Заплахата от руската агресия и кривите сметки на Кремъл

Александър Левченко*

Полша и Великобритания активизират двустранното сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, разглеждайки Руската федерация като една от основните дългосрочни заплахи за европейската сигурност. Новото полско-британско отбранително споразумение е насочено към засилване на възпирането на Русия и разширяване на взаимодействието във военната, кибернетичната, разузнавателната и информационната сфера.

Полският министър-председател Доналд Туск подчерта, че Варшава се стреми към възможно най-тясна координация с Лондон в условията на нарастващи руски военни и хибридни заплахи. По негови думи Русия представлява стратегическо и дългосрочно предизвикателство за Полша, Великобритания, НАТО и цялата евроатлантическа общност, поради което двустранното партньорство трябва да бъде насочено към укрепване на колективната сигурност и 

повишаване на устойчивостта срещу външни заплахи.

Новото споразумение предвижда задълбочаване на сътрудничеството между въоръжените сили на двете държави, развитие на съвместни отбранително-индустриални проекти, координация в областта на киберсигурността, обмен на разузнавателна информация, както и засилване на способностите за противодействие на дезинформационни кампании и други форми на хибридно въздействие. Полската страна подчертава, че поради ключовата си роля в осигуряването на международна военна и хуманитарна помощ за Украйна страната се е превърнала в една от основните цели на руския информационен, разузнавателен и кибернетичен натиск

Подписването на полско-британското споразумение е част от по-широк процес на 

формиране на нова архитектура на европейската сигурност. 

По-рано Великобритания сключи подобни договорености с Франция и Германия, а Полша през май 2025 г. подписа отбранително споразумение с Париж и се подготвя да завърши преговорите по аналогичен документ с Берлин. В резултат се формира система на задълбочено взаимодействие между водещите европейски държави, която някои експерти разглеждат като неформален механизъм за укрепване на европейския компонент на НАТО.

Активизирането на отбранителното сътрудничество между европейските столици е обусловено не само от продължаващата руска агресия срещу Украйна, но и от стремежа на европейските съюзници да 

повишат собствената си стратегическа автономия 

на фона на дискусиите относно бъдещата роля на Съединените щати в гарантирането на сигурността на континента. Тези процеси отразяват нарастващото осъзнаване на необходимостта от увеличаване на отбранителните разходи, развитие на военните способности и засилване на координацията между европейските партньори.

Следва да се отбележи, че още в Стратегията за национална сигурност от 2020 г. Полша определи Русия като основен източник на външна заплаха. По същия начин публикуваният през юни 2025 г. Стратегически отбранителен преглед на Великобритания характеризира Руската федерация като непосредствено и дългосрочно предизвикателство за сигурността на Обединеното кралство и неговите съюзници.
Разпоредбите на новото споразумение показват, че водещите европейски държави все по-често разглеждат противопоставянето на Русия не като временна криза, 

а като дългосрочна стратегическа реалност

 Съответно акцентът се поставя върху увеличаването на отбранителния потенциал, укрепването на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана, развитието на отбранителната индустрия и повишаването на готовността за възможни кризисни сценарии.

Като отделно направление на сътрудничеството е определено развитието на съвместни отбранително-индустриални програми, включително производството на съвременни оръжейни системи, провеждането на мащабни военни учения и интегрирането на елементи от системите за противовъздушна отбрана. Значително внимание се отделя и на защитата на критичната инфраструктура, цифровите мрежи и информационното пространство.

Подходът на Варшава и Лондон отразява по-широкото осъзнаване, че съвременните 

заплахи имат комплексен характер 

и съчетават военни, кибернетични, информационни, икономически и политически инструменти за въздействие. Русия активно използва кибератаки, дезинформационни кампании, енергиен натиск, разузнавателна дейност и подкрепа за деструктивни политически сили като елементи от своята стратегия за влияние върху европейските държави.

Засилването на отбранителното сътрудничество между европейските съюзници също така показва, че очакванията на Кремъл за постепенно отслабване на западната подкрепа за Украйна не са се оправдали. Напротив, 

руската агресия се превърна в катализатор

за ускорено превъоръжаване на европейските държави, увеличаване на отбранителните бюджети и задълбочаване на военно-политическата координация. В дългосрочен план това може да допринесе за формирането на по-самостоятелна, технологично развита и устойчива система за европейска сигурност.
Паралелно с процесите на укрепване на отбранителното сътрудничество в Северна и Централна Европа, Румъния и България активизират усилията си за изграждане на инфраструктура за сигурност в Черноморския регион. Особено внимание се отделя на противодействието на дейността на руския „сенчест“ флот, използван за заобикаляне на международните санкции и осигуряване на руските експортни операции.

Министърът на външните работи на Румъния Оана-Силвия Цою съобщи за напредък в реализирането на съвместната с България 

концепция за хъб за сигурност на Европейския съюз в Черно море. 

В същото време продължава координацията между Румъния, България, Турция и Украйна в областта на морското разминиране, което е важен елемент за гарантиране безопасността на корабоплаването и функционирането на международните търговски маршрути.

Черно море остава един от ключовите театри на руската хибридна активност, където Москва съчетава военен натиск, икономическо влияние, механизми за заобикаляне на санкциите и информационни операции. По черноморските маршрути се осъществява транспортирането на руски петрол и други ресурси чрез схеми, насочени към минимизиране на въздействието на международните ограничения.

За Украйна Черно море има критично значение като основен маршрут за износ на селскостопанска продукция и осигуряване на външнотърговските операции. За Европейския съюз регионът е важен от гледна точка на енергийната сигурност, стабилността на логистичните вериги и защитата на критичната инфраструктура.

Новата стратегия на ЕС за Черноморския регион

предвижда създаването на механизми за постоянно наблюдение на ситуацията със сигурността, защита на морската инфраструктура, засилване на координацията в областта на разминирането и противодействие на незаконните транспортни мрежи. Реализирането на тези мерки има за цел да повиши устойчивостта на региона към военни и хибридни заплахи и да ограничи възможностите на Русия да използва морското пространство за заобикаляне на санкциите.

Създаването на черноморски хъб за сигурност свидетелства за постепенния преход на Европейския съюз от реакция на отделни инциденти към изграждането на 

комплексна система за сигурност на югоизточния фланг на Европа

В стратегически план тази инициатива ще допринесе за укрепване на позициите на ЕС в Черноморския регион, засилване на контрола върху морските превози и повишаване на ефективността на санкционната политика спрямо Русия.

Като цяло едновременното укрепване на отбранителното сътрудничество между Полша, Великобритания, Франция и Германия, както и развитието на нови механизми за сигурност в Черно море, свидетелстват за мащабна трансформация на европейската система за сигурност. Европейските държави все по-активно преминават към дългосрочно планиране и развитие на общи способности с цел възпиране на военните и хибридните заплахи, произтичащи от Руската федерация.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).