от новата десница - и колко по-зле ще бъдат хората.

Центризмът в Европа ще трябва да се справи и с конкурентните напрежения между по-голямата интеграция и местната идентичност, глобализацията и местната индустрия, както и със заплахите за сигурността и гражданските свободи. Тези напрежения съществуват и само ако се стремят да ги балансират ефективно, политиците могат да претендират, че са прагматични. И този прагматизъм трябва да се превърне в реални резултати, в инициативи, които подобряват живота на хората и оказват осезаемо въздействие върху тяхното ежедневие.

И накрая, наред с надеждата и прагматизма, които са естествени за центризма, той трябва да предложи и ясна визия по основните въпроси - нещо, което вече се случва с цифровата и зелената трансформация. Тук няма място за разделяне на различията между дясното и лявото или за търсене на консенсус въз основа на най-малкия общ знаменател. Силната центристка политика задава ясен път за владеене на бъдещето.

Докато размишляваме върху резултатите от изборите това лято и си взимаме поуки от тях, е време европейските центристи да погледнат напред. Отговорът на възхода на нелибералната десница няма да дойде от нелибералната левица. И докато нашите приятели от основните десни и леви партии ще се изкушават да успокояват крайностите, центристите са тези, които трябва да отстояват твърдо позицията си. Социалдемократите или консерваторите може би ще почувстват, че ще им бъде по-полезно, ако създадат съюзи с крайностите на политическия спектър. Но те трябва да устоят на призива на сирените на популизма и да покажат, че умерената и прагматична политика може да даде резултати, пишат в анализ Яир Зиван и Сандро Гоци за "Политико", предоставен от БГНЕС.

Зиван е редактор и автор на книгата "Центърът трябва да се задържи - защо центризмът е отговорът на екстремизма и поляризацията". Сандро Гоци е бивш член на италианския парламент, настоящ евродепутат и генерален секретар на Европейската демократическа партия