Европейските избори през 2024 г. ще се проведат на 6-9 юни в 27-те държави членки на Европейския съюз. На тях ще бъдат избрани следващите 720 членове на Европейския парламент, предаде БГНЕС.

Около 373 милиона граждани имат право да гласуват за своите представители на десетите преки избори. Първите са проведени през далечната 1979 г. Това е вторият по големина демократичен процес в света - след Индия, където току-що приключиха националните избори.

Европейският парламент (ЕП) е единственият пряко избиран орган на ЕС, който представлява гражданите на неговите държави членки. Основните му функции включват договаряне на законите на ЕС с националните правителства, които са представени в Европейския съвет. ЕП също така одобрява бюджета на ЕС и гласува по международни споразумения и въпросите на разширяването.

Резултатите от изборите ще окажат пряко влияние и върху състава на следващия мандат на Европейската комисия, както и върху номинацията на следващия председател на Европейския съвет.

Като гражданин на ЕС можете да гласувате в страната, от която произхождате или в която пребивавате. Минималната възраст за гласуване се определя от всяка страна. Тази възраст е 16 години в Австрия, Белгия, Германия и Малта, 17 години в Гърция и 18 години в останалите държави-членки на ЕС, включително България.

Всяка държава има свои специфични правила, които уреждат организацията на гласуването.

Изборите ще се проведат на следните дати:

6 юни: Нидерландия

7 юни: Нидерландия: Чехия, Ирландия

8 юни: Чехия, Италия, Латвия, Малта, Словакия

9 юни: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия Румъния, Словения, Испания, Швеция

На последните избори за Европейски парламент, проведени през май 2019 г., гласуваха малко над 50,66% от имащите право на глас, което е с над 8% повече в сравнение с предишните избори през 2014 г.

Очаква се вотът, който се провежда на всеки пет години, да засили крайно десните партии на фона на нарастващото недоволство на основния центристки блок, което ще се отрази на въпроси, вариращи от изменението на климата и миграцията до външната политика и социалните права.

След като бъдат избрани, повечето политици се присъединяват към политическите групи според политическата си ориентация и идеология.

Двете най-големи европейски парламентарни групи исторически са дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и лявоцентристкият Прогресивен алианс на социалистите и демократите (С&Д). Либералите, представени в групата „Обнови Европа“ (ОЕ), и Зелените също са имали решаващо значение за формирането на мнозинства в ЕП.

Най-много депутати в ЕП има Германия (96), следвана от Франция (81), Италия (76) и Испания (61). България запазва 17-те места.

Прогнозите сочат, че основните блокове в политическия център на Европейския парламент - ЕНП и С&Д - ще останат начело, което вероятно ще позволи на Урсула фон дер Лайен да спечели още един мандат като председател на Европейската комисия.

Но тяхната „суперголяма коалиция“, която включва либералните партии в групата на „Обнови Европа“, вероятно ще загуби мандати поради общественото недоволство във Франция от партията „Ренесанс“ на президента Еманюел Макрон. По подобен начин се очаква „Зелените“ също да понесат удар, след като на предишните избори през 2019 г. постигнаха големи успехи.

В сравнение с изборите през 2019 г. се очаква групите на ЕНП и С&Д да останат стабилни, докато крайно десните Идентичност и демокрация (ИД) и Европейски консерватори и реформисти (ЕКР) се очаква да спечелят повече места в Европейския парламент.

Според някои прогнози големите победители да бъдат радикалната десница. ЕКР и ИД, доминирани съответно от „Италиански братя“ на Джорджа Мелони в Италия и Националния сбор на Марин Льо Пен във Франция, могат да получат за първи път повече от една пета от местата.

Крайнодесните групи се очаква да бъдат най-големите политически формации в поне пет държави от ЕС. Предвижда се групата на ИД да заеме първо място в Австрия, Белгия, Франция и Нидерландия, а ЕКР - в Италия, пише  БГНЕС