Беше допусната съществена политическа грешка от страна на президента Макрон, смята той
"Франция навлиза в абсолютно непознати води", прогнозира пред БНР Стефан Манов.
"Там няма коалиционна култура. Инструментите на Петата република дават лесно мнозинство в парламента. Сега обаче такова няма да има. Държавата става неуправляема. Политическите коментатори говорят за криза на режима".
Беше допусната съществена политическа грешка от страна на президента Макрон при оценката на ситуацията, отбеляза той.
"Недооцени нито способността на левицата да се обедини, нито факта, че че вотът на хората, които гласуваха за партията на Марин льо Пен, не е просто протестен, а представлява доста по-дълбочинен процес".
Крайнодясната партия "Национален сбор" се превръща в доста по - представителна за населението сила, посочи Манов.
"Във френското общество тлее един огромен разлом, от който избликват гейзери и лава през последните години, но политическият, медиен, а и културен елит не желае да отдаде внимание".
Манов даде за пример протестите на жълтите жилетки и на фермерите.
"58% от работниците гласуват за партията на Марин льо Пен. Левицата загуби социалния аспект".
Той обясни още, че като водеща мотивация за избора на първи тур е била посочена покупателната способност – доходите и инфлацията.
"Втората е миграцията".
Манов разказа, че системата във Франция е мажоритарна и изборите се провеждат в два тура.
"На втория могат да отидат трима, дори четирима кандидати, стига да са постигнали определен резултат на първия. Трети кандидати се оттеглиха, за да се направи т.нар. "републикански санитарен кордон" против "Националния сбор". Но в този ход се изтриха всякакви разлики и граници между партиите. Става дума за доста безпринципни неща. Това създава се усещането у хората, че има някакъв елит, който им пречи да направят свободен избор".
Победителят от първия тур на парламентарните избори във Франция - крайнодесният "Национален сбор", ще спечели далеч по-малко депутатски места от необходимите за мнозинство в новото Национално събрание. Това показва проучване на Harris четири дни преди балотажа. Според допитването "Националният сбор" ще вземе между 190 и 220 мандата. Потенциалният му партньор - "Републиканците", ще излъчат най-много 50 депутати. Това означава, че дори с тяхна помощ Льо Пен няма да може да събере 289 гласа, необходими, за да управлява.
Допитването беше проведено след като повече от 200 кандидати на левицата и центъра се оттеглиха от участие в балотажа в своите избирателни райони, за да допринесат по този начин за консолидиране на вота срещу крайната десница.
Новото проучване на Harris потвърждава, че лагерът на президента Еманюел Макрон ще остане трета сила в идеологически раздробен парламент, отбелязва Ройтерс.
Фактор
"Там няма коалиционна култура. Инструментите на Петата република дават лесно мнозинство в парламента. Сега обаче такова няма да има. Държавата става неуправляема. Политическите коментатори говорят за криза на режима".
Беше допусната съществена политическа грешка от страна на президента Макрон при оценката на ситуацията, отбеляза той.
"Недооцени нито способността на левицата да се обедини, нито факта, че че вотът на хората, които гласуваха за партията на Марин льо Пен, не е просто протестен, а представлява доста по-дълбочинен процес".
Крайнодясната партия "Национален сбор" се превръща в доста по - представителна за населението сила, посочи Манов.
"Във френското общество тлее един огромен разлом, от който избликват гейзери и лава през последните години, но политическият, медиен, а и културен елит не желае да отдаде внимание".
Манов даде за пример протестите на жълтите жилетки и на фермерите.
"58% от работниците гласуват за партията на Марин льо Пен. Левицата загуби социалния аспект".
Той обясни още, че като водеща мотивация за избора на първи тур е била посочена покупателната способност – доходите и инфлацията.
"Втората е миграцията".
Манов разказа, че системата във Франция е мажоритарна и изборите се провеждат в два тура.
"На втория могат да отидат трима, дори четирима кандидати, стига да са постигнали определен резултат на първия. Трети кандидати се оттеглиха, за да се направи т.нар. "републикански санитарен кордон" против "Националния сбор". Но в този ход се изтриха всякакви разлики и граници между партиите. Става дума за доста безпринципни неща. Това създава се усещането у хората, че има някакъв елит, който им пречи да направят свободен избор".
Победителят от първия тур на парламентарните избори във Франция - крайнодесният "Национален сбор", ще спечели далеч по-малко депутатски места от необходимите за мнозинство в новото Национално събрание. Това показва проучване на Harris четири дни преди балотажа. Според допитването "Националният сбор" ще вземе между 190 и 220 мандата. Потенциалният му партньор - "Републиканците", ще излъчат най-много 50 депутати. Това означава, че дори с тяхна помощ Льо Пен няма да може да събере 289 гласа, необходими, за да управлява.
Допитването беше проведено след като повече от 200 кандидати на левицата и центъра се оттеглиха от участие в балотажа в своите избирателни райони, за да допринесат по този начин за консолидиране на вота срещу крайната десница.
Новото проучване на Harris потвърждава, че лагерът на президента Еманюел Макрон ще остане трета сила в идеологически раздробен парламент, отбелязва Ройтерс.
Още от Свят
Неизвестен снаряд удари петролен танкер край Ормузкия проток
Британската служба за морски търговски операции (UKMTO) посочи, че танкерът е бил поразен на около осем морски мили източно от Лима в Оман
НАТО трябва да реши трансатлантическата криза на срещата в Анкара
Инициативата на американската администрация "НАТО 3.0", ръководена от заместник-министъра на войната по въпросите на политиката Елбридж Колби, се определя от автора като първия реален опит на САЩ да институционализират рамка не просто за споделяне на тежестта, а за нейното преразпределение
Вето срещу Белград в ЕС? Нидерландия и група страни не искат членство за Сърбия
Някои държави членки на ЕС изразяват опасения, че кандидатите биха могли да бъдат възнаградени преди постигането на достатъчен напредък в демократичните и съдебните реформи, пише Поилтико