В Европа, "гладна за ваксини", но също така богата на пари, ловът за повече внос накара държавите да търгуват помежду си, да мислят за покупки от Русия и Китай, но също така и да обмислят предложения от посредници, приближаващи се до нейните граници.

Тази картина широко отразява "Ню Йорк Таймс", подчертавайки, че на фона на ескалиращия гняв заради забавянията на ЕС, изпреварен от много други богати държави в надпреварата, много държави-членки се отдалечават от общата стратегия, която досега се оказа не особено адекватна.

Според статията ситуацията е довела до появата на огромен черен - или най-малкото сив - пазар, с оферти, идващи от цял ​​свят, често на прекомерни цени. Според американския вестник бъдещи продавачи са се обърнали към правителствата на страните, предлагайки 460 милиона дози ваксина, според изследването на органа на ЕС срещу корупцията.

И докато някои държави остават ангажирани с плана за доставка на ваксини на Съюза, те в същото време се опитват да преговарят директно с фармацевтични компании, като същевременно гледат към „тъмния“ отворен пазар, където несигурността преобладава, както за продавачите, така и за тях самите. Всъщност, продължава статията, някои страни са се съгласили да набавят ваксини и от двете страни и "някои от тях вече имат много причини да съжаляват за това".

Досега почти 5% от европейците са получили поне по една доза от ваксината. За разлика от тях, САЩ са с 14%, Великобритания с 27% и Израел, който е най-напред в световен мащаб с 53%, според световната база данни, както и тази на правителствата.

Забавянето превърна "политиката на ваксиниране" в токсично поле. Особено след като бившия член на ЕС, напуснал доброволно, Великобритания, е по-напред, напредвайки също с плановете за отваряне на страната, за разлика от държавите от Съюза, които остават в състояние на строго заключване, под нарастваща заплаха от мутации, но също така и заплаха за икономиките да потънат във все по-дълбока рецесия.

През последните месеци на 2020 г. няколко държави избраха да се откажат от съответните си дялове за броя ваксини, закупени от ЕС. Голяма част от това беше заради по-малко богатите страни, с по-слаба инфраструктура и невъзможност за достъп на населението. Други се отказаха от ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna, които изискват съхранение при много ниски температури, и се фокусираха върху по-евтината ваксина на AstraZeneca.

И тогава дойде въпросът за съкращенията в доставките от англо-шведската компания, изострящи проблемите, заедно с изразените съмнения относно ефективността на нейната ваксина при по-възрастното население.

Всяко решение на която и да е държава да се откаже от доставките е еквивалентно на политически динамит и започнаха обвинения, отбелязва "Ню Йорк Таймс", цитирайки примера с Полша. Варшава се отказа от някои от своите дългоочаквани дози на Moderna в края на тази година, вярвайки, че няма да й се отрази в толкова голяма степен, тъй като чака няколко доставки на AstraZeneca и евентуално ваксината на Johnson & Johns.

„Никога не бих се отказал от закупуването на безопасни и ефективни ваксини“, каза Андрей Халицки, полски евродепутат. "Като бивш министър мога да ви кажа, че според мен това е престъпно деяние, нарушение на задълженията."

В същото време германски служител заяви, че Берлин е осигурил 50 милиона дози на Moderna, много повече от населението на Германия. Европейските служители обаче потвърдиха, че Германия е получила "поне част" от допълнителните дози от други държави-членки. В същото време Берлин си осигури противоречиво двустранно споразумение с Pfizer и BioNTech за допълнителни 30 милиона ваксини по-късно през 2021 г., което предизвика възмущение в ЕС, както и в очите на повечето страни - най-богатата държава в Съюза, подкрепяща стратегия за колективни доставки, в същото време действа самостоятелно. Брюксел се опасява, че подобни споразумения могат да подкопаят колективната покупателна способност на ЕС, нарушавайки графика за получаване на ваксини от всички 27 държави-членки.

Различия има и в други страни. Нидерландия осигури 600 000 дози на Pfizer от други държави-членки. Франция не е оповестила публично никакви възможни сделки, но министър-председателят Кастекс даде да се разбере, че парижката директива е ясна: „Ако има налични ваксини, ние ще ги закупим незабавно“. Унгария от своя страна одобри и купи едностранно руски и китайски ваксини, а Хърватия и Чехия мислят по същия начин, като министър-председателят на последната Андрей Бабиш подчерта, че е получил предложения от доставчици в Дубай и другаде.

Всъщност, според "Ню Йорк таймс", подобни предложения са достигнали и до офисите на висшестоящите в други страни, като например Гърция, съобщава БГНЕС.