След седмици на удари с украински дронове на руска територия и трансгранични нападения, прелюдия към дългоочакваната контраофанзива, която сега набира скорост, е ред на Русия да отвлече вниманието и да дестабилизира своя враг. Разрушаването на язовир Каховка над река Днепър е много повече от психологическа игра. Това пише Financial Times.

Това ще има дълготрайни хуманитарни и екологични последици и военни последици. Русия, която контролира района, отхвърли отговорността и обвини украинския "саботаж“ за взрива на язовира. Тези твърдения са неправдоподобни. Киев нямаше какво да спечели от катастрофално наводнение. Възможно е конструкцията, повредена при предишни удари, да е поддала. Руските окупационни власти са позволили водата в резервоара да се повиши до необичайно високи нива, което би го направило случай на престъпна небрежност.

Но времето на произшествието изглежда твърде случайно за Кремъл, идвайки ден след като украинските сили засилват атаките си срещу множество цели по фронтовата линия по-далеч на изток. Това изглежда като начало на същинското контранастъпление, въпреки че Киев отказва да го нарече така. И Москва преди това показа намерението си да използва наводненията като оръжие.

Руските сили са  поставили експлозиви на язовира миналата есен, след като украинската армия освободи десния бряг на реката. Те атакуваха други водноелектрически централи в опита си да унищожат критичната инфраструктура на Украйна.

А миналия септември те изстреляха осем крилати ракети по язовир над близката река Ингулец, отприщи наводнения и възпрепятствайки напредването на украинските войски в района. Украински официални лица обвиниха руските сили, които контролират района, че са минирали генераторната зала на язовира и са я взривили. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Олексий Данилов твърди, че има "потвърдена информация“ за отговорната руска част.

Киев заявява, че язовирът Каховка може да е бил разрушен, за да спре войските му да използват островите на реката, освободени по-рано, като предмостия за амфибийно нападение в окупираната провинция Херсон. Нямаше вероятност това да е маршрутът за широкомащабна украинска контраофанзива. Но това може да стесни възможностите на Киев за по-малки атаки в южната част на страната в подкрепа на по-голям натиск другаде. Това може също така да позволи на Русия да преразположи войски в други по-уязвими части от своята отбранителна линия.

Междувременно украинските власти трябва да се борят с хуманитарна катастрофа, която неизбежно ще отклони вниманието на правителството от неговата критична лятна контраофанзива. Теоретично, липсата на вода в резервоара нагоре по течението на язовира застрашава водоснабдяването на Запорожката атомна електроцентрала. Но тъй като неговите шест реактора са затворени и се нуждаят от по-малко вода за охлаждане, езерцето на съоръжението трябва да е достатъчно. Все пак някакъв ядрен инцидент в Запорожие като оръжие за война сега изглежда по-малко неправдоподобен, отколкото някога.

Спукването на язовирната стена се вписва в изравнената със земята стратегия на Москва за унищожаване на жизненоважната инфраструктура на Украйна, влошаване на нейната икономика и изтощаване, а след това изселване на местното население. Съоръжението насочва вода за напояване към иначе сухите земеделски земи в южна централна Украйна, основна зона за производство на зърно. Той също така осигурява питейна вода за големите градове, включително Криви Рог, както и за окупирания от Русия Крим чрез канал.

Москва ще трябва да се бори с алтернативни източници на доставки за полуострова. Но за момента Кремъл изглежда по-зает с осуетяването на военния напредък на Украйна, където и както може. Разрушаването на язовира Каховка изпраща съобщение, че Москва все още е в състояние да ескалира войната си. Въпросът е докъде е готов да стигне. Тя иска Украйна и нейните западни съюзници да повярват, че има множество възможности.

Преводът е на "Фокус"