Вахакг Хачатърян, снимка: БГНЕС

"Имахме много успешна година в икономически план. Нека дам данни – към август тази година Армения се радва на икономически растеж от 13,8%. Бих искал да поканя вас, вашите приятели и близки в Армения, да можете да дойдете, да видите и да споделите вашите впечатления, защото ни е важно. Най-важното послание, което се надявам ще предадете на приятели, колеги и познати е, че арменците и арменските власти искат мир в региона, като властите правят всичко възможно да бъде подписан мирен договор с Азербайджан". Това заяви арменският президент Вахагн Хачатурян пред БТВ. 

"От дълги години на територията на Нагорни Карабах живеят местни, хора с арменска националност. Не сме го решили ние или вие. Ако се опитате да потърсите исторически извори, дори няма да намерите началото, защото са там от антично време. Аз съм техен сънародник. Но те са специални, защото винаги са живели там и винаги са се борили за правото си да живеят там. Те са се борили срещу крале и тирани, опитвали се да ги контролират, било то срещу Тамерлан, персийците, турците, руснаците. Но след XIX век, когато руските сили навлизат в региона, е имало определен мир, при който нашите сънародници в Нагорни Карабах са имали възможност да развиват културен, творчески живот, защото не са били гонени или преследвани. Най-важният проблем, както винаги, е въпросът за самосъзнанието. Окупиращите винаги са имали една цел – "Или живеете по нашите правила, а ако не искате си тръгвате". Тези хора са се борили и са доказали, че ще живеят там, като са опазили и идентичността си. В наше време, проблемите се коренят в края на Съветския съюз, когато е имало усещането, че всички малцинства в региона ще могат да се отделят, да получат независимост. Тогава започва движение – движението Карабах. Азербайджан не го приема, не приема, че хората имат право да определят сами съдбата си, което довежда до сблъсъци, продължаващи и до момента, с периоди на различна ескалация, хиляди жертви, прокудени семейства и то от двете страни. Загубите са от двете страни. Войната не води никого към добро. Когато войната свърши, тогава всички и печелят, и губят същевременно. За съжаление до момента не сме намерили допирни точки с Азербайджан. Опитваме се да го направим. Винаги сме имали нужда от посредници, защото прекият диалог се оказва неуспешен и това е причината да отнема толкова дълго. И последно – има още една истина. Не всичко зависи от нас. Нашият регион е много привлекателен и политическите играчи в региона са много, всеки от тях има свои интереси, а да бъдат удовлетворени интересите на всички е изключително сложно. Това е една от основните причини за продължаването на войната", каза още Хачатурян.

Той коментира и войната в Украйна: "Разбира се, няма как да не ни се отрази. Не знам дали сте запознат, но по официални данни 450 хиляди арменци живеят в Украйна. Това показва пряката връзка за всеки от нас, арменците. От друга страна 2 милиона, ако не и повече арменци живеят в Русия. Разбираемо е защо сме притеснени. Второ, имаме политически, икономически и стратегически връзки с Русия, продължаващи и до момента. По един или друг начин, може и да не е пряко, но оказва влияние върху нас. Като член на Евразийския икономически съюз, факторите, засягащи този съюз, касаят и нас. Това значи, че сме тясно свързани с Русия. Също така винаги сме имали добри отношения с Украйна – и икономически, и политически. И в това отношение пак има проблем за нас. За нас беше изключително важно да не участваме в този конфликт. А даже обратното, ако имаше някаква възможност да го избегнем, да помогнем да се разреши въпросът. Мога да кажа, че целите, които сме имали до момента, сме ги постигнали. Но разбираме, че колкото повече продължава, толкова повече проблеми би създало за нас. В това отношение и ние сме страна, имаща интерес конфликтът да бъде прекратен възможно най-скоро", коментира Хачатурян. 

"Конфликтът между Израел и Ливан продължава още от 70-те до днес. Ще отбележа още нещо много важно – в Ливан имахме доста голяма арменска общност през 70-те – заради продължаващите конфликти, общността се смали. За нас винаги е било важно да се разреши този конфликт. Смятам, че това споразумение е победа не само за тях, но и за всички. Всеки конфликт трябва да се разрешава на масата за преговори, както се опитваме да направим с Азербайджан. Вярваме в дипломацията и сме убедени, че конфликтите трябва да се разрешават с преговори. Може да има редица условия, като да се уважава териториалната неприкосновеност на отсрещната страна, да се отварят граници и връзки, да се обсъждат въпроси, свързани с войните до момента – защото и от двете страни всеки има искания към ответната страна – например за безследно изчезналите, за карти с разпределението на мини, но всичко това е въпрос на преговори. Не е нужно да нарамваме с оръжия и да се бием едни с други. Нека Ви уверя, че този процес тече в момента. Има и медиатори – Русия, Европейския съюз, а и вие като член на ЕС, САЩ, формата на Минската група, която не работи в момента, но теоретично би могла да сработи. А и както казахте, намери се разрешение на конфликт, продължаващ от 70-те – защо да не успеем и ние да намерим решение? А и още нещо, което пречи и на нас, а и на много други за разрешаване на проблемите – всички страни мислят, че най-важното е "нашият конфликт", сякаш няма други подобни в света и всеки трябва да е загрижен за нашите проблеми, но това не е така. Сигурен съм, за жалост, че има много подобни спорове при много нации, народи. Но трябва да се намери разумна основа, около която да се преговаря и да се намери решение. Тази разумна основа е философията за мирно съжителство. Не мисля, че има хора, които искат да воюват, това е непривично за нормални хора. Обратното, с когото и да разговаряте, всеки иска мир, защото развитието и благополучието могат да бъдат постигнати само в мирно време. Най-добрият пример е Втората световна война. Най-важният урок, според мен, в живота е от отношенията между Германия и Франция след Втората световна война. След като воювали, при това векове наред, съседни държави, отнемащи си територии, връщащи ги отново, накрая намират начин да съжителстват. Общността за въглища и стомана, начало на Европейския съюз, е начало и на съвместното им съществуване. Според мен това е чудесен пример, който да накара всички страни, участващи в конфликт, да се замислят", каза още арменският апартамент.

Последвайте Faktor.bg в