От гледна точка на членовете на ЕС има две различни Русии. Тази разлика беше очевидна и на срещата на върха на лидерите на ЕС, която се проведе на 24-25 юни, пише в коментар за Анадолската агенция Иляс Кемалоглу.

Русия и руснаците винаги са били възприемани от европейските страни като „различни“. Когато княз Владимир приема християнството през 988 г. и влиза в политическата и културна сфера на влияние на Византия, руснаците се отделят от останалата част на Европа. Под управлението на тюркско-ислямската държава „Златната орда“ (1242-1480) Русия се отдалечава още повече от Европа. В западните източници Москова Рус е изобразена като „източна“ държава. Въпреки че с реформите, инициирани от Петър I в началото на 18 век, Русия започва да се озападнява, тя не престава да се смята за „различна“. В същото време Русия в периода след Петър I започва да играе важна роля в историята на Европа. По време на управлението на Александър I руските войски влизат в Париж, а в края на Втората световна война - в Берлин. Русия няколко пъти играе активна роля в преразпределението на Европа, и по време на Студената война успя да спечели част от Европа. С разпадането на Източния блок и Европейския съюз (ЕС), провеждащ политика на бързо разширяване през 2000-те, Европа се превърна в единно цяло, каквото рядко се среща в нейната история, а влиянието на Москва в Европа приключи.

Русия беше загрижена за разширяването на ЕС, както и за разширяването на НАТО. Защото Москва искаше „новоприсъединените републики на ЕС“ да останат в зоната й на влияние след Студената война, да служат като буферна зона между Русия и Европа. Когато братята славяни също станаха членове на ЕС, Москва най-накрая загуби влиянието си в Източна Европа, където преди беше силна. Освен това тази загуба имаше не само аспекти, свързани с политиката и сигурността, но и икономически аспекти. Разширяването на ЕС имаше и друга негативна страна, която Русия дори не можеше да предвиди от самото начало. Новите членове на ЕС, които само преди няколко години празнуваха 1 май като Ден на труда, а сега като Ден на присъединяване към ЕС, бъдейки в същото време членове на НАТО и близки съюзници на САЩ в региона, станаха апологети на по-строгата политика спрямо Русия в ЕС.

Първите години на членство на страните от Източна Европа в Европейския съюз попаднаха в периода на "романтичните" отношения между Русия и Запада поради борбата с международния тероризъм. Въпреки това, особено след опитите за цветни революции в Украйна, отношенията между Русия и ЕС отново започнаха да се влошават. Бившите съюзници на Москва също бяха в челните редици на западните политики за демократизиране на постсъветското пространство. Полша пое важна роля за довеждането на прозападните политици на власт в Украйна и Беларус, където по-рано са се намирали нейни земи, и Румъния - в Молдова, с която има исторически връзки.

Както балтийските републики са със значително руско население (например около 20% от населението на Естония и Латвия са руснаци), Полша и други страни от историческите врагове на Русия продължават да възприемат Русия като заплаха. Поради тази причина тези страни искат руското влияние в постсъветските републики, разположени между тях и Русия, като Украйна, Беларус, Молдова, да намалее, така че тези републики бързо да се интегрират със Запада, предимно с ЕС, и отношенията с Русия да се запазят ограничени. Поради същата загриженост тези антируски държави практически се надпреварват за разполагане на военни бази на САЩ и НАТО. Важна роля за това играе фактът, че Русия е оборудвала с важни въоръжения Калининград, който се намира в средата на балтийските републики и няма сухопътна граница с Русия. Освен това има големи различия между страните в интерпретацията на исторически събития, предимно от Втората световна война.

Страните от ЕС страдат от санкциите не по-малко от Русия

В същото време отношенията на Русия със „старите“ европейски държави са на друго ниво. Въпреки дискомфорта на Москва от разширяването на ЕС в началото на 2000-те години, беше установено тясно сътрудничество между Русия, Германия и Франция, страните заедно се опитаха да устоят на хегемонията на САЩ. Идването на власт на Ангела Меркел в Германия и Никола Саркози във Франция слага край на този тристранен съюз. С намесата на Москва, първо в Грузия, а след това и в Украйна, отношенията на Русия с водещите страни от ЕС също влязоха в застой. ЕС не успя да предостави конкретна подкрепа нито на Грузия, нито на Украйна, но реши, заедно със САЩ, да наложи многостранни санкции срещу Русия.

Въпреки че ограниченията, наложени от ЕС върху Русия, продължават да съществуват и днес, отношенията Русия-ЕС са по-добри от отношенията Русия-САЩ. За това има основателни причини. На първо място, страните от ЕС - както стари, така и нови членове - са големи потребители на руски природен газ. Русия продава на Европа, включително Турция, около 200 милиарда кубически метра природен газ годишно. Най-важните потребители на Русия в Европа са Великобритания, Германия, Италия, Холандия, Франция, Австрия. Заедно с маршрутите през Украйна и Беларус, които отдавна се използват за износ на природен газ, през последните години Русия реализира проекти като „Северен поток“ и „Турски поток“. Въпреки санкциите, наложени на Русия, натискът на САЩ върху ЕКС за намаляване зависимостта от Русия в енергийната област и съпротивата на някои страни от ЕС нва тези енергийни проекти, Кремъл реализира желаните проекти, включително „Северен поток-2“.

