Време е македонци и българи да преминат към политическо разбиране за националната идентичност

"През 2004 година Северна Македония стана една от първите постюгославски държави, която попучи статута на кандидат за членство в ЕС. Но 16 години по-късно страната все още не е започнала преговори с Брюксел", пише в коментар за Al Jazeera Катерина Колозова, преподавател по философия и политическа теория.

Тя представя хронология на спора за името с Гърция, който беше разрешен с Преспанския договор и промяната на името на страната, а впоследствие и на препятствията възникнали на историческа почва с България.

"Различни официални лица твърдят, че македонците са българи, а БАН отказа да нарича езика на Северна Македония "македонсик", аргументирайки се с това, че той е стандартизирана версия на български диалект. Това е много своеобразна позиция, ако вземем предвид факта, че всеки средно запознат с лингвистиката ще ви каже, че стандартният език не е нещо повече от кодифициран определен диалект или набор от диалекти", коментира Колозова.

Тя припомня, че съвестните исторически комисии, на които е възложено да разрешат междукултурни и исторически разногласия в Европа работят десетилетия: германо-френската за учебника история работи от 1980 година, германо-полската от 70-те години.

Българо-македонската комисия функционира от една година, като междувременно е била принудена да прекъсне работа заради пандемията от коронавирус.

По думите и, историческите клишета както за македонците, така и за българите са толкова силно закрепени, че всеки опит те да бъдат преразгледани се възприемат като ерес.

"Преразглеждането на тези части от историята, които могат да помогнат да бъде нарисувана една по-прецизна картина на македоно-българските отношения изглежда невъобразима за някои представители на македонската академична общност. Време е македонци и българи да преминат към политическо разбиране за националната идентичност", коментира тя.

"Ако българското и македонското общества искат да се борят със своите национализми, да се движат напред и да се оттласнат от своите закостенели представи за националната историография, българското вето трябва да бъде отменено", смята Колозова.

Превод: Faktor.bg