"Приемането на Македония като член на НАТО сигурно е един от най-важните моменти в нейната съвременна история. Според мен, след получаването на независимост през 1991 година, това е един от най-важните моменти в историята на нейното съществуване", заяви в интервю за Георги Коритаров македонският историк професор Драги Георгиев, съпредседател на Смесената българо-македонска историческа комисия. 

"Това означава много за укрепването на Македония като държава и на нейните граждани. Онова, което беше желание през последните три десетилетия да се присъединим към Европа, към европейските и световните народи, бих казал към водещите народи, се осъществи с приемането ни в НАТО. Това е една огромна придобивка за Македония и за нейното бъдеще, и стабилност от гледна точка на икономиката и на нашата идентичност", коментира той. 

По думите му, пвреме на двете години, откакто работи съвместната комисия, понякога от българска страна било "подсказвано", че България ще гласува за начало на преговори с Европейския съюз, че трябва България също така, в процеса на тези преговори с ЕС да даде съгласие за определени области, които се разглеждат. 

"Това беше понякога използвано в разговорите като натиск. Не смятам, че това можеше да се изпълни от българска страна и не смятам, че и Македония, със започването на преговорите с Европейския съюз и с членството в НАТО, по някакъв начин ще злоупотреби с това. Сега, казано на политически език, нашата позиция е по-добра. Вече не виси над нас това условие за започване на преговори с Европейския съюз, за НАТО. Това вече няма да присъства като един вид условие и в този смисъл може да се каже, че вече сега нашата позиция е по-лесна. Няма да се страхуваме толкова. Но и не мисля, че това е причина сега ние да се отнасяме неотговорно и да злоупотребяваме с тази позиция", категоричен е историкът. 

Според него, работата на смесената комисия трябва да продължи. 

"Само с диалог, с разговор може да се преодолеят тези недоразумения, преди всичко исторически, между България и Македония. Докато е прекъсната работата на тази комисия, ще остане едно чувство, че това добросъседство между България и Македония не е искрено и че няма желание да се преодолеят някои исторически въпроси, които обременяват отношенията между двете държави вече 60-70 години", смята проф. Георгиев. 

"Споделям усещането, че концепциите на България и на Македония за интерпретация на историята, се различават твърде съществено. Аз имам свое виждане по този въпрос. България трябва да промени виждането си към Македония за настоящето. Трябва да признае тази реалност, която е създадена на територията на днешната Република Северна Македония. От друга страна македонската историография трябва малко по-смело и по-открито да заговори за миналото. В този смисъл докато в двете държави политиката и историографията стигнат до тези две виждания едновременно, растат и преодоляват тези радикални схващания, националистични схващания за миналото или за днешната реалност, тогава мисля, че може да се стигне до резултат. Всъщност това може да върви паралелно: и в Република България, и в Македония.

България признава съвременните реалности в Република Северна Македония, само че бележи в своята интерпретация като начало на създаването на македонска нация и македонски език, и производните атрибути на идентичността, решенията на Коминтерна и по-специално 1946 година. Тук е един от основните проблеми, с който и аз не мога да се съглася. Не може да се приеме формирането на македонската нация с декрет от Коминтерна през 1944 година със завършването на Втората световна война, защото това е сформирана държава от АСНОМ и неговите документи.

Ако българската страна е готова да приеме, че процесът на създаване на съвременната македонска нация е започнал някъде през втората половина на 19 век, когато имаме обективно поява на македонизъм, без значение как ще го дефинираме – политически, национален, сепаративен, териториален, съществуват елементи, които показват процеса на създаване на една отделна идентичност. Аз не мога да се съглася ние да разговаряме за съществуване на македонска нация от 1944 нататък, създадена с декрет, имайки преди това един голям брой на хора, на интелектуалци, на преподаватели, които ще потвърдят идеята за създаване на нещо ново по тези земи. И тук е един от тези спорове, които все още представляват препъни камък в дискусиите", категоричен е историкът. 

"Тези две събития – декларацията на българския парламент и след това реакцията на Българската академия на науката на декларацията на македонската академия по отношение на езика, както и някои моменти в работата на нашата комисия, когато българските колеги на осмата среща в Охрид настояваха да не се използва прилагателното "македонски", като например "македонски историци", "македонска държава", а да се говори за "историци на Република Северна Македония", "история на Република Северна Македония", респективно изхвърлянето на прилагателното "македонски", доведе до едно голямо недоверие в работата на комисията. Затова повторното започване на работата на комисията, след тази пауза, която сега правим, може би ще трябва да бъдат разгледани принципите, около които ние се съгласихме в началото да работим и това рестартиране може би трябва предварително да бъдат поставени някои други основи с цел да тръгне по-добре работата на комисията. Декларацията и на БАН, и на Българското народно събрание по отношение на Македония, за съжаление според мен не създава атмосфера на доверие и на по-лесна работа на комисията", коментира проф. Георгиев.

На въпрос, смята ли, че България ще се възползва от правото си на вето в ЕС, ако не бъде реализирана, близка до българските разбирания, историческа концепция проф. Георгиев отговаря:

"Вярвам, че България, като пълноправен член на Европейския съюз, ще продължава да защитава своите интереси, обаче не мисля, че тя ще експлоатира това толкова много и безусловно ще стои на тази позиция. Това се отнася и за македонската страна. Македонската страна не може да стои на радикална позиция и да не се променя в някои отношения. Все още съм оптимист и вярвам, че може да се постигне решение по тези въпроси. В крайна сметка българският и македонският народ са най-близки народи. Ако ние не можем да намерим между нас решение, то това би било една голяма трагедия за тези наши отношения".