Търговските отношения между Русия и водещите европейски държави също са от голямо значение за страните. Русия е важен пазар за тези страни, а ЕС е водещият търговски партньор на Русия. През 2013 г., преди влошаване на отношенията, обемът на търговия между Русия и ЕС е бил 417 млрд. долара, а през 2020 г. - 219 млрд. долара. С други думи, страните от ЕС страдат не по-малко от Русия от санкциите, наложени от ЕС срещу Русия. Трите най-важни търговски партньори на Русия в ЕС са Германия (41,9 млрд. долара), Холандия (28,6 млрд. долара) и Италия (20,2 млрд. долара). Освен това старите членове на ЕС - за разлика от новите - възприемат Русия като важна буферна зона в сферата на сигурността и сила, която играе активна роля на международната сцена, предимно в Близкия изток. Освен това, значението на Русия нараства пред лицето на все по-могъщия Китай.

Разделяне на срещата на върха на ЕС заради Русия

Както се вижда, от гледна точка на членовете на ЕС има две различни Русия. Тази разлика беше очевидна и на срещата на върха на лидерите на ЕС, която се проведе на 24-25 юни. На срещата на върха германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон предложиха да се проведе среща на върха Русия-ЕС . Докато Италия и Австрия подкрепиха тази инициатива, десет държави, предимно страните от Източна Европа, се противопоставиха на срещата с Русия. Предложението на Меркел за провеждане на среща на върха с Русия, фактът, че страните от Западна Европа подкрепиха това предложение, а страните от Източна Европа се противопоставиха, може да се обясни с обобщената по-горе динамика.

Дългогодишните членове на ЕС смятат, че санкциите, въведени от 2014 г., не дадоха желания резултат, Москва не възнамерява да предприеме стъпки назад и наложените ограничения имат отрицателно въздействие върху икономиките на самите тези страни. От друга страна, фактът, че след отделянето на Великобритания от Европейския съюз, тежестта на ЕС падна върху плещите на Германия и Франция, също тласка Берлин и Париж да търсят нови изходи. Споменатата инициатива на Меркел обаче срещна ожесточена съпротива от страните от Източна Европа. В резултат на това срещата на върха не успя да вземе решение за среща между ЕС и Русия, докато беше решено да не се отказват от старите санкции и дори да се обмислят варианти за нови ограничения.

От друга страна, срещата на върха се съгласи да развие сътрудничество с Русия по въпросите на здравеопазването, климата, екологията и външната политика (като ядрената програма на Иран, Сирия, Либия). Въпреки че тази среща не даде зелена светлина на срещата между ЕС и Русия, водещите страни от ЕС, очевидно, ще продължат, от една страна, да включат руската тема в дневния ред на организацията, а от друга, да отделят приоритетно внимание на потенциала за сътрудничество с Русия. С други думи, страни като Германия, Франция, Италия ще се опитат да разширят двустранните си отношения с Русия.

Трябва да се каже, че от гледна точка на Москва, резултатите от срещата на върха не бяха изненада. Евентуална среща на върха Русия-ЕС несъмнено може да инициира излизането на Русия от изолацията и да допринесе значително за руската икономика. Но дори и в сегашната ситуация има някои положителни аспекти за Кремъл. На първо място, ЕС започна да говори все по-често за необходимостта от диалог с Русия. Второ, Москва интерпретира акцента на ЕС върху развитието на сътрудничество с Русия като признание за успехите й в Близкия изток и Кавказ през последните години, дори от Брюксел. От тази гледна точка ЕС наистина се нуждае от Русия повече, отколкото Русия се нуждае от ЕС. Европейският съюз, загубил политическото си влияние на международната сцена, и от Москва започна да се възприема като сателит на САЩ. Друг плюс на сегашната ситуация за Русия са плановете на такива страни, като Германия и Франция, да се съсредоточат върху комуникацията с Русия чрез двустранен диалог. Всъщност тази ситуация допълнително ще отслаби ЕС. Точно както пукнатините в НАТО играят в полза на Русия, разногласията в ЕС също са в интерес на Москва.

Очевидно през следващия период отношенията между ЕС и Русия ще зависят от много фактори. На първо място, това е хармонията в рамките на съюза, динамиката на решаване на проблема в Източна Украйна и усилията на Русия в тази посока, руско-американските отношения, необходимостта от Русия за Запада за противодействие на Китай. Русия, която се опита да стане част от Европа през 90-те години на миналия век, отдавна няма такава цел в дневния ред и сега Москва вижда себе си като отделна и независима държава. Освен това Русия смята, че ЕС се нуждае повече от нея, отколкото тя – от ЕС. В тази връзка Москва, макар и застъпвайки се за диалог с ЕС, е малко вероятно да предприеме стъпки назад по въпроси, които създават проблеми в отношенията с ЕС, и дава ясно да се разбере, че нормализирането на отношенията с ЕС също се намира в ръцете на ЕС.

Превод: БГНЕС