Над 600 родолюбиви българи почетоха паметта на Мара Бунева. В църквата „Свети Димитър” в Скопие беше отслужена панихида, съобщи БГНЕС.

На събитието присъстват множество българи от Западните покрайнини, както и членове на организации на ВМРО от София и страната. След панихидата те се включиха в шествие към паметната плоча на Мара Бунева по поречието на река Вардар.

На 13 януари 1928 година в центъра на Скопие 26-годишната българка от Тетово с няколко куршума убива шефът на сръбската полиция Велимир Прелич. По време на сръбската окупация след 1918г. Прелич лично изтезава с азиатски и средновековни методи борците за свободна и независима Македония.

Мара Бунева е родена в град Тетово през 1902 г. Тя произлиза от известен български род от града. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО в началото на 20-те години на миналия век. След като стреля срещу Прелич Мара Бунева се прострелва в гърдите. Пред сръбския офицер, който я настига и я пита, защо е убила Прелич, 26-годишната българка отговаря: Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.

Атентатът е извършен само месец след Скопският студентски процес, който се провежда на 5 декември 1927 година. Тогава са осъдени 20 членовете на Македонската младежка тайна революционна организация /ММТРО/: Димитър Гюзелов, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов, Георги Хаджиманов, Щерьо Боздов, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров, Кирил Кузманов, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Христо Хаджикимов, Борис Светиев, Йордан Сапунджиев, Димитър Нацев и Иван Шопов.

По време на процеса, но и след произнасянето на присъдите те са измъчвани лично от Прелич. Главите им са поставяни в менгеме, счупвани са им ръцете и краката. Всички, които са живи след 1945 г., отново са преследвани, измъчвани и избити от режима на Тито.

Европейската преса обширно информира за атентата, както и за причините - жестоката съдба на българите под сръбска и гръцка окупация. "Франция трябва да знае, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ“, пише авторитетното парижко издание "Франс".

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Прелич умира два дни по-късно. Роднините на Бунева са пребивани до смърт.

През 1941 г. на мястото, където Мара Бунева се самоубива, е поставена паметна плоча, но тя е унищожена през септември 1944 г. по лична заповед на просръбския комунист Лазар Колишевски, който използва методите на Прелич за преследване на всички противници на югославския режим. Чак през 2002г. е поставена нова плоча от местните българи, но тя многократно е чупена и отново възстановявана.

И до днес нито един македонски официален представител не е сложил поне едно цвете пред паметната плоча на Мара Бунева.