Трите школи по Македонския въпрос

Валентин Стоянов*

В България има три идейни и практически течения по отношение на Македонския въпрос. Първата школа произлиза от близкото минало. Тя може да бъде наречена „московско-белградска”. С едно изречение – целта й е да създава и поддържа непрекъснато състояние на раздор, конфликт и противопоставяне между София и Скопие. Идеята е да няма сближаване между двете държави, като същевременно бъде спряна евро-атлантическата интеграция на Република Северна Македония. Това течение има силни политически, а оттам и институционални позиции в България. Съответно и медийно присъствие. Дълги години в медиите ни доминираше именно тази концепция за българо-македонските отношения, като междувременно някои от основните говорители вече не са между живите. Въпреки, че е в закономерно историческо отстъпление, тази школа е успяла да посее семена в главите на поколения българи, особено по-старите, а и разполага с политическо представителство в различни партии. Дългосрочната визия на тази школа е за Република Северна Македония, която да остане в орбитите на влияние на Москва и Белград, като същевременно поддържа отношения на напрежение и взаимни подозрения с България. 

Инструментът за поддържане на конфликта София-Скопие е общата история на двете страни. Подходът тук е едни хора да се представят за ʺпатриоти”, които защитават ʺнашатаʺ история от ʺкражбитеʺ от другата страна на Осогово. Но може ли да се „краде” и да е само „наша” (на Република България), след като и официално правителствата на двете държави са признали, че историята ни е обща? Темата с историята умишлено и съвсем целенасочено се повдига в ключови за Република Северна Македония моменти (влизането в НАТО и започването на преговори с ЕС), с призиви за поставяне на „условия”. При това не се взема предвид националният интерес на Република България, а именно, че за първи път след националните ни катастрофи сме в едно геополитическо пространство, в което чрез задълбочено сътрудничество и сближаване във всички сфери можем да премахнем напластените идеологеми от миналото (и в двете общества) и да разрешим натрупаните спорове. 

Трябва да бъде ясно, че представителите на ʺмосковско-белградскатаʺ школа в нито един момент нито са предложили, нито са реализирали каквито и да е съвместни проекти между двете държави в областа на инфраструктурата, културата, медиите или която и да е друга сфера. А с грубия и условен тон среди от България дават храна на проруските политически сили в Северна Македония, които по същия начин се представяват за ʺпатриотиʺ пред обществеността там. Така във вътрешнополитически план и в двете държави 

печелят проруските ʺпатриотиʺ - за сметка на добросъседските отношения 

Но и във външнополитически план печели Кремъл, който през ʺпатриотите” създава проблеми в ЕС и НАТО. На регионално ниво, разбира се, от активността на тези „патриоти” печели и Белград, където исторически винаги е имало опасения от сближаване между София и Скопие.

Антиподът на първата школа е течение, което може да бъде наречено „евроатлантическо”. Същевременно, то отразява и традиционните позиции на историческата организация ВМРО, което представлява много удачна приемственост – съчетание на национално-патриотичното от една страна, с модерното виждане за междудържавни отношения. С едно изречение – целта на тази школа 

е сближаване между Република България и Република Северна Македония

 и хората от двете страни във всяко едно отношение – културно, икономическо, политическо и т.н. Това течение подкрепи безусловно членството на Македония в НАТО и поддържа искрено младата държава по пътя й към европейска интеграция. С много лъкатушения и „криввания” такава се очертава основната линия на повечето български правителства през годините след 1997-а. И въпреки това тази позиция не трябва да бъде приемана като завинаги наложила се и трябва да бъде непрекъснато отстоявана. Дългосрочната визия на тази школа е за независима и териториално цялостна Република Северна Македония, която е интегрерана в НАТО и ЕС и е най-близкият съюзник на България.

Третото течение е донякъде парадоксално, но също има дълбоки корени. Негови основни лица в момента са с изявен „ публичен евро-атлантически профил“, без обаче зад това да стоят реални „евроатлантически ценности“. Откровеното им виждане (целта) е за подялба на Северна Македония на сфери на влияние и бъдещо присъединяване на части от нея към България. Един вид съчетание на традиционен иридентизъм и познатите от миналото теории за „спорни и безспорни зони”. Нека наречем условно тази група с известното от историята име „върховисти”. Въпреки привидната си прозападност, въпросната школа 

обслужва (съзнателно или не) московско-белградската линия 

Дългосрочната й визия е за унищожение и подялба на Република Северна Македония, която, пак според виждането на школата, е по-скоро временно и нежизнеспособно явление. Наред с другия инструментариум, тази школа често развява т.нар. „албанска заплаха” за бъдещето и териториалната цялост на Република Северна Македония, манипулирайки набор от разнородни данни. Идеята, която се опитват да внушат е, че младата държава е нежизнеспособно формирование, което трябва да бъде „прикачено” към по-голяма сила или поделено между поне две свои съседки. Тази школа не отчита факта, че Македония се справи успешно с няколко тежки кризи за 30 години независимост, както и че вече членува в НАТО и й предстои започване на преговори за еврочленство.

Няма никаква гаранции, че бъдещите правителства на България ще се придържат към декларираните на хартия евро-атлантически ценности, които съвпадат с националните интереси  на страната ни. И преди сме ставали свидетели на това как дългогодишни усилия са били зачерквани с един или друг политически акт и смяна на едно правителство с друго. Затова е важно да имаме яснота кой кой е, какви цели преследва и как действа, за да ги реализира. Националният интерес на България е независима и териториално цяла Република Северна Македония, която е интегрирана в евро-атлантическите структури и е фактор за стабилността в региона на Югоизточна Европа, а не дестабилизиращ агент на външни сили. Това съвпада и с традиционните виждания на историческата организация ВМРО и няколко поколения искрени патриоти от двете страни на границата. От нас зависи дали страната ни ще отстоява своите интереси, напълно съвпадащи с евроатлантическите, или ще избере матрицата на изкуствено противопоставяне, наложено от външни фактори, целенасочено работещи против България поне от XIX век насам.

*Валентин Стоянов е завършил Право в СУ „Св. Климент Охридски“ и е специализирал Право на Европейския съюз в Университет Хамбург. Бил е главен експерт в парламентарната комисия по Икономическа политика, енергетика и туризъм. Подпомага издаването на сп. „България-Македония“